вторник, 14 август 2012 г.

ДВА МЕДАЛА И НЕСМЕТНИ БЛАГОДАРНОСТИ

14 авг
 
 
 
 
 
 
i
 
Rate This
Quantcast

Ясен Бояджиев
Дойче Веле

На фона на твърде скромното българско представяне на Олимпийските игри в Лондон спортните началници организирано благодариха “лично” на министър-председателя за “мощната” подкрепа. За какво говори тази благодарност?

Забелязали ли сте на кого благодарят обикновено победителите? И в частност – шампионите в спорта? Особено ако са свободни хора и не са от някоя държава като Северна Корея, например. Благодарят на учителите, треньорите, колегите и дори на конкурентите си понякога. На семействата и на близките си. На Бог, ако са вярващи, и дори, някак косвено и подразбиращо се – на себе си. Защото са хора със самочувствие, достойнство и вяра в собствените сили. В България обаче напоследък стана модерно да се благодари на друг.

Може би защото към момента сред тях нямаше нито победители, нито шампиони, в разгара на Олимпиадата в Лондон и българските спортисти благодариха „лично” на този друг. Всъщност, повечето от тях вероятно въобще не са знаели, че го правят, защото от тяхно име благодариха спортните началници.

Организирана благодарност

„От името на българските олимпийци ръководството на делегацията ни в Лондон още веднъж изказва своята благодарност на цялата ни общественост, на българската държава и лично на премиера за оказаната помощ при подготовката и участието ни на игрите”, заяви на шестия ден от Олимпиадата в специална декларация председателката на Българския олимпийски комитет.

Едновременно с тази декларация бе разпространена още една. “Като водач на националния отбор на Олимпиадата в Лондон държа да изкажа благодарността към всеки, който подкрепя българския волейбол. В тази връзка ние усетихме мощната помощ на българската държава и лично на министър-председателя”, приглася втората декларация, за да няма никакво съмнение на кого трябва да се благодари.

Конфузно разминаване с действителността

Какъв интерес и каква цел се крият зад тази организирана благодарност, си знаят благодарящите. Този път обаче доста се попрестараха. Тяхната високопарна коленопреклонност е в конфузно несъответствие с действителността.

Точно в деня, в който се появиха тези декларации, бе започнало и безславно завършило участието на поредните няколко български спортисти. Към онзи момент българската олимпийска делегация имаше нула златни, нула сребърни и нула бронзови медала, но без личната „мощна помощ” на премиера вероятно нямаше да има и толкова.

„Просто хубаво е, че в професионалния спорт личи съживяване. Виждате, че почти във всяка дисциплина и да не стигнем до медал, играят много добре”, заяви пък „лично” премиерът. Резултатите от Олимпиадата обаче говорят точно обратното – в българския спорт продължава да цари разруха с тенденция към пълен разпад. Цели спортове, някога успешни за България, са на практика заличени. В други участието е символично, на туристическо ниво.

За всичко това не са виновни спортистите. Те се опитват да правят от нищо нещо и някои го постигат – благодарение на себе си и въпреки държавата.

Гъмжило от блюдолизци

Има още една причина, поради която организираната олимпийска благодарност е абсолютно неадекватна. Вместо на българските данъкоплатци, много от които едва свързват двата края, спортните началници благодарят „лично” на премиера, сякаш е извадил от собствения си джоб финансите за спорта и за новата супермодерна зала. Той от своя страна поддържа тази съзнателна заблуда, раздавайки на ляво и на дясно милиони винаги от първо лице единствено число.

Дори и българското участие на Олимпиадата да беше по-успешно, благодарностите „лично” към премиера нямаше да звучат по-малко грозно, срамно и отвратително. Впрочем, и без спорта наоколо гъмжи от блюдолизци, които се надпреварват да убеждават, че без премиера-слънце нищо не се случва.

„Държавата направи изключително много. Невероятна е заслугата лично на министър-председателя”, не пропуска да ни осведоми коментаторът на националната телевизия по време на победния волейболен четвъртфинал. „С олимпиадата се справят много добре”, хвали от своя страна министър-председателят телевизията.

