МНОГО АГЕНТИ НА ДС В ТЪРГОВСКАТА ПАЛАТА

Очаквано: Много агенти на ДС в търговската палата

За Държавна сигурност са донасяли и предишният, и сегашният председател на БТПП, както и повечето членове на днешния Управителен съвет

 Председателят на БЧК Христо Григоров под псевдоним "Еленов" е донасял за ДС от 1980 г.

Както можеше да се очаква, в ръководството на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) винаги са работили извънредно много сътрудници и служители на бившата Държавна сигурност.

Комисията по досиетата е проверила 114 души, 22-ма са работили за ДС, 18 от тях са и в сегашната управа. Процентът на сътрудниците на ДС в палата е значително по-висок от средния за други институции и ведомства, където най-често работилите за бившите тайни служби са около една десета от проверените.

За ДС са работили предишният председател на УС на БТПП Божидар Божинов (нещатен агент) и сегашният Цветан Симеонов (щатен в Първо главно управление (разузнаване).

Трайно и тясно свързан с ДС е бил председателят на Българския червен кръст (БЧК) и член на УС на БТПП Христо Григоров - секретен сътрудник на Първо главно управление.

Бившият председател на Националното сдружение за "Недвижими имоти" Орлин Владиков е бил щатен служител също към ПГУ на ДС.

Членът на УС на БТПП Лъчезар Росенов е в списъка на нещатните сътрудници на ДС. Той е бивш кмет на Добрич, но името му досега не е излизало при проверките на комисията по досиетата на кметовете и членовете на общинските съвети.

 

Парламентът преизбра Евтим Костадинов за председател на комисията по досиета

Стари комунисти още дърпат конците в България

 

Щатен служител от ДС е и Радостин Генов, който е председател на Асоциацията на безмитна и ритейл търговия. Той не слезе от екраните на почти всички телевизии, за да протестира, когато бяха закрити безмитните магазини по сухоземните граници и все доказваше колко губи държавата от това решение.

Отново огласен като агент на ДС е, като член на УС на БТПП,  бившия директор на НДК Христо Друмев. Поради дългогодишната му работа за ДС, той в различни пероди е бил ръководен от общо 22-ма офицери от Софийско градско управление на МВР-ДС, отдел II, отделение IV; РУ на Генералния щаб на БНА-ДС, Първо Главно управление на ДС, отдели III, IV и XIII.

Такъв е и бившият зам.-министър на външните работи Константин Главанаков, който е бил секретен сътрудник на ДС.

Други бивши агенти на ДС са бизнес дамата Радка Стаменова ("Елеонора"), основателка на фирмите "Меридиан 22" ООД (1990) и ЕТ "Интербизнес" (1992), много активният в търговските дела през 1990 г. Аспарух Драганов Карастоянов, търговецът на произведения на изкуството и галерист Димитър Димитров Пампулов и др.

Агент на ДС под псевдонима "Калина" от 1978 г. до 1989 г. е била Анна Сендова - съпруга на бившия председател на Народното събрание и посланик в Токио акад. Благовест Сендов. За нея в архивите има пълен набор документи: собственоръчно написана и подписана декларация за сътрудничество, собственоръчно написани агентурни сведения, документи от ръководил я щатен служител, регистрационна бланка.

"ГОЦЕ" ЗНАКОВО СЕ ПРИТАИ ЗА БЕЛЕНЕ

Бившият президент и кандидат-лидер на БСП, Георги Първанов, знаково се притаи за „Белене”. Не се обажда. Не громи ГЕРБ. Не подкрепя линията на БСП. Трае си. Да се обзаложим ли, че очаква нишан от Путин. „Гоце” българските интереси по енергийната тема си ги е формулирал отдавна. Няма какво да добави. Първанов вижда, че Борисов се гърчи. Уж влиза остро на руснаците, а сетне раздува как бил застанал срещу ЕК за „Южен поток”. „Какво искат повече в Москва?” е мехлем за русофилската душица на Г.П. Експрезидентът знае, че може лесно да разбие Б.Б. след тази вметка. Но не атакува. Защо ли? Да не би пък „Гоце” да е преценил, че неговият основен противник е Сергей Станишев?! Председателят на БСП иззе инициативата на Георги Първанов с подписката за „Белене”. „Гоце” раздуваше за „енергиен шлем, член, пакет” и прочие. Но С.С. му дръпна килимчето.
Притаяването на Георги Първанов трябва да внуши на публиката, че по толкова значими теми не бива да се бърбори с повод и без повод. Да не говорим, че не бива да се „заплашва партньора”, както геройски изхлипа в четвъртък  Сергей Станишев. Всъщност мълчанието на „Гоце” и дърдоренето на Станишев не са болка за умиране за Борисов. Той се кахъри от мълчанието на Путин. Срещу „заплахата” на нашия премиер Путин отвърна с ледено мълчание и задействане на говорителя си Дмитрий Песков. В момента руският президент се е развихрил. Подпукал е много яко министрите на Дмитрий Медведев. Явно е решил до 60-ия си рожден ден на 7 октомври да впечатли света с „твърда ръка”. Но за България мълчи. За Бойко Борисов – повече от нищо. Как да не се кефи „Гоце” и да не се таи?
Първанов е прав за себе си. Няма смисъл да се обажда сега. Нека се набутва Румен Овчаров и да обяснява защо кабинетът „Станишев” е угробил проекта „Белене” с безхаберни действия и скандално забавяне. Мълчанието пред публиката не означава, че „Гоце” и Б.Б. не търсят начин да влязат в контакт по енергийната тема. Колебанието им е продиктувано от медийната истерия. Евентуална тяхна „тайна среща” ще взриви обстановката. Янките в София тутакси ще ги подредят при медийните си храненици. И ще се почне. Линията на „Гоце” ще бъде „Аз казвах ли ви?!”, отсичат на „Позитано” 20. Не е съвсем сигурно, че медийната акция на Г.П. ще бъде насочена срещу Бойко Борисов.
В София вървят залози, че Георги Първанов е набрал страшно много на Сергей Станишев и готви серия от атаки, с които да го намачка здраво, за да го принуди да се оттегли от поста председател на БСП след избора в ПЕС. В лагера „Гоце” някои сънуват нов конгрес на БСП преди изборите. В тези кръгове основни влияещи фактори са доскорошни върли врагове като Румен Петков и като Татяна Дончева. Те са оставили енергийната тема на Румен Овчаров, защото ги интересува нещо съвсем друго – „Гоце” да вземе главата на Серж преди изборите и да поведе БСП към победа на вота.
bgsniper.com

ЕДВИН СУГАРЕВ : СИНЯТА ВЛАСТ СЪЗДАДЕ ЧЕРВЕНИТЕ ОЛИГАРСИ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Лошото в българската приватизация 

 

 

Лошото в българската приватизация не беше ниската цена, а това, че ни пришпорваха да бързаме, разказва Сугарев в интервю пред “Преса”. Имаше една Ан Макгърк от Международния валутен фонд, която буквално тропаше по масата и искаше да продаваме в най-кратки срокове. А на кого да продаваме, това никой не казваше.

Така се стигна до варианта “работническо-мениджърска приватизация” , разграбване на предприятията, които след това бяха продавани на безценица на бившите комунисти. Така този тип приватизация направи някои членове на БСП олигарси. За съжаление, получи се така, че синята власт създаде червените олигарси, смята Сугарев.
За мен д-р Желев е една от най-позорните фигури на прехода, той организира комплот срещу правителството на политическата сила, която го издигна за президент, твърди поетът. Действаше в пълен синхрон с Луканов и с фигури от бившата ДС като Бриго Аспарухов.
От всички комунисти Виденов ми е най-симпатичен, признава Едвин Сугарев. Според него това е честен човек, доколкото честен може да бъде член на тази партия. Виденов каза думи, които трябва да се помнят – България няма пари и всичко, дето са го говорили е било пълна лъжа, завършва Сугарев./БЛИЦ

ПИСАТЕЛЯТ АЛ. ТОМОВ : РОБИ СМЕ ПО ДАДЕНОСТ , ПО ПРИРОДА

Александър Томов

Такова интервю не сте чели! Известният писател Александър Томов е по-откровен отвсякога, а изводите му са тежки, нелицеприятни, разголващи днешната действителност. „Какво означава за последните 25 години една група българи да ограби безпрецедентно останалите и те да не надигнат глас, да не се противопоставят, а да й разрешат да го направи? Отговорът може да бъде само един и той е крайно неприятен
Той е автор на над 20 книги. Някои от тях са остро критикувани, други са считани за класика. Романът му „Ала булгаро” е српавняван с „Под игото” на Вазов, „Тютюн” на Димитър Димов, тетралогията на Димитър Талев и романите на Емилиян Станев. Самият той прилича на вълк единак, който отдавна е извоювал своя територия в българската литература.
- Г-н Томов, преди дни откриха нова отсечка на магистрала „Тракия”, но пък поскъпна тока и се подпали гора на Витоша. Как да балансираме между добрите и лошите новини?

Трябва да се балансира умерено между доброто и лошото, които всъщност са двигателите на живота.

- Изследване на ООН ни нареди сред най-нещастните нации в света. Защо така?

Нареждаме се сред най-нещастните нации в света, поради една съществена причина - робското  у  нас се оказва водещо. Робът у нас е култивиран с векове, предимно последните пет  века робство. Отделните изблици на възторзи и емоции само потвърждават правилото на робското ни мълчание и тарикатлък, които са в основата  на нашата народопсихология. Какво означава за последните 25 години една група българи да ограби безпрецедентно  останалите и те да не надигнат глас, да не  се противопоставят, а да й разрешат да го направи? Отговорът може да бъде само един и той е крайно неприятен за всички нас:  може би сме роби  по даденост, по природа. В момента завършвам едно свое пространно есе под работното заглавие: ”Робска нация”, в което ще се опитам да обясня,   на какво се дължи това... Ужасно есе, бих предпочел да не го напиша, но изводите от писателската ми работа през целия ми съзнателен живот, ме водят към това.


- Как живее днес един писател, който е издал десетки книги?

Един писател живее като всички останали - оцелява. Трябва да заявя категорично, че лично аз съм си избрал и препочитам да живея, както всички останали. Така по-добре ги чувствам, иначе ми е невъзможно да пиша, невъзможно да ги тълкувам правилно и да оставя нещо след себе си евентуално. Това е съзнателен избор.

- Може ли човек да живее от писане?

Може да живее от писане, ако е много кадърен и талантлив, в противен случай се проваля. Но както е казал любимият ми философ  Шопенхауер: ”Всеки живот, в края на краищата, е един провал, поради простата причина, че завършва със смърт.” Както е добре известно на четящите,  в творчеството си  аз имам голяма слабост към тъмните тонове, към тъмните човешки драми. Въпрос на светоусещане. Напоследък например ми направи голямо  впечатление филмът на Ларс фон Триер „Меланхолия”, в който мотото  на главната му героиня е: ”Земята е зло. Не трябва да тъжим за нея.” Значи, предполагам сте наясно, на какви  всъщност състояния напоследък съм подвластен...

- Четете ли млади автори? Вярвате ли на техните истории?
Рядко чета млади автори. Аз съм затворен в своята самота човек. Предпочитам да чета мъртвите автори. От тях научавам много повече, отколкото от всички млади взети заедно. Предпочитам  да кажа за някой млад автор - не съм го чел, защото прилича на един друг автор, който също не съм  чел. Звучи мизантропично и против самия мен, защото ме обрича на забрава и липса на последователи, но за съжаление, е така. Любимият ми стих си остава този на големия италиански херметик Салваторе Куазимодо: ”Човек е сам върху сърцето на земята, пронизан от едничък слънчев лъч. И неусетно пада вечерта...” Това е.

- На какво ниво са, според вас, сценариите на последните български сериали като „Стъклен дом”, „Седем часа разлика”, „Под прикритие” и др.?

Сценариите на последните  нашумели български сериали са на средно ниво,нищо повече. Наши провинциални ерзаци, които не могат да направят никакво впечатление на големите ценители. Аз съм  един от тях, колкото и да им е неприятно на някои да го кажа. Мога дума по дума да обясня,  защо  и с какво Тарантино  или Дейвид Линч  са велики, а нашият Дюлгеров с неговия „Козел” посредствен. Анализът също е въпрос на талант, или го имаш, или го нямаш, простете за нескромността...

- Като писател замисляли ли сте се какво ни отличава от българите, живяли по времето на Борис Първи, например?

Ние не можем да кажем, какви са били  хората  по нашите земи от времето на траките, на прабългарите или на покръстилия ни Борис Първи. Психиката на траките например, е  крайно интересна, невероятна направо. Знайно е, че те са плакали, когато децата са се раждали и са се веселяли и ликували, когато са ги изпращали в гроба. Както е знайно, че са били безумно войнствени и безумно смели, освен това, и безумно жестоки. Съществувала е стара римска поговорка, която гласяла: ”Жесток като тракиец...” Какво сме взели и наследили ние, днешните българи от тях? Никой не може да каже. Траките са били безписмени, нищо не са оставили след себе си. Или, какво сме наследили от прабългарите на Борис Първи. Знайно е също, че при  покръстването, той е унищожил над сто болярски рода, които са продължили да почитат бог Тангра, до девето коляно. Какво е останало в нас от тази изумителна жестокост? Може ли да ми обясни някой? Пак повтарям, нашата робска психика се формира по време на петвековното турско робство до момента, в който отец  Паисий простенва в своята „История Славяноболгарская”: ”О, неразумни юроде...” На остатъците от тая наша психика се дължи и днешното отчаяно положение на нашия собствен народ, на всички нас, на това се дължи и последното ни място по стандарт в Европа.

- Какво ни липсва, за да сме щастливи?

Липсва ни борбеност, непримиримост, себеотрицание, смелост, жертвоготовност, всички ония качества, които са признак на гордост и на достойнство и са противопоказни  на роба в нас, към който роб, за съжаление, принадлежа и самият аз...


- Ваши литературни герои са били политици, мафиоти, бизнесмени. В книгата си „Йешуа” обаче навлизате по един необичаен, дори скандален начин в библейската тема. Как стигнахте до нея?

Последният ми роман „Йешуа” е сложен  и многопосочен психологически роман. Темата за месията Йешуа ме занимава много отдавна. Знайно е, че има историци, които се съмняват изобщо в неговото съществуване. Моят Йешуа е манипулиран от политиците националисти на тогавашна Юдея -зилотите, съгласява се в началото да им служи, но впослествие се отмята и е обзет от  фанатичната вяра за собственото си безсмъртие и собствената си непреходна слава и успява да я постигне, когато го разпват горе, на кръста. Това е роман за фанатизма на един  млад човек, който е много важен за християнството. В своята „История на западната философия” Бъртранд Ръсел посочва някои от точките, според английския историк Гибън, които налагат християнството като водеща религия по времето на Константин Велики. Една от тях е верската нетърпимост на християните, произтичаща от юдейската религия, но прочистена от нейния тесногръд и необщителен дух, който отблъсквал неевреите от приобщението към Мойсеевия закон. Втората точка е учението за отвъдния живот, а третата,  много важна, е чистата и аскетична нравственост на християните. Тъкмо тия точки са вложени подводно,  художествено в този мой роман и затова той не е никак лесен за тълкуване и за анализ. С други думи, това е един от редките ми интелектуални опити за роман.

- Близък ли ни е Юда?

Образът на Юда в този мой роман е един от най-сложните и най-драматичните. Той е едновременно манипулатор и жаден също за слава, с която го изкушава Йешуа. Напоследък се заговори за едно намерено евангелие от Юда, в което става дума за нещо твърде сензационно, че самите Йешуа и Юда взаимно са се уговорили за предателството по време на Тайната вечеря и, ако това е било наистина така, то преобръща с главата надолу цялата Библия. Удивително, нали! Аз като писател с въображение не мога да подмина подобни страховити драматургични обрати и това е една от причините за написването на този роман. Той е драматургичен от първата до последната буква. В него мисля, че съм надхвърлил себе си, но това е мое лично мнение, а  далеч по- важно е  мнението на негово величество читателя.

- Предатели ли сме българите, както често сами се наричаме?

Ние обичаме да се окайваме. Ако съществува предателското у нас, то се дължи единствено на нашата робска психика, която често е до такава степен  изродена, че  нашето предателство минава за благопристойност, за възпитание, за оцеляване, за дяволък, тарикатщина и за какво ли не друго. Аз неведнъж съм го казвал: у нас хитрите и подлите победиха... Да го тълкува кой както си иска и както му е удобно. За мен е така...

- Готов ли сте да спорите с представители на църквата, за да защитите романа „Йешуа”?

За мен църквата е институция, с която е невъзможно и не трябва да се спори. Познавам добре историята на човечеството. Въздигането на църквата и по-специално на Християнството е една от малкото добрини в тази история, която е пропита от Зло. Имайте предвид, че преди въздигането на църквата, по време на така наречения елинистичен период в историята на човечеството, доброто сред младите хора се е считало за нещо неестествено. Дайте си сметка, какво е било въздействието на църквата и на Вярата за налагането на морала. ”Йешуа” или който и да е роман е просто една от многото художествени интерпретации, на които който и да е писател има  своето право. Влиянието и въздействието на Църквата е нещо много повече. На нея лежи цяла една цивилизация, западната. Излишно е да се говори...

- Как ще коментирате акциите и съдебните процеси срещу организираната престъност?

Акциите и съдебните процеси срещу организираната престъпност поставят пред всички нас един фундаментален въпрос - за ползването на НАСИЛИЕТО като инструмент, като аз лично под насилие разбирам западния демократичен ред за въвеждане на закони и на правила, без които европейската цивилизация би била невъзможна.Тази така жадувана от повечето от нас  демокрация е изтъкана от закони и правила, в които насилието и наказанието е възприето от векове като нещо естествено. В Лайпциг веднъж ми показаха на тогавашния запазен средновековен пазар една килия, в която са затваряли всеки, който си е позволявал да лъже и мами в кантара. Всеки  е могъл да  го плюе и замеря с огризки, докато не се покае. Представяте ли си, да направят подобна килия за наказание на нашия Женски пазар? Опашката към нея ще бъде огромна. Искам да кажа, че насилието в определен момент може да дава и своите добри плодове, представете си. Петър Първи някога чрез насилие е създал руската аристокрация, която впоследсвие ражда руските гении Пушкин и Лермонтов, Толстой, Чехов и Достоевски. Нещата по този въпрос съвсем не са еднозначни. Историците твърдят, че осемте века невиждан терор на шогуните в Япония, е създал възпитаните японци, които благодарение на собствената си дисциплина, творят сега чудеса. А какво да кажем за жестокостта на конквистадорите, формирали католицизма на Латинска Америка. Тая изумителна магическа смес дала на света по-късно Алехо Карпентиер и  Маркес с техните „Изгубени следи” и „Сто години самота”? Осъзнатото насилие ражда закон и ред, без които една държава е немислима.

- Може ли да има справедливост и възмездие без ефективно правосъдие?

Абсурд. Без ефективно правосъдие, справедливостта и възмездието не съществуват.

- Смятате ли, че българската интелигенция е способна да поведе нацията, както това се е случвало в миналото?

Не. Докато родният интелигент не осъзнае и  не анализира роба    в себе си и не се освободи от него, е изключено да поведе когото и да е. Това освобождение понякога продължава цял живот. Знам го по самия себе си. Написах и издадох десетки книги и още не мога да се освободя от робското в  мен. Изглежда това е заложено,д аденост. Не мога да се залъгвам. Не забравяйте, че изходите от тая кошмарна дилема не са много, а най-често е един - евтаназия или още по-точно - обезболяване чрез смърт. В последния ми роман моят Йешуа избира тъкмо тоя път.

- Как ще коментирате носталгията по социализма?

Социализмът уреди някога държавата ни с насилие, спомнете си народния съд, въведе в нея ред чрез насилието. Това е една от основните причини за носталгията по него. Имаше наказание и възмездие. Да припомняме ли насилието на Ленин и Сталин, на Джерзински и Троцки? Днес ние говорим за демократично насилие, за демократични правила и закони и това ни звучи като утопия. Можете ли да си представите, какво и колко ни предстои? А, ако наистина се окаже  утопия? Не знам. Страх ме е да мисля и да расъждавам повече. Нашият противоречив преход разкри неведоми бездни у собстения ни народ, у самите нас, които тепърва ще ни се налага да преосмислим.

- Ще се завърнат ли някой ден, според Вас, българите, които живеят в чужбина?

Да. Ще се завърнат. Носталгията ще ги съсипе. Човек никога не може да се излекува от собствената си младост.

- Обаждат ли ви се с политици?

Не. Политиците не ценят собствените си писатели, не ги броят изобщо за такива. Особено самостоятелните и мислещите като мен. Противопоказен съм им. Има и друго, ние сме конкуренти за едно и също нещо - Славата и Безсмъртието, които са подвластни единствено на безмилостното ВРЕМЕ. Затова и винаги се отлага за небитието този толкова съдбовен  въпрос.

Въпросите зададе Огнян Стефанов

КРИСТАЛИНА ГЕОРТИЕВА ДОНАБУТА БОЙКО БОРИСОВ ПРЕД ВЛАДИМИР ПУТИН

Кристалина Георгиева, представяща се като най-върлата европейка в България, всъщност е свързвана в Брюксел с някои от най-проруските кръгове, категорични са източници на информация от посолството на САЩ в София. Потърсихме нашите хора в Амбасадата, за да коментират изявленията на Георгиева пред Нова тв. Те бяха недипломатично прями – „Кристалина Георгиева повтаря тези на президента Росен Плевнелиев, които самата тя му предложи преди време. Опитът за натиск срещу руснаците чрез Брюксел е рискова схема. На практика никой от чиновниците в Брюксел няма да си мръдне пръста заради вас”. Разбираме, че на янките в София им дреме за нашите проблеми с хората на Путин, но не може да се отрече – те имат вярна оценка за непукизма на чиновците в Брюксел. Кристалина Георгиева едва ли си прави илюзии за тяхната отзивчивост. Защо тогава споделя пред публиката нощните си фантазии на тема „Помощ от Брюксел срещу Москва”?!
Истината е, че Кристалина Георгиева донабута Бойко Борисов пред Владимир Путин. Загубилият усмивката си в последно време български премиер с основание може да потърси сметка от еврокомисарката заради нелепия опит да защити българските интереси. Кристалина Георгиева беше очевидно неподготвена по енергийната тематика. Бърборенето за „енергийна ефективност” е пушилка за пред медиите. Генерирането на очаквания, че Брюксел ще ни помогне срещу Москва е повече от цинично. Георгиева показа за пореден път, че е завършен кариерист. Някои я привиждат като „Костов в пола”. Всъщност с безхаберните си изцепки по Нова тв тя отвори писта за атака на Меглена Кунева. Напористата бивша еврокомисарка едва ли ще пропусне да забие повдигнатата топка в полето на Бойко Борисов.
Кристалина Георгиева разкри пред публиката притесненията на премиера Бойко Борисов. С преднамереното си преиграване пред тв камерите тя размаза опитите на Б.Б. да представи иска на руснаците като спор между фирми. Не че някой е вярвал в това след изявлението на говорителя на Путин. Но подир казаното от Кристалина Георгиева министър-председателят трудно ще маневрира по тази тема. Колкото  и да му дават „сламки от протоколирани срещи” с Путин неговите сътрудници, Борисов ще продължава да е на мушката на Вова. След като изля възмущението си от Кристалина Георгиева стар приятел на Бате Бойко пласира остър намек – „Преди два дни ми донесоха като дар един кангал и една каракачанка. Кучката ще я кръстя Сталина…”.
bgsniper.com

 

Сини талибани Цар Освободител

23 сеп

 

 

 

 

 

 

i

 

Rate This

Велизар Енчев

При Тошев промяната се изроди в жажда за мъст и ярост, деформирала и външното му излъчване, напомнящо твърде много на фюрера

Депутатът Лъчезар Тошев с нова налудничава идея, прикриваща гузни комсомолски съвести и кагебистки досиета
Често съм се питал защо българите са последните балканци, освободили се от турско робство, и най-после намерих отговора. Благодарение на синия депутат Лъчезар Тошев открих защо гърци, сърби и черногорци отхвърлят турския ярем преди нас. Изведнъж осъзнах, че пет века народът ни е бил приспиван от хора като Тошев, за които робството е цивилизовано присъствие, Ботев – непрокопсаник, пройдоха и комунист, а насилственото ислямизиране и Баташкото клане – пропаганден мит.
Звучи налудничаво, но от доста време лудостта при сините е нормалното им състояние. Депутатът от Синята коалиция Лъчезар Тошев предложи паметникът на Цар Освободител да бъде преместен от площада пред парламента.
В проекторешение, изпратено до председателя на Народното събрание, Тошев иска демонтираният паметник на Александър II да отиде на друго място, а в тримесечен срок на площада да издигнем паметник на основателя на българската държава хан Аспарух.
В мотивите на Тошев четем, че преекспониране на паметници на руски личности в центъра на София довело до това, че няма къде да се поставят паметници на видни българи, което създавало впечатлението, че не уважаваме собствените си  заслужили дейци.
В заключение Тошев предлага руският император да се извисява или до Руската църква, или на мястото на Паметника на Съветската армия, който пък отива в музея на тоталитарното изкуство…
Доживях и това – сериозно да коментирам логореята на луди с депутатски имунитет. Вместо такива да се лекуват и да не припарват до парламента, в България те коват законите и командват държавата, както злополучният капитан Франческо Скатини управляваше пътническия лайнер „Коста Конкордия“.
Комичната война на Тошев срещу Александър II разсмива, но и провокира размисли за пагубния път, избран от синята десница. Като гледам парламентарните изяви на Тошев, истеричните му идеи за радикална декомунизация и патологичната му ненавист към всичко, идващо от Изток, разбирам защо Синята коалиция се спомина, а синята идея трайно се настани в музея на демокрацията.
Та кой почтен човек ще гласува за политици, излъчващи дива непоносимост към всяко мнение, което не се вписва в партийната им догма? Кой членувал в БКП, а те са поне един милион, ще пусне бюлетина за СДС или ДСБ, които им обещават само едно – да режат глави на комунисти, ако пак вземат властта?
Задавам тези въпроси и се питам дали сините лидери изобщо са учили аритметика? Защото, ако можеха да смятат, да събират и изваждат, щяха да изчислят, че лустрацията е не само антиконституционна, но и контрапродуктивна, тъй като им отнема солиден електорат и така ги превръща в жалки маргинали.
Само три дни преди кървавото си писмо до Цецка Цачева Лъчезар Тошев се издъни и в пленарната зала. Народното събрание не подкрепи неговия Закон за лустрацията и той падна още на първо четене.
От гласувалите 97 депутати 12 бяха „за”, 18 – „против” и 67 се въздържаха. Тошев иска на работилите в тайните служби на НРБ да се наложи десетгодишна забрани за заемане на ръководни постове в държавната и общинската администрация, както и да не бъдат назначавани за шефове в МВР, МО, разузнаването, БНБ, НЕК.
Впрочем изходът от вота бе предизвестен, след като Комисията по правни въпроси отхвърли лустрационния законопроект, защото ограничава конституционното право на труд и противоречи на Европейската конвенция за правата на човека.
Искра Фидосова постави Тошев на мястото, припомняйки му, че при прилаганите в европейски държави лустрационни закони е въведен принципът на индивидуално преценяване на всеки случай от орган, избиран от парламента с голямо мнозинство.
Отдавна наблюдавам изявите на Тошев и си спомням как синият талибан лансира и друг налудничав законопроект. Той предвиждаше присъди от 1 до 5 години затвор за преподаватели в училищата и университетите, ако омаловажават престъпленията на комунизма.
Същата санкция засягаше и журналистите в печатните и електронните медии, пропуснали да охулят комунистическото управление.
Мога да разбера идейната трансформация на комсомолски активист от научен институт при комунизма в изявен антикомунист при демокрацията. В края на краищата всеки има право на идейна промяна – дали поради искрено осъзнаване на обективната истина, дали поради субективното желание за политическа кариера и в новите условия. Но при Тошев промяната се изроди в жажда за мъст и ярост, деформирала и външното му излъчване, напомнящо твърде много на фюрера.
За да съм точен в оценките си, ще уточня, че Тошев само привидно е самотен десен воин. Всъщност той е огледален образ на лустрационния бяс на СДС и ДСБ.
Този бяс издава скромните духовни хоризонти на Иван Костов, Йордан Соколов, Асен Агов и още куп сини кинжали и в същото време е симптом за гузни комсомолски съвести и шпионски биографии.
Споменавам Костов и Соколов и не мога да скрия възмущението си, че обучавани в съветски кагебистки школи и щатни кадри на ЦК на ДКМС, днес са морални съдници на работилите в българското разузнаване на Балканите, които отстояваха националните ни интереси в Турция, Сърбия и Македония преди 1989 година.
Та бившият премиер Костов ли не знае, че разузнаването водеше кървави войни срещу македонизма на югославска територия, когато в София и Москва управляваха Тодор Живков и Юрий Андропов?
Коментирам реваншизма на сините и питам: защо лустрирате ченгетата, а амнистирате кадрите на силовата групировка СИК? Вярна ли е мълвата от Брюксел, че по инструкция на десния Жозе Барозу СДС и ДСБ не посягат на члена на ЕНП Бойко Борисов и неговите сикаджии? Като сте толкова праволинейни, защо не искате лустрация за партийните и комсомолските секретари?
И добре зная отговора: защото партийно-комсомолската лустрация ще засегне не само една синя съпруга, но и президента Росен Плевнелиев – любимецът на дясната Ангела Меркел. Ето това е моралът на СДС и ДСБ – каляш другите, но подличко пазиш своите партийци и герберските мутри.
Но да се върна на абсурдния план Александър II да се прогони от  площада и на неговото място да дойде хан Аспарух. След като коментирам налудничави идеи, ще дам своя принос към жанра, предлагайки нещо по-рационално: руският император само да слезе от коня пред Народното събрание, а на неговото място да седне хан Аспарух. Руският император може да обязди друг кон, например американско пони, което ще се впише в евроатлантическата ни ориентация.
Чудно е как Лъчезар Тошев още не е поискал и демонтаж на наскоро издигнатия паметник на опълченеца. Защото Българското опълчение е организирано и въоръжено от руснаците, а и Самарското знаме е със съмнителен славянски произход.
При това опълченците се сражавали срещу редовна турска армия, а за СДС и ДСБ Турция е най-добрият ни приятел на Балканите, докато Русия е най-опасният враг.
Талибанското мислене на Лъчезар Тошев поразително напомня на афганистанските му първообрази, които унищожаваха скулптури на Буда, понеже не се вписвали в постулатите на Корана. По тази първобитна схема и скулптурата на освободилия България руски император също не се вписва в десните ценности на Тошев и сините му командири.
Ако това са ценностите на синята десница, значи варварите са превзели СДС и ДСБ.
http://www.desant.net/show-news/25461/