ИНТЕРВЮ НА ОТЕЦ ЛЮБОМИР ПОПОВ
Отец Любомир Попов е православен свещеник във Варна.
Въпреки че беше изгонен от храма „Св. Атанасий“ и низвергнат от църковен съд при Варненската и Великопреславска митрополия, той остава един от най-уважаваните божи служители не само в града, но и в страната.
Попов е ръкоположен за дякон през 1978 г., а от 1982 до 1998 г. е протосингел към Варненската митрополия. От 1998 г. насам е енорийски свещеник. След изгонването служи в зала, пригодена за църква, където продължават да се стичат хора от всякакви среди и възрасти.
Бил е депутат във Великото народно събрание. Не принадлежи към никакви алтернативни синоди и други църкви. Познава и се вълнува от проблемите на БПЦ, и не се страхува да говори открито за тях.
След изгонването му негови последователи подадоха персонални жалби до Страсбургския съд заради нарушение на граждански и човешки права. На 22 януари 2009 г. съдът отхвърля две от жалбите и уважава едната (за нарушено право на вероизповедание) и дава тримесечен срок на спорещите страни да постигнат извънсъдебно споразумение. Същия ден Светият синод излиза с официално обръщение, в което критикува намесата на съда в Страсбург в каноничните дела на Българската патриаршия.
Отец Попов, изненадан ли сте от броя на митрополитите с досиета на сътрудници на Държавна сигурност?
Изненадан съм, че не са всички.
Е, няма как да са всички. Например Пловдивският владика Николай просто е много млад, за да бъде вербуван?
Да, Николай не е бил, но той също е свързан чрез бившия президент Първанов. Всички са свързани. Бащата на Гавраил е бил пазач на Георги Димитров. Изведнъж се появиха в църквата тези хора, после се ожениха за „наши“ момичета. И така до ден днешен.
За патриарх Максим не излезе информация за сътрудничество с комунистическите тайни служби?
Досието на Максим е било скрито, когато са решили да става патриарх или когато е станал. Не виждате ли, той се радва, че за него нищо не излезе. Максим лично е молил царя да не се отварят досиетата. Горан Благоев и екипът му в предаването на БНТ „Вяра и общество“ направиха разследване за досието на Максим.
Защо толкова дълго са мълчали и продължават да мълчат тези наши епископи?
Мислили са, че комунизмът ще е вечен, че няма да им отворят досиетата. Жалка история.
Какво все пак очаквате да се случи с тези хора сега, след като досиетата им са факт?
Те самите лично най-вероятно нищо няма да направят, но или ще капитулират, или ще останат изолирани, но те всъщност нямат нищо против, понеже църковните средства остават за тях. А те само от това се интересуват. Вземат огромни такси и си мислят, че никой няма да ги търси.
Обикновените свещеници нямат никакви средства, заплащат им със свещи, в натура, а те канят руския патриарх и усилено се готвят за посещението му. Руските църковни представители са светски настроени, идват тук да ядат и пият. Разказвали са ми за подобна случка преди време в ресторанта на хотел „Черно море“ във Варна, не само са яли и пили, а дори са прибирали храна в торбите си.
Владиците са неграмотни хора, те нямат представа от християнство. Това са бандити в расо. За тях не е интересно, че почти никой не ходи на църква. И манипулират хората чрез канона. Маргинализират Църквата, смятат, че хората нищо не разбират.
Според същия този канон обаче те би трябвало да бъдат отлъчени. Канонът на 30-ото апостолско правило казва: „Човек, взел епископския си сан със съдействие на властта, да бъде отлъчен от църквата“. Не низвергнат, а отлъчен.
Епископите са избрани и трябва да си отидат и ще си отидат. В България нещата стават бавно. Но Николай и другите 3-ма ще останат.
Ще повлияят ли досиетата на избора на следващия патриарх?
Неофициално ще повлияят на следващия патриарх. Няма да бъде нито Кирил, нито Гавраил. Поне се надявам. Църквата може и да няма патриарх – ще има наместник, който да я представлява, докато се появят нови хора.
Да, обаче според скорошно проучване на Алфа Рисърч, само 17% от българите са скандализирани от комунистическото минало на владиците, а 33% казват, че това изобщо не ги интересува?
Щом не се интересуват от досиетата, това са християни със съмнително качество. Но хората имат основание да са обезсърчени от толкова скандали. Църковните празници се превръщат в етнографски.
Естествено е да ви питам – Вас не се ли опитаха да вербуват?
Естествено, че се опитаха, но повечето бяха мързеливи, правеха нещо, без да настояват, повече за да си оправдават заплатите. Викаха ме в окръжното управление на милицията и ме заплашваха с изселване. Тормозиха баща ми, защото ходих на екскурзия до Гърция. Задаваха ми въпроси за митрополията, нямаха изобщо представа и чрез мен искаха да си пишат някаква работа. Караха ме да подпиша декларация, че ще сътруднича на Държавна сигурност и аз отказах. Казах на владиката и нищо повече не се случи. След 3-4 години дойде демокрацията.
Как един юноша решава по времето на комунизма да се посвети на Бога?
Тръгнах на църква с баба ми, но тя не беше църковен човек в истинския смисъл на думата. 13-годишен дойдох във Варна. В прогимназията ми стана интересно учението на църквата, и постепенно, по различни пътища стигнах до вярата. Например клисарят ми посочи инкриминирани книги, после ползвах библиотеката на митрополията. Класната ми в прогимназията силно се противопоставяше, викаше родителите ми на срещи и това ме амбицира още повече. След казармата работих в пощата. Не ме приеха в семинарията, защото исках да вляза с приравнителни изпити, но следвах богословие в Духовната академия и станах дякон. Запознах се с жена ми в кръжок за вярващи, където обсъждахме религиозни неща.
Упражняваше ли комунистическата власт натиск върху църквата?
Ръкоположен съм през 1978 г. при митрополит Йосиф, който беше в Църквата от преди 9 септември. При него нямаше проблеми, служеше се спокойно, идваха хора. Комунизмът често се преувеличава, не беше толкова страшно.
Е, разбира се имаше натиск - внушаваше се страх от открито посещение на храмовете, имаше натиск над духовниците, а висшето духовенство, както виждаме, с годините беше подменено с хора, верни на партията. След 9 септември църквите останаха собственост на Църквата, но много бяха обявени за паметници на културата и затворени за ремонт, което беше повод за тяхното затваряне за служба.
Казвате, че не е било страшно, а аз си мисля, че просто Вие не сте се страхували? Стана ясно, че са Ви притискали - милицията, ДС, класната?
Е, да, изключиха ме драматично от Комсомола, защото отначало класът гласува против. Тогава дойдоха от Окръжния комитет на Комсомола и проведоха второ събрание, казаха, че зад мен стоял Ватикана, и пет души пак гласуваха против. Изключиха ме и от гимназията и завърших вечерно училище.
Кажете нещо за прословутия разкол в БПЦ?
Разкол е дисциплинарно непослушание. Мнозина все още не са разбрали истинската причина за конфликта. Той започна от Калиник, Панкратий и Пимен – най-верните хора на компартията. Те бяха близки с Андрей Луканов. Разколът е тяхно дело, но защо точно комунистите направиха това, не зная – дали не са искали да сменят патриарха или да имат алтернатива, да отслабят духовенството, като го разделят? Към 1996 г. се разбра, че този разкол стигна доста далеч и се оглави от десните. Тогава свикаха събор за патриарх и борбата беше между СДС и БСП. И решиха да приключат с тази история. Повикаха Вселенския патриарх на Всеправославен събор през 1998 г. Калиник и Панкратий станаха пак владици, но други не се върнаха и създадоха втори синод, който беше търпян до 2004 г., когато Царят, при добре обмислена акция, превзе църквите му. Официално църквата уж си върна църквите, но всъщност те бяха отнети, а духовенството от втория синод изгонено. Спечелихме дело в Страсбург, но още чакаме да се изпълни решението и не знаем дали ще дочакаме... Законът не е пипнат въпреки разпореждането на Съда.
