неделя, 23 септември 2012 г.
АСЕН АГОВ ОТРИЧА ПРИНАДЛЕЖНОСТ КЪМ ДС
В открито писмо до издателя на в. “Република”, Петьо
Блъсков, депутатът от ДСБ Асен Агов отрича да е кандидатствал за кадрови офицер
в Държавна сигурност. Преди два дни вестникът публикува документ от архива на
Първо главно управление на ДС. В него името на Агов фигурираше в списък на
кандидати за кадрови офицери в управлението. Списъкът е поставен в протокол №
2704 от 1980 г., за унищожаване на секретни документи, литература, заповеди,
бележници, тетрадки и др. Документът е открит от Антон Тодоров, който е автор на
публикацията във в. “Република”. Според него документът се е съхранява в
разсекретения наскоро служебен архив на Първо главно управление.
Публикуваме целия текст на писмото на Асен Агов до изданието.
ДО
ИЗДАТЕЛЯ НА в. „РЕПУБЛИКА”
21 септември, 2012 г.
София
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ИЗДАТЕЛ,
В брой 585 от 20.09.2012 г. на Вашия вестник е публикувана статия, в която се посочва, че съм бил кандидат за офицер в I-во Главно управление на Държавна сигурност.
Никога не съм кандидатствал за подобна позиция. Опит за вербуването ми от страна на Иван Гарелов, удостоверен от Комисията по досиетата като офицер от ПГУ на ДС, приключи с моя ясен отказ. Шест проверки за принадлежност към Държавна сигурност безспорно установяват, че съм в оскъдния списък на малцинството журналисти от моето поколение, необвързани с комунистическия репресивен апарат. В последните 20 години съм вложил всичко, на което съм бил способен, за да се разкрият архивите на този апарат.
Заради паметта на покойните ми родители, репресирани от комунистическия режим, и в името на справедливостта, Ви моля да помислите какво отношение да вземете към този опит за манипулация на общественото мнение чрез Вашия вестник.
С уважение:
Асен Агов
Антон Тодоров, в. Република
Никога няма да се съглася с онези, които настояват сегашният закон за разкриване на досиетата да бъде скопен или направо отменен, а документите на бившата ДС и РУМНО – унищожени. След което според тяхната сбъркана логика България щяла да се превърне в Аркадия. Истината е точно обратната – закъснялото отваряне на тези мрачни страници, липсата на радикална лустрация и ненаказаността за множество престъпления на извършителите им от тоталитарните тайни служби на комунистическа България са част от най-важните фактори за сбъркания ни преход.
Когато човек задълбае в папките и документите, постепенно разбира, че човешката мерзост наистина няма граници. Удивително е как хора, които са кандидатствали за кадрови офицери в Първо главно управление на Държавна сигурност, през последните двадесетина години окупираха анти ДС говоренето и естествено го отровиха.
Говоря за Агов, за Асен Агов.
Ако го бяха приели за кадрови офицер в ПГУ-ДС, вероятно щеше да се представя така, уподобявайки се с български Джеймс Бонд.
Шпионско комунистическо денди, крачещо по левия тротоар-истинско пиршество на психоанализата.
Когато преди няколко седмици попаднах на документ в служебния архив на Първо главно управление на Държавна сигурност, доказващ без никакви съмнения, че днешният дългогодишен депутат от т.н. „десни” Асен Агов е бил кандидат за кадрови офицер там, първата мисъл, която ми хрумна бе:
Що за нечовек трябва да бъде този, който знае какво е правил и въпреки това десетилетия наред да се изявява като подозрително яростен противник на същата ДС, в която е драпал да работи.
След това се замислих за онези, които му дадоха „коридор” във висшите ешелони на „десните” политически елити след 1991 г.
Агов през 1990 г. продължаваше да е близък с БКП/БСП, а на парламентарните избори през 1991 г. се яви като независим, подкрепен от тях, срещу кандидата на СДС.
Накрая нямаше как да пропусна в размислите си и тъжната равносметка за опропастените възможности България да стане нормална държава, а куките и кандидат-куките да получат според това, което са правили.
Конец – делу венец, казват руснаците. Да видим, може пък да има справедливост и на тази земя.
Има ли изобщо граници в българската политика за нахалството на куките от Държавна сигурност? Безкрайно безочие и циничност ли е това тяхното или хитро използване на демократичната слабост да се справя с враговете си?