А на зрителя му идва да спре и звука, и картината
Публикувано от в Няма коментари:

ПРЕДИЗБОРНА ПРОМОЦИЯ

За да си добър управленец и държавник е необходимо да притежаваш качества, които нямат нищо общо с популисткото говорене и прилагането на спонтанно възникнали и необмислени решения. Не е необходимо „да разбираш от политика”, за да можеш да различиш качественото и разумно управление от плоските предизборни обещания. Те не само звучат абсурдно, но са и обидни поради непоносимо високата доза лицемерие на послението, което излъчват.
Осъзнавайки безсилието си, кабинетът направи поредния отчаян и будещ недоумение ход – да замрази цените на някои основни храни и да обещае увеличаване на доходите. Едва ли има смисъл да се коментира липсата на последователност и съвместимост с идеите, които оформяха политическото лице на ГЕРБ през последните три години. Излишно е да се разсъждава и върху въпроса защо едва сега се прилага подобна мярка, нима пазарът беше много по-различен миналата година или преди две години? Безсрамно високото съдържание на евтин популизъм в този ход е повече от очевидно.
Очевидно е непоследователното и безотговорно вземане на решения, които засягат ежедневието на всеки средностатистически българин. Само преди месец драстично бяха увеличени цените на тока, газта и водата. Мярка, която съвсем естествено води до увеличаване на цените на всички хранителни продукти, тъй като влияе пряко върху тяхната себестойност. През предходните години родният пазар се заливаше от вносни стоки, а местното ни производство умишлено бе принуждавано буквално да се спасява само и да прави компромиси във всяко отношение, ако иска да съществува. Политиката на субсидиране с нарастващ темп се опорочаваше поради задълбочаващите се несъвършенства на администрацията и разрастването на порочните й практики.
Най-потресаващо обаче е цялостното безсмислие на предложената мярка. Според Мирослав Найденов същата има от една страна ефект на промоция за веригите, а от друга цели да осигури потреблението на стоки от първа необходимост за най-бедните. Съвсем сигурно е, че г-н Найденов не само не разбира от икономика и му липсват основни познания за функционирането на пазара, но и открито се подиграва със социално слабите хора.
Нима същите тези хора имат изобщо достъп до въпросните 3 вериги?! Те обикновено живеят на село, нямат на разположение личен автомобил, с който да пазаруват в големите градове и разчитат само на местните бакалии. Основните продукти, обаче, които формират т.нар. „социална кошница” се набавят от лично производство, като хлябът и сиренето.
Всъщност, дори и да приемем, че мярката би имала някакво отражение върху разходите на определена група от населението, тя далеч не е в състояние да реши другите проблеми на тези граждани – например плащането на сметките, заделянето на средства за лекарства, дрехи, обучение на децата и т.н., които също имат изключително основен социален характер.
Другият особено негативен ефект, който би имала тази намеса на пазара, е ударът върху производителите, които от една страна са зависими от нарастването на цените на международия пазар, а от друга са длъжни да се подчиняват на условията на големите вериги, за да могат да си осигурят пазарно присъствие. Това, разбира се, е проблем, който подлежи изцяло на държавен контрол и трябваше отдавна да бъде решен. Още повече, че от години производителите получават държавно подпомагане под различни форми, най-вече във вид на субсидии, което отдавна се очакваше да рефлектира върху цените на продуктите. Вместо това, държавата упорито избягваше проблема, дори напротив – тя допринесе за неговото усложняване.
Нека да припомним, че именно министър Найденов поощряваше картела на производителите на олио и така дълго време същите поддържаха необосновано високи цени. Сходна цел имаше и миналогодишната му амбиция да се въвежда стандарт за хранителните продукти. Именно Мирослав Найденов беше човекът, който твърдеше тогава, че трябва да се стандартизират дори основни хранителни продукти (като млякото и хляба), за да се подобри качеството, независимо, че това неминуемо означава и рязко повишаване на цените. Явно обаче сега министърът е преосмислил тази своя „гениална” идея.
А всъщност, защо министърът на икономиката и министърът на финансите не взеха отношение по въпроса? Нима проблемът е изцяло в компетенциите на Мирослав Найденов?!
Твърде изкуствено поставена беше и позицията на президента Плевнелиев, който в типичния си театрален стил порица предложения механизъм за регулиране на цените и застана в защита на производителите. Вярно е, че цените в световен мащаб растат, а голяма част от храните се внасят.
Юлия Добрева е доктор по политическа икономия и магистър по стопанско управление от СУ
Юлия Добрева е доктор по политическа икономия и магистър по стопанско управление от СУ “Свети Климент Охридски”.
Вярно е също, че цените се формират от конкурентната среда на пазара и налагането на държавен контрол върху ценообразуването е доказано пагубен както за производителите, така и за потребителите. Но много по-важно е да се знае, че държавата все пак трябва да изпълнява своите регулативни функции и да поставя условия, както и да следи за изпълнението им. Когато в една държава не се произвежда, когато тя вече две десетилетия не създава БВП, повече от нелепо е да се говори за контрол на цените и изкуствено увеличаване на доходите на населението.
Основният проблем на забавената ни икономика е липсата на стимули за производство, както и липсата на качествен контрол върху пазара. Ако тази основа не е осигурена, няма как да се реализира увеличаване на доходите и регулация на цените. В настървената си амбиция да привлекат гласове, обаче, управляващите все повече се отдалечават от нормалната логика. Да предлагаш храна на предизборна промоция е жестоко и неморално. Струва си да се помисли дали изобщо е нормално.
http://argumenti-bg.com/17617/predizborna-promotsiya/
Публикувано от в Няма коментари:

Я.Янев: ПРОМЕНИМ ЛИ ЗАКОНА ЩЕ ЛЪСНАТ АГЕНТИТЕ ОКОЛО КУНЕВА, НАЧЕЛО С ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ

Даниел Вълчев работеше при ген. Семерджиев, докато ние издигахме плакати, а сега Меглена Кунева иска да го представи като демократ”, категоричен е лидерът на РЗС Яне Янев.
Интервю на Васил Василев

-Г-н Янев, какво да очакваме през новия политически сезон, който наближава?
-В момента в политиката не се случва нищо. РЗС е една от малкото активни формации и не си губи времето през парламентарния отпуск. Политическата обстановка може да се сравни с едно блато, в което представителите на различните партии от време на време дават някакви признаци, че съществуват. Липсва обаче политическият дебат, дискусията и алтернативността на идеи и принципи. Има само до болка познати клишета, които се чуват само от най-активните политически наблюдатели. Сякаш има заговор между партиите на статуквото да има такава изключително досадна и безплодна политическа система.

-РЗС вече има конкретни идеи за промяна в закона за досиетата. Какво точно искате да бъде гласувано?

-РЗС иска да бъде променен сега действащият закон за досиетата, защото според него комисията не може да проверява агентите от времето на Живков, които са били вербувани в т. нар. българска народна армия. По този начин наяве ще излязат много политици и ще се разбере, че са работили за ретроградните тайни служби на Живковия режим. Една част от т. нар. нови лица на Меглена Кунева са в този списък. Когато ние бяхме по митингите на „Орлов мост” и викахме „промяна, СДС”, Даниел Вълчев беше главен експертен сътрудник на тогавашния вицепрезидент ген. Семерджиев. Там е работил на щат и бил виден трубадур на онази система, а сега Кунева го представя едва ли не за демократ. Сигурен съм, че ако сега се разсекретят досиетата за тази част от агентурния апарат, ще лъснат такива като него, а може би и самият той и ще паднат заблудите, които се създават.

-Как ще се противопоставите на очертаващата се тройна коалиция след изборите догодина?

-РЗС ще търси партньори, които имат електорално влияние, сила и ясни позиции, за да се противопоставим заедно на новия опит за реставрация на тройната коалиция и на връщането на Доган във властта. На тези избори има само две алтернативи – Доган и партньорите му ДПС и Кунева, и дясноцентристко правителство. ГЕРБ така или иначе ще играе самостоятелно. Нашият партньор трябва да бъде извън системата, защото не ни подхожда да се съюзяваме със стари влъхви, които 22 години се упражняват в политиката и нищо не сътворяват за държавата. Така , както вървят нещата, се очертават А и Б група в политиката.  В първия ешелон влизат ГЕРБ, БСП и ДПС, а във втория – всички останали партии – РЗС, Пръмова и Синята коалиция.

-Ще успее ли Емил Кабаиванов да възкреси СДС или върви процес на тотално ликвидиране на партията?

-Не го познавам. Не съм го виждал по митингите, когато Жоро Марков, Чирков, Стефан Савов, Елка Константинова и други говореха, Емил Кабаиванов го нямаше. Старата десница вече я няма. Що за слепци са определени наблюдатели, които не могат да видят, че на миналите избори през 2009 г. СДС, когато беше по-здраво, и ДСБ, когато беше по-пълноценна и електорално съдържателна партия, вкараха 15 депутати. Аз без коалиция с партия на по-малко от 2 години спечелих 10 мандата. На тези избори РЗС ще направи поредната изненада. Много верен лакмус в това отношение са изборите в Кюстендил и Белоградчик. На едното място взехме 9%, на другото – 14%. Ще се окаже, че в някои райони хора като Марешки ще се окажат по-силни от всички отломки на „Атака” и СДС. Той е неконвенционален играч, който сам би БСП и ГЕРБ във Варна. Става дума за 50 000 гласа, които не могат да бъдат купени.

-Обижда ли ви квалификацията на опозицията, че сте пуделът на Бойко Борисов?

-Ще видим кой на кого е пуделът! Времето ще покаже. Това, че оплюват мен и хора като Марешки, се дължи на факта, че опозицията се страхува.
http://faktor.bg/mnenia/intervyu/1498-ya-yanev-promenim-li-zakona-za-dosietata-valchev-i-horata-na-kuneva-shte-lasnat-s-kartonchetata-sit.html
Публикувано от в Няма коментари:

вторник, 31 юли 2012 г.

СИМЕОН ДЯНКОВ СЕ РАЗХОЖДА С ИРИНА ВЕЛКОВА ИЗ КИТАЙ НА ДЪРЖАВНА СМЕТКА

Снимка: 168 часа Ирина Велкова е неизменен спътник на вицепремиера. Тя го придружи дори на срещата на випуска му в Ловеч. След това отлетя с него за Амстердам, а за рождения му ден двамата се озоваха в Брюксел.



Активистката на ГЕРБ е била единственият спътник на вицепремиера в обиколка от Шанхай до Пекин. Някъде между командировките им в Ловеч, Брюксел и Амстердам госпожицата се превърнала от административен съветник в началник-кабинет
Напук на кризата и икономиите, които налага на всичките си колеги в министерски съвет, вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков предприе пътуване до екзотичен Китай, придружен само от неизменната си спътница Ирина Велкова. Според информация от пресцентъра на министерството Дянков е взел участие в Световния икономически форум в Тянжан, по-известен като „летния Давос”, имал е среща с премиера на Китай Уън Дзябау и финансовия министър Дзин Жънцин.
Информацията на Китайското национално радио обаче е далеч по-обилна и се разминава с тази на министерството.
Според българската секция на медията вицепремиерът е пристигнал в Пекин на 12 септември и единственото, което е правил в китайската столица е да проведе среща по дънки и маратонки с журналисти и да похвали Китай, че „е постигнал голям напредък в справяне с финансовата криза”… За сметка на това зрителите на китайската  национална телевизия вероятно са били очаровани от новопридобитата мускулеста визия на българския Брад Пит с Очила. Впрочем, дори именитият холивудски оригинал не си позволи подобна волност, докато в стегнат костюм и вратовръзка откиваше в жегата новопостроените домове  за пострадалите от наводнението в Ню Орлиънс.
Пак според същия източник на следващия ден министърът и придружителката му са били вече в Тянжин, където Дянков е взел участие в споменатия икономически форум. Китайските журналисти съвестно съобщават, че българският вицепремиер „участва в дискусии на тема „Развиване на бизнес в граничните пазари”. Ден след това Дянков проведе разговор с китайския министър на търговията Чен Дъмин. Двете страни обмениха мнения по въпроса за засилване на търговско-икономическото сътрудничество между Китай и България. Същия ден финансовият министър се срещна и с директора на Държавната банка за развитие на Китай….
След посещението си в столицата на Китай, Симеон Дянков замина за Шанхай, където посети Шанхайското ЕКСПО и проведе разговори с представители на някои компании в града… На 15-ти този месец, българският вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков приключи посещението си в Китай и се завърна в страната (България)”.
Ако правилно сме разбрали, Симеон Дянков и Ирина Велкова са си прекарали времето в придвижване от една точка до друга: от София до Пекин, после до Тянжин, обратно в Пекин и от там в Шанхай.
Някъде из коридорите на икономическия форум Дянков може и да се е видял с премиера и финансовия министър на Китай, но това е останало незабелязано за иначе бдителните китайски медии.
Не е ясно какво са правили на 14 септември и кой китайски мегаполис е бил техен домакин, но предвид фактът, че разстоянието от Пекин до Шанхай е около 1500 км, няма как да са стигнали с друг транспорт освен въздушен. По 117 километровата железопътна линия между Пекин и Тянджин се движи свръхскоростен влак и пътуването отнема половин час.
Както Bulgaria News вече писа, разходите за икономично тридневно посещение на ЕКСПО’2010 възлизат на около 2000 евро на човек минимум. Но това е при условие, че посетителите кацат директно в Шанхай, пътуват с икономична класа, спят в тризвездни хотели и ползват максимум 100 евро на ден. Като се има предвид сериозната обиколка из обширната държава, която са предприели министърът и придружаващото го лице, както и фактът, че едва ли толкова високопоставен държавник би избрал хотел под 4 звезди и би пътувал в икономичната класа,
воаяжът на двойката струва на данъкоплатците не по-малко от 6 000 евро ( 12 000 лева. )
– по около 3000 евро на човек ( по 1300 евро  за самолетни билети до Пекин, още по около 330 евро за трансфера между Пекин и Шанхай и обратно, по 600 евро  за четири нощувки, по 400 евро командировъчни, по 50 евро за пътя между Пекин и Тянджин, плюс трансфери от летищата до хотелите). И това само, ако Дянков се е съобразил с издадената в началото на мандата изрична заповед на премиерът Борисов министрите му да ползват икономичната класа на самолетите. Ако не, към тази сума трябва да добавим още 10 000 евро, минимум.
Както Bulgaria News вече писа Ирина Велкова е неизменен спътник в пътешествията по света, които вицепремиера предприема. Тя го придружи дори на срещата на випуска му в Ловеч. След това отлетя с него за Амстердам, а за рождения му ден двамата се озоваха в Брюксел.
После
младата активистка на ГЕРБ се сдоби с държавно жилище, а двамата със Симеон Дянков бяха забелязани от човек на Bulgaria News да пазарува обзавеждане и бяла техника за апартамента.
Кариерата на силно недолюбваната от колегите си студентка по право претърпя забележителен възход за половин година – от съветник по административните въпроси на финансовия министър Ирина Велкова израстна до началник на кабинета на вицепремиера със заплата, като на заместник министър. Интересно раздвоение цари в министерството, защото там има цели два кабинета и съответно двама началници. Ирина Велкова се грижи за Дянков в качеството му на вицепремиер, докато Румен Порожанов прави същото, но за Дянков във функцията му на финансов министър.
Запознати твърдят, че постът началник на кабинета на вицепремиер се намира на най-високото стъпало в йерархията на държавните служители ( като директор на дирекция в министерство ) и
кандидатите трябва да имат задължителна магистърска степен.
Допреди месец Ирина Велкова все още не беше завършила обучението си за бакалавър по право. Дали изобщо отговаря на каквито и да са изисквания за ценз, не е ясно. Но вече получава заплата от  около 1 800 лева.
…. Преди 8 години грандиозен медиен скандал предизвика командировката на вицепремиера и министър на икономиката от правителството на НДСВ Николай Василев до Китай и Южна Корея, в която той беше съпроводен от съпругата си Силвия, от началника на кабинета си Биляна Дякова, от пресаташето Мариана Личева и от парламентарния секретар Мария Дивизиева – тя и заместник министърът Милен Керемедчиев бяха придружени от годениците си. Премиерът Сергей Станишев водеше със себе си в командировки в чужбина секретарката си Ирена Борисова, правителствен фотограф и оператор. Симеон Сакскобургготски проявяваше скромност и обикновено го съпровождаха само министри, в редки случаи – говорителят на кабинета Димитър Цонев.
СИМЕОН ДЯНКОВ СЕ РАЗХОЖДА С ИРИНА ВЕЛКОВА ИЗ КИТАЙ НА ДЪРЖАВНА СМЕТКА
Публикувано от в Няма коментари:

събота, 28 юли 2012 г.

БОРИСОВ ВЛЕЗЕ В ИСТОРИЯТА.ПО - ЛЮБОПИТНО Е КАК ЩЕ ИЗЛЕЗЕ

Автентичният разказ за миналото е като порнографията – става за възрастни, но не и за деца

Ясен Бориславов

Ясен Бориславов
В горещия откъм събития юли една на пръв поглед тривиална новина възбуди обществения интерес и сигурно ще продължи да го гъделичка и занапред. В новите гимназиални учебници по история е отделено специално внимание за действащото правителство на Бойко Борисов и неговата персона. За някои (министър Игнатов, авторите и издателите от “Просвета”) вмъкването на актуални политически дейци в учебните програми изглежда естествено, но за други (предимно професионални историци) то е съвсем неприемливо и показва излишна сервилност по отношение на властта. По този повод в медиите се появиха и гневни коментари, че става дума за вулгарна пропаганда с ясен политически прицел – парламентарните избори догодина, когато много гимназисти, след като прилежно са щудирали новия учебник по история, ще гласуват за първи път. Звучи логично, но логичните на пръв поглед очаквания невинаги са и достоверни. Самата история понякога е своенравна и подминава логичните сценарии. По-интересното в случая са самите реакции, предизвикани от десанта на Борисов и ГЕРБ към националния пантеон. Любопитно е, че не толкова присъствието на Иван Костов, царя и Станишев предизвиква реакции, а точно на Борисов. Коя е причината?
Учебникът по история е особен вид книга. Той не е огледален образ на миналото, поднесено в умален мащаб, а специфична интерпретация, специален екстракт, преминал през морализиращите филтри на историческата дистанция и актуалните обществени настроения. Целта на учебника не е чистото познание и фактографска информираност за миналото, а също или по-скоро мотивация за определено поведение и ценностни нагласи. От никой учебник не се очаква да поднесе ултимативни решения на спорни теми и проблеми, с каквито историята на близкото и далечното минало като правило изобилства. В този смисъл учебникът по история е четиво по условие различно от самата история. Учебникът е предназначен за деца и юноши, а истинската история е само за възрастни. Иначе казано, дори да се приеме, че вездесъщият Бате Бойко има вече запазено място в историята със самото му избиране за министър-председател, включването му в учебниците изглежда някак развращаващо. Получава се някаква странна аналогия с порнографията – тя е силно желана от възрастните (макар и често с лицемерна стеснителност) и абсолютно нежелателна за децата. Изглежда и с историята е така.
Границата между политически острастеното настояще и охладеното, годно за скалпела на историка минало, е устойчиво проблематична тема. Достоверният исторически разказ предполага отваряне на значителни архивни масиви (а не само подхвърлени флашки) и това обикновено е възможно след 20-30 или 50 години. Преди това историята е до голяма степен класифицирана информация.
“Уикилийкс” е парадокс, който добре илюстрира това правило
Ето защо усилията на министър Игнатов и съмишленици да обясняват апликациите на жива политическа плът към тялото на българската история като някакво “гражданско образование” будят академично недоумение и разбираеми подозрения в раболепие и конюнктурност. Впрочем самата история помни много подобни примери. В учебници по езикознание от началото на 50-те има титулни страници с портрет на Сталин.
Ако подобно “обожествяване” на владетеля ставаше в някакви предмодерни времена, примерно в Рим по времето на Август или в Египет от епохата на Късното царство, би изглеждало някак естествено и в реда на нещата. Днес обаче, макар и в България, но през XXI век подобни квазиобразователни жестове предизвикват разбираемо противоречиви реакции. Колебаят се между пасивно безразличие или одобрение, присмехулно интелигентско дистанциране и гневно отрицание. Предмет на изследователски интерес (специално сред антрополози и етнолози) би трябвало да бъде високата степен на одобрение за този жест. Нека веднага вметнем, че историческото съзнание не обожествява, но за фолклорното обожествяването е закон.
Което поражда определени изводи за българското общество
Присъствието на премиера в учебниците може и да е проблематично, но едва ли има съмнение, че за изминалите десет години той убедително се настани във фолклора и днес е истинска градска легенда. Неговият строг и сериозен или приветливо усмихнат образ краси магазини, гаражни кафенета, кръчми и бръснарници в цялата страна, присъства в чалга репертоарите, наднича от вафлени опаковки, а наскоро се появи и грижливо изрисуван върху предните капаци на автомобили в Русе и Кърджали. Изрисуваните коли подсещат за един популярен герой на Радичков – грънчаря Флоро от “Барутен буквар”, който върху ритлите на каруцата си е изрисувал цялата Ботева чета с войводата, знамето, парахода и австрийския капитан.
Очевидно е, че непонятно големи групи от българското общество охотно разпознават в Борисов черти, които харесват и биха искали да притежават. Той не е просто медиен герой, вкаран в публично обращение от омаяни от харизмата му репортерки и забулени в потайност политически инженери.
Той е жив и крачещ сред народа мит
В него има по нещо от Крали Марко и селския цар Ивайло, от Гаргантюа на Рабле и Бай Ганю на Алеко, от Тодор Живков и Дон Корлеоне, от Арнолд Шварценегер, Чък Норис и Силвестър Сталоун. Излъчва сила, увереност и воля за власт, има селска хитрост и повратливост, интуиция и управленски нюх. Съумява за един ден три пъти да си смени позицията и винаги да изглежда прав. Играе футбол и тенис, прави лицеви опори, свири на китара и рисува, чете книги (“Винету” му е любимата), гони бандити, строи магистрали и спортни зали, наказва корумпирани министри и депутати, сваля цената на газа и бензина, пуска спрени еврофондове и крилати фрази (“Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме”), съветва европейските лидери как да си оправят финансовия дефицит и когато не върши нито едно от тези неща, живее сам, без приятели в почти монашеско уединение. Не се обвързва интимно, защото е посветил себе си на отечеството. Впрочем мълвата му приписва безброй нежни похождения, но това никак не му вреди, а напротив. Народът си го харесва и в двете версии. И вярва едновременно и на двете.
За някои той изглежда като ренесансова личност или всемогъщ демиург, а за други прилича на комиксов типаж, който с поведението си буди весело недоумение. Със сигурност той е най-често рисуваният от карикатуристите български политик във всевъзможни превъплъщения. Струва ми се, че никой още не го е рисувал като фараон, но не е късно.
Въпреки лекотата, с която беше възприет от фолклора, той дори и след време вероятно ще бъде труден за предъвкване от историята. Историята трудно приема иронично двусмислени образи, независимо че самият исторически разказ може да бъде поднесен с доза ирония и хумор. Двете неща нямат връзка. Самата история има афинитет към трайно значимото и сериозното, към героичното или трагичното, но не и към комичното. То най-често се оказва изтласкано към нейната периферия, т.е. към контактните зони с фолклора и литературата. От историята се очаква да дава оценки и да подрежда вече завършени процеси. Образът на Борисов все още е в развитие. Днес е премиер, след пет години може да е президент, а може и да е в затвора или някъде другаде. За историята не е важно само как влизаш, но и как излизаш от нея. Докато това се разбере, тя ще го държи под око, а после ще му търси и подходящо място. Впрочем той целият е като тънка шега на самата история. Някои я разбират, а други – не.
http://www.segabg.com/article.php?id=610193
Публикувано от в Няма коментари:

БОРИСОВ СЕ РАДВА НА НАРОДНАТА ЛЮБОВ - КАБИНЕТЪТ МУ НЕ ТОЛКОЗ


Една трета от българите одобряват правителството, 56% - не
27 юли 2012 21:00
596
Борисов се радва на народна любов, кабинетът му - не толкова
Бойко Борисов Снимка: архив, БТА
Неодобрението за работата на всички премиери през последните 15 години в края на третата година от мандатите им е по-висок дял от одобрението. Изключение прави само настоящият премиер Бойко Борисов, за когото положителните оценки, макар и с малко, са повече от отрицателните - 46,4% срещу 45,6%. Това сочат резултатите от сравнителен анализ на НЦИОМ по повод три години управление на ГЕРБ.

През юни 2000 г. Иван Костов има 59% неодобрение и 30% одобрение, през юли 2004 г. Симеон Сакскобургготски получава 62% неодобрение и 28% одобрение, а през юли 2008 г. за Сергей Станишев социолозите регистрират 61% неодобрение и 25% одобрение.

Правителството на ГЕРБ получава в началото на мандата си 51% одобрение и 20% неодобрение. За сравнение, кабинетът на Иван Костов започва своята дейност с по-високо одобрение, но и с по-високо неодобрение (60% на 24%).
В края на третата година от управлението на ОДС дяловете на одобряващите и на неодобряващите кабинета са почти изравнени (44% на 43%). Подобно изравняване на положителните и отрицателните оценки се регистрира още в края на първата година от управлението на ГЕРБ (през юли 2010 година), когато одобрението възлиза на 41%, а неодобрението – на 45%.

През септември 2001 година кабинетът на Симеон Сакскобургготски получава едва 11% неодобрение. В края на третата година от мандата му - през юли 2003 г., обаче неодобрението към кабинета вече е три пъти по-високо от одобрението – 65% на 22%.

През юли 2012 г. една трета от пълнолетните българи одобряват правителството на ГЕРБ, а 56% не го одобряват, като при това няма значима промяна в дяловете на одобрение и неодобрение за кабинета през последната година.
Същия месец миналата година одобрението е било 31%, а неодобрението – 56%, обобщават от НЦИОМ.
Въпреки растящата критичност към сегашното правителство, през всяка от изминалите три години българите дават средни оценки за управлението на ГЕРБ /съответно 3,8 за 2010, 3,7 за 2011 и 3,5 за 2012 г./ . Оценките на хората обаче са силно политизирани - сред симпатизантите на ГЕРБ те са високи и стабилни, уточняват социолозите.

„Общото между настоящия кабинет и този на Иван Костов е, че и двата кабинета започват работата си при благоприятна обществена атмосфера, но до края на втората година от мандатите си губят одобрение“, коментират те.

Най-резки амплитуди в обществените оценки се наблюдават при управлението на НДСВ, когато свръхочакванията на хората бързо преминават в масово разочарование.
Критичността към формулата на управление на кабинета на Сергей Станишев от самото начало на мандата не води до големи обрати в обществените настроения. Неодобрението остава трайно по-висок дял от одобрението през целия мандат, посочват още от НЦИОМ.
В края на третата година от мандата си 41-то Народно събрание събира по високи стойности на одобрение и по-ниски на неодобрение в сравнение с предишните три парламента, показват още данните.

Публикувано от в Няма коментари:

УПРАВЛЯВАЩИТЕ СЪВСЕМ ИЗПЕРКАХА: КРЪЩАВАШ ДЕТЕТО СИ В ЦЪРКВА - ГЛОБА 5 000лв.

27 юли
 
 
 
 
 
 
Rate This

Глоба до 5000 лв. застрашава родители, които водят децата си на църква. Това предвижда проектът на Закона за детето, който изправи на нокти Светия синод.
В чл. 23, ал. 3, се посочва, че „всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности”. Нарушенията се наказват с глоби от 2000 до 4000 лв., а за повторно нарушение – от 4000 до 5000 лв.
Според владиците това означава, че всеки, който иска да си кръсти детето в църква, попада под ударите на закона, пише Дартс нюз.
„Забраната за участие в „религиозни дейности” представлява юридическо полагане на абсолютно необосновани пречки пред религиозното възпитание и образование в дома, храма, детската градина и училището, пред практикуването на религия  от страна на децата в семейна и обществена среда. Защото какво, ако не форми на религиозна дейност, са светите тайнства на Църквата (напр. св. Кръщение, св. Изповед, св. Причастие), молитвата, запознаването с и четенето на библейски текстове, богослужението в храма, заниманията в църковното училище, летните лагери в православните манастири, литийните шествия, празничните християнски концерти и пр.?”, питат синодалните старци в свое официално становище.
В него владиците изразяват загриженост, че документът дава прекалено много права на децата и никакви задължения, докато родителите се поставят изцяло в подчинение на своите рожби и за сметка на тях нямат никакви права. Синодалните старци се притесняват също така, че въвеждането на часове по репродуктивно здраве и семейно планиране ще свали границата на възрастта, в която се започват сексуалните отношения.
„По каква причина в проектозакона няма нито един член, който да регламентира задълженията на детето? Нужно ли е – за да се покаже, че се проявява грижа за децата на България – да се създават условия за узаконяването на тяхното превръщане в безцеремонни личности, които ще живеят и растат със съзнанието, че са изключителните носители на права в дома, а оттам и в училището, до такава степен, че да могат да злоупотребяват с тях и да въвличат родителите/учителите си в съдебни саморазправи?”, пита Светият Синод.
Владиците са възмутени и че законът поставя родителите в подчинение на държавата по отношение на децата. „Държавата не може да бъде по-добър родител за детето от същинските му родители”, смятат те. И подчертават, че изолираните примери на родители, които не се грижат добре за децата си, не бива да лишават от права останалите.
Текстът на становището е приет от пълния състав на Светия Синод.
 
Leave a comment Posted by на 27.07.2012 in ДУХОВНОСТ
 

Вашият коментар

 
Публикувано от в Няма коментари:
Абонамент за: Публикации (Atom)