А във Варна какво се случи?
Изгонването във Варна се случи една година по-рано, през 2003-та. Извикаха ме в МВР уж за някаква справка. Всички други си тръгнали от църквата и я заключили. През това време идват около 40 души от хората на владиката Кирил, разбиват и я превземат. Имало е ключари на място, с тях, смениха ключалките и повече не влязохме там. Писахме до прокуратурата и тя издаде разпореждане да се доразгледа случая, но никой нищо не направи. Имаше и 2-ро такова прокурорско решение. И така досега...
Кажете нещо за апетитните църковни имоти, за които толкова се говори?
Имотите на БПЦ се управляват от 4 юридически лица – синода, митрополиите, църковното настоятелство и манастирските братства. Имотите принадлежат на тях, решенията се одобряват от епархийския съвет. Владиците сами не би трябвало да се разпореждат с имотите, да ги продават. Но го правят.
Във Варна няма големи имоти, но в Северна Добруджа, държавата като връща земите си там, оземлява всички, включително и църквата, дава по 100 дка земя на село, сега тези земи имат голяма стойност.
И Варненският митрополит Кирил дава на всеки списъци със земите. Той си продава и раздава имоти, неправомерно се бърка в работата на настоятелството. Той беше този, който смени църковното настоятелство в с. Рогачево, защото не са искали да продават имота си близо до морето. В крайна сметка беше продаден евтино на украински бизнесмен. Репортерът на bTV Генка Шекерова направи разследване за този скандален случай през 2007 г.
Какво ще коментирате за прословутия линкълн на Кирил?
Какво повече да кажа от това по-горе, естествено това не е нещо случайно. Дал е нещо, за да го получи. Освен това не е редно да ползва такъв автомобил.
Добре, как може да се осъществява контрол над подобни неща, над тези имоти? Нали църквата е отделена от държавата?
Църквата е обществена организация и подлежи на контрола на държавата. Държавата няма право да се меси в каноните и църквата не може да се меси в държавните работи. Но това не значи, че църквата може да си прави каквото си иска, например божиите служители да нарушават законите и да злоупотребяват със средствата, та те са обществени.
Бележка на автора: С настъпването на Прехода Българската патриаршия изживява сериозна криза и се разцепва. Така се създава втори синод, наричан от някои „алтернативен“, оглавен от неврокопския митрополит Пимен, оспорващ законността на избора на Максим за патриарх. Този процес е известен като разкол в Българската православна църква. През юли 1996 г. в София се провежда църковно-народен събор, организиран от „алтернативния синод“, на който Пимен е обявен за патриарх.
През 1998 г. в София се провежда Всеправославен събор, по искане на патриарх Максим, за решаване на спора. На него присъства вселенският патриарх Вартоломей, който изразява подкрепата си за Максим.
Пимен почива през 1999 г., а през 2001 г. държавата в лицето на президента Георги Първанов и премиера Симеон Сакскобургготски изразява категорична подкрепа за патриарх Максим. Тогава народният представител от НДСВ Борислав Цеков внася законопроект за вероизповеданията, насочен към преодоляване на последиците от разкола и легитимиращ патриарх Максим. Този проект заляга в основата на приетия през декември 2002 г. от Народното събрание Закон за вероизповеданията, а през 2003 г. Конституционният съд потвърждава, че Законът за вероизповеданията съответства на Конституцията.
През юли 2004 г. полицията и прокуратурата предприемат акция по отстраняване на представителите на „алтернативния синод“ от църквите и имотите на Патриаршията.
Публикувайте тази новина в: ПРЕД НОВИНИТЕ.БГ
95 | 
9146 