Дали и този сега ще се заоправдава с „такова беше времето”, „нямаше кариера без ДС”, това било „семеен повик” и т.н. Ето какво пише в този прелюбопитен и ценен документ за другаря Асен Агов:
Факсимиле от документа на Първо главно управление на ДС.
„Фонд 9 – опис 4а – а.е. /архивна единица/ 377
Лични кадрови дела на отказани / КДО/
Стр. 1
ПРОТОКОЛ рег. № 2704/18.02.1980 г. за унищожаване на секретни документи, литература, заповеди, бележници, тетрадки и др.
Комисия в състав: председател полк. Христо Цветков Арабаджиев и членове: 1. Бонка Томова, 2. Иванка Станиславова извърши проверка и отдели за унищожаване следните ненужни секретни документи /зачертано в оригинала, бел.моя/: материали на кандидати, изучавани за ПГУ-ДС преди 5 и повече години:
1972 г.:
1. Антоанета Кирилова Смилянова
2. Асен Василев Новачков
3. Асен Йорданов Агов
….
7. Боби Николов Бобев”
На 27 ноември 2008 г. членът на Комисията по досиетата Екатерина Бончева каза пред БНТ, че „…цялата истина, за съжаление, никога няма да научим докрай. И затова защо няма да я научим докрай, трябва да попитате хората, които са унищожавали масово документите на бившата Държавна сигруност.
Но фактът е факт – следите остават, следите са останали, всяко досие води като следа към друго… Независимо, че са унищожавани документите, независимо, че сътрудници масово са били лъгани от оперативни работници, че всичко им е унищожено, че няма опасност те да бъдат разкрити…”.
Вероятно на унищожаването е разчитал и дългогодишният депутат от СДС, ОДС, ДСБ Асен Агов, но ако беше чел „История на пелопонеската война” на Тукидид, щеше да е усвоил един от основните уроци на класика: „Очаквай неочакваното”.
Опитах се да разбера какви може да са били мотивите на Агов да кандидатства за кадрови офицер в Първо главно управление на Държавна сигурност извън тези, за които предполагам по методите на чистата логика.
В интервю с бившия шеф на архива на МВР през 90-те Серафим Стойков получих следните обяснения:
„След откриването на този документ може да сме сигурни, че Асен Агов е кандидатствал за кадрови офицер в структурите на външното разузнаване на Държавна сигурност. Кандидатстването става като напишеш собственоръчно молба, молиш се, каквато беше практиката тогава, не като пишеш заявление, а молба… Напълно сигурно е, от този документ, че Асен Агов е имал желание да започне работа в ПГУ-ДС.
Много е важно, че не всеки е можел да кандидатства там – Асен е имал някой близък човек, задължително е трябвало да има някой близък човек или в самото ПГУ, или в МВР, който да гарантира за него.
Ако нямаш близък, познат или кръвен роднина в МВР, даже и до ден-днешен тази „тъпа” практика не е приключена”, коментира Серафим Стойков.
Според него процесът на проучване за работа в ПГУ е бил много по-сложен и по-продължителен от този за работа в други структури на МВР, можело е да продължи с години.
Бившият председател на Комисията по досиетата Методи Андреев коментира документа така: „Първият извод е, че са съществували секретни документи, които са касаели въпросното лице. Това означава, че във връзка със съществуването на тези документи е имало причина, която ги и породила.
Такива документи могат да се появят в следните ситуации – или ако службата има интерес към дадено лице то да бъде привлечено към нейния апарат, или ако има изявено желание от конкретното лице да постъпи на работа в службата. В случая не става дума за първото, а за второто, тоест за документирано желание от страна на Асен Агов да кандидатства във въпросната служба за кадрови офицер”, разказа Методи Андреев.
Той продължи с разсъждаване по много логичния въпрос в тази ситуация – кои по онова време можеха да си помислят, че въобще могат да кандидатстват и да разчитат, че могат да започнат работа в ПГУ на ДС. Най-малкото те е трябвало да са убедени, че проверката, която ще бъде направена за тях по линия на ПГУ ще бъде положителна за тях, тоест, ще отчете, че те са в идеологически правилна насока, че произхождат от невражески семейства.
Това, че Асен Агов е кандидатствал означава, че той не се е чувствал ограничен, не се е чувствал дискриминиран от онази система. Точно обратното – той се е чувствал толкова приобщен към нея, че е можел да предположи, че е било възможно да започне служба в ПГУ, коментира Методи Андреев.
ГЛАСОВЕ се сдоби и с допълнителна информация от архивите на Комисията по досиетатата.
На 16 май 1972 г. Иван Гарелов („Талев“) по искане на ДС предава агентурно сведение, в което прави характеристика на няколко свои колеги от БТА, между които и настоящия депутат от ДСБ и тогавашен начинаещ журналист Асен Агов, който е поставен на първо място в списъка. Ето какво пише за Агов „Талев“:
„В подбора съм се ръководил от условието посочените лица да бъдат млади журналисти, но едновременно с това да са показвали признаци за перспективно развитие в професията, солидна политическа и езикова подготовка.
„1. Асен Йорданов Агов, репортер в „Международна информация” при БТА
Асен Агов е роден на 8. XI. 1948 г. в София. Завършил е външна търговия през 1971 г. Владее английски, френски, италиански. Баща му работи в „Нефтохим” като главен юристконсулт. Майка му, доколкото ми е известно работи в някаква секретна лаборатория при БАН.
След завършването на висшето си образование Асен Агов е работил известно време във в. „Орбита”, след това, предвид на отличната му езикова подготовка и показаното журналистическо умение, бе приет на работа в БТА.
Много амбициозен, той с посвети основно на проблемите на Общия пазар. При неговото трудолюбие може да се очаква, че в бъдеще ще се развие като един от перспективните кадри на агенцията. Проявява се отлично и в обществената работа.
Член е на комсомолското бюро, където отговаря за политическата работа.
Партийното бюро го е набелязало като кандидат за приемане в БКП.
Доколкото ми е известно баща му е член на Земеделския съюз, но самият Асен е ориентиран към БКП.
Трябва да се има прредвид, че самият Асен не е служил войник и по всяка вероятност трябва от тази есен да отбие военната си служба.
От разговори с него съм установил, че има желание да отбие службата си на работа в някое от изданията на БНА. Интелигентен, културен, той установява лесно контакти.Пътувал е често в чужбина, вероятно по частен път.”
Публикуваме целия текст на писмото на Асен Агов до изданието.
ДО
ИЗДАТЕЛЯ НА в. „РЕПУБЛИКА”
21 септември, 2012 г.
София
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ИЗДАТЕЛ,
В брой 585 от 20.09.2012 г. на Вашия вестник е публикувана статия, в която се посочва, че съм бил кандидат за офицер в I-во Главно управление на Държавна сигурност.
Никога не съм кандидатствал за подобна позиция. Опит за вербуването ми от страна на Иван Гарелов, удостоверен от Комисията по досиетата като офицер от ПГУ на ДС, приключи с моя ясен отказ. Шест проверки за принадлежност към Държавна сигурност безспорно установяват, че съм в оскъдния списък на малцинството журналисти от моето поколение, необвързани с комунистическия репресивен апарат. В последните 20 години съм вложил всичко, на което съм бил способен, за да се разкрият архивите на този апарат.
Заради паметта на покойните ми родители, репресирани от комунистическия режим, и в името на справедливостта, Ви моля да помислите какво отношение да вземете към този опит за манипулация на общественото мнение чрез Вашия вестник.
С уважение:
Асен Агов
Антон Тодоров, в. Република
Никога няма да се съглася с онези, които настояват сегашният закон за разкриване на досиетата да бъде скопен или направо отменен, а документите на бившата ДС и РУМНО – унищожени. След което според тяхната сбъркана логика България щяла да се превърне в Аркадия. Истината е точно обратната – закъснялото отваряне на тези мрачни страници, липсата на радикална лустрация и ненаказаността за множество престъпления на извършителите им от тоталитарните тайни служби на комунистическа България са част от най-важните фактори за сбъркания ни преход.
Когато човек задълбае в папките и документите, постепенно разбира, че човешката мерзост наистина няма граници. Удивително е как хора, които са кандидатствали за кадрови офицери в Първо главно управление на Държавна сигурност, през последните двадесетина години окупираха анти ДС говоренето и естествено го отровиха.
Говоря за Агов, за Асен Агов.
Ако го бяха приели за кадрови офицер в ПГУ-ДС, вероятно щеше да се представя така, уподобявайки се с български Джеймс Бонд.
Шпионско комунистическо денди, крачещо по левия тротоар-истинско пиршество на психоанализата.
Когато преди няколко седмици попаднах на документ в служебния архив на Първо главно управление на Държавна сигурност, доказващ без никакви съмнения, че днешният дългогодишен депутат от т.н. „десни” Асен Агов е бил кандидат за кадрови офицер там, първата мисъл, която ми хрумна бе:
Що за нечовек трябва да бъде този, който знае какво е правил и въпреки това десетилетия наред да се изявява като подозрително яростен противник на същата ДС, в която е драпал да работи.
След това се замислих за онези, които му дадоха „коридор” във висшите ешелони на „десните” политически елити след 1991 г.
Агов през 1990 г. продължаваше да е близък с БКП/БСП, а на парламентарните избори през 1991 г. се яви като независим, подкрепен от тях, срещу кандидата на СДС.
Накрая нямаше как да пропусна в размислите си и тъжната равносметка за опропастените възможности България да стане нормална държава, а куките и кандидат-куките да получат според това, което са правили.
Конец – делу венец, казват руснаците. Да видим, може пък да има справедливост и на тази земя.
Има ли изобщо граници в българската политика за нахалството на куките от Държавна сигурност? Безкрайно безочие и циничност ли е това тяхното или хитро използване на демократичната слабост да се справя с враговете си?
Дали и този сега ще се заоправдава с „такова беше времето”, „нямаше кариера без ДС”, това било „семеен повик” и т.н. Ето какво пише в този прелюбопитен и ценен документ за другаря Асен Агов:
Факсимиле от документа на Първо главно управление на ДС.
„Фонд 9 – опис 4а – а.е. /архивна единица/ 377
Лични кадрови дела на отказани / КДО/
Стр. 1
ПРОТОКОЛ рег. № 2704/18.02.1980 г. за унищожаване на секретни документи, литература, заповеди, бележници, тетрадки и др.
Комисия в състав: председател полк. Христо Цветков Арабаджиев и членове: 1. Бонка Томова, 2. Иванка Станиславова извърши проверка и отдели за унищожаване следните ненужни секретни документи /зачертано в оригинала, бел.моя/: материали на кандидати, изучавани за ПГУ-ДС преди 5 и повече години:
1972 г.:
1. Антоанета Кирилова Смилянова
2. Асен Василев Новачков
3. Асен Йорданов Агов
….
7. Боби Николов Бобев”
На 27 ноември 2008 г. членът на Комисията по досиетата Екатерина Бончева каза пред БНТ, че „…цялата истина, за съжаление, никога няма да научим докрай. И затова защо няма да я научим докрай, трябва да попитате хората, които са унищожавали масово документите на бившата Държавна сигруност.
Но фактът е факт – следите остават, следите са останали, всяко досие води като следа към друго… Независимо, че са унищожавани документите, независимо, че сътрудници масово са били лъгани от оперативни работници, че всичко им е унищожено, че няма опасност те да бъдат разкрити…”.
Вероятно на унищожаването е разчитал и дългогодишният депутат от СДС, ОДС, ДСБ Асен Агов, но ако беше чел „История на пелопонеската война” на Тукидид, щеше да е усвоил един от основните уроци на класика: „Очаквай неочакваното”.
Опитах се да разбера какви може да са били мотивите на Агов да кандидатства за кадрови офицер в Първо главно управление на Държавна сигурност извън тези, за които предполагам по методите на чистата логика.
В интервю с бившия шеф на архива на МВР през 90-те Серафим Стойков получих следните обяснения:
„След откриването на този документ може да сме сигурни, че Асен Агов е кандидатствал за кадрови офицер в структурите на външното разузнаване на Държавна сигурност. Кандидатстването става като напишеш собственоръчно молба, молиш се, каквато беше практиката тогава, не като пишеш заявление, а молба… Напълно сигурно е, от този документ, че Асен Агов е имал желание да започне работа в ПГУ-ДС.
Много е важно, че не всеки е можел да кандидатства там – Асен е имал някой близък човек, задължително е трябвало да има някой близък човек или в самото ПГУ, или в МВР, който да гарантира за него.
Ако нямаш близък, познат или кръвен роднина в МВР, даже и до ден-днешен тази „тъпа” практика не е приключена”, коментира Серафим Стойков.
Според него процесът на проучване за работа в ПГУ е бил много по-сложен и по-продължителен от този за работа в други структури на МВР, можело е да продължи с години.
Бившият председател на Комисията по досиетата Методи Андреев коментира документа така: „Първият извод е, че са съществували секретни документи, които са касаели въпросното лице. Това означава, че във връзка със съществуването на тези документи е имало причина, която ги и породила.
Такива документи могат да се появят в следните ситуации – или ако службата има интерес към дадено лице то да бъде привлечено към нейния апарат, или ако има изявено желание от конкретното лице да постъпи на работа в службата. В случая не става дума за първото, а за второто, тоест за документирано желание от страна на Асен Агов да кандидатства във въпросната служба за кадрови офицер”, разказа Методи Андреев.
Той продължи с разсъждаване по много логичния въпрос в тази ситуация – кои по онова време можеха да си помислят, че въобще могат да кандидатстват и да разчитат, че могат да започнат работа в ПГУ на ДС. Най-малкото те е трябвало да са убедени, че проверката, която ще бъде направена за тях по линия на ПГУ ще бъде положителна за тях, тоест, ще отчете, че те са в идеологически правилна насока, че произхождат от невражески семейства.
Това, че Асен Агов е кандидатствал означава, че той не се е чувствал ограничен, не се е чувствал дискриминиран от онази система. Точно обратното – той се е чувствал толкова приобщен към нея, че е можел да предположи, че е било възможно да започне служба в ПГУ, коментира Методи Андреев.
ГЛАСОВЕ се сдоби и с допълнителна информация от архивите на Комисията по досиетатата.
На 16 май 1972 г. Иван Гарелов („Талев“) по искане на ДС предава агентурно сведение, в което прави характеристика на няколко свои колеги от БТА, между които и настоящия депутат от ДСБ и тогавашен начинаещ журналист Асен Агов, който е поставен на първо място в списъка. Ето какво пише за Агов „Талев“:
„В подбора съм се ръководил от условието посочените лица да бъдат млади журналисти, но едновременно с това да са показвали признаци за перспективно развитие в професията, солидна политическа и езикова подготовка.
„1. Асен Йорданов Агов, репортер в „Международна информация” при БТА
Асен Агов е роден на 8. XI. 1948 г. в София. Завършил е външна търговия през 1971 г. Владее английски, френски, италиански. Баща му работи в „Нефтохим” като главен юристконсулт. Майка му, доколкото ми е известно работи в някаква секретна лаборатория при БАН.
След завършването на висшето си образование Асен Агов е работил известно време във в. „Орбита”, след това, предвид на отличната му езикова подготовка и показаното журналистическо умение, бе приет на работа в БТА.
Много амбициозен, той с посвети основно на проблемите на Общия пазар. При неговото трудолюбие може да се очаква, че в бъдеще ще се развие като един от перспективните кадри на агенцията. Проявява се отлично и в обществената работа.
Член е на комсомолското бюро, където отговаря за политическата работа.
Партийното бюро го е набелязало като кандидат за приемане в БКП.
Доколкото ми е известно баща му е член на Земеделския съюз, но самият Асен е ориентиран към БКП.
Трябва да се има прредвид, че самият Асен не е служил войник и по всяка вероятност трябва от тази есен да отбие военната си служба.
От разговори с него съм установил, че има желание да отбие службата си на работа в някое от изданията на БНА. Интелигентен, културен, той установява лесно контакти.Пътувал е често в чужбина, вероятно по частен път.”
събота, 22 септември 2012 г.
вторник, 18 септември 2012 г.
ПАМЕЛА АНДЕРСЪН : " ВСИЧКИ ,КОИТО ГЛЕДАТ VIP BROTHER СА ТЪПАНАРИ "
Памела Андерсън: “Всички, които гледат VIP Brother, са тъпанари.”
18 сеп
Броени часове преди Памела Андерсън да влезе в къщата на VIP Brother, от списание “Hello” успяха да се доберат до нея и да вземат следното изпъстрено с интересни откровения интервю:
- Г-жо Андерсън, как приехте поканата за участие в българския вариант на VIP Brother, сигурно сте поласкана?
- Честно казано, в първият момент след като получих поканата помислих, че някой си прави лоша шега с мен, понеже всички знаят отношението ми към този формат. Още повече, че бях убедена, че въпросното просташко шоу отдавна не се излъчва никъде по света. Останах истински изумена, когато установих, че това не е шега, а реална покана. Реших, че трябва да видя кои са тези идиоти, които все още изпитват наслада от възможността да пропилеят част от живота си, като участват във формата или като го гледат по телевизията. Честно казано, това беше нещото, което ме заинтригува.
- Ъъъ, но това, което казвате, е странно – все пак, ако отношението ви към въпросния формат наистина е толкова отрицателно, колкото прозира от думите ви, едва ли бихте се съгласили реално да участвате?
- Вижте какво ще ви кажа, вашето мнение не ме интересува. Всички, които гледат, дали ще е Биг , дали ще е ВИП Брадър, са тъпанари. Тези, които участват в Биг Брадър, са идиоти и простаци. Тези, които участват във ВИП Брадър, освен, че са идиоти и простаци, са и алчни интриганти, жадни за слава и внимание. Мога със сигурност да заявя, че вътре няма да има нито един интелигентен човек – писател, художник, учен, актьор, журналист, че дори и политик. Ако има някой, който да се представя за такъв, то той ще е от булевардните журналисти, продажните политици и паркетните интелигенти. За какви ВИП персони може да става дума, когато самият формат на предаването, самите продуценти и сценаристи насърчават интригите, лицемерието, свадите и секса, и това е ясно на всички, а ако на някой не му е ясно, то значи е кръгъл идиот. Именно върху излагането на показ на низките страсти въпросният формат гради имиджа си.
- Това, което казвате, не е ли малко нагло от ваша страна, при положение, че ще вземете доста тлъст за българските, а и за световните стандарти хонорар от около 160 000 евро – и то само за няколко дни участие?
- Все пак, за да се подложа на участие в тази помия, трябваше да има подобаващо заплащане. Парите, които ще взема от участието си, ще дам за благотворителност на една фондация, която помага умни българчета да учат и да се реализират на Запад и така да избягат от тази пропаднала и безперспективна държава. Така те ще се отърват от блатото на посредствеността, в което тяхната интелигентност, техните знания и умения биха били погълнати и изгубени за света.
- Как не ви е срам да говорите така? Вие знаете ли, че ние сме най-бедната страна в Европа и че има българи, които през целия си живот няма да изкарат толкова пари, колкото вие ще получите за трите си дни присъствие в шоуто?
- Ами това е нормално, че сте най-бедни, щом забавлението ви е да гледате Биг Брадър, а не да четете книги, да гледате някой смислен филм, да излезете на разходка, да се видите с приятели, да обърнете внимание на децата си или да си поприказвате с любимия човек. Що за човек трябва да си, да се забавляваш и да си губиш времето, като гледаш как някакви боклуци се правят на шутове и се опитват взаимно да се прецакат. Да гледаш, как се дуят като пуяци и сплетничат като последни клюкарки и да се надяваш да ги видиш как правят секс? Трябва да си скот, трябва да си прост, трябва да си убитак – как може такъв човек да е богат? Логично е, че ще е беден! Какво ми се оплаквате, че сте бедни – то е ясно, че ще сте бедни, щом се забавлявате с простащината, щом гледате да удовлетворите първичните си страсти. Та вие сте единствената държава, в която все още се излъчва този формат. Разбирате ли, единствената!
- Това не е вярно. Форматът Биг Брадър се е излъчвал по целия свят. В него участват само най-интелигентните и видни представители на съответната нация, цветът на нацията, както казваме ние. В този формат изпъкват най-добрите човешки качества, той е трибуна на съвременния морал!
- Ох, вие освен че сте прости и бедни, явно сте и луди. Какви са тези глупости дето ми ги говорите? Добре, че поисках да нямам допир в къщата с вашите ВИП простаци, изтръпвам, като си помисля, че може да ми се наложи да общувам с тях. Някакви същества, които биха продали и майка си за минутка слава и възможност да бъдат център на внимание, да станат обект на възхищение и сексуално желание. Същества, готови на всичко, за да ги дават три месеца по телевизията, където да си придават важност и да дават свободно воля на псевдо-интелигентските си разсъждения. Били го излъчвали по целия свят!? Да, излъчвали са го, но само по един сезон и после обществото е изригвало, поразено от пошлостта и са го спирали, а в някои държави е било спирано и преди края на първия сезон. А вие сте толкова опростачени, че вече правите – кой – четвърти ли, пети, шести сезон? О, боже, какъв ужас, колко посредствена нация трябва да сте! Знаете ли, че в другите държави никой не купуваше продуктите, рекламирани по време на предаването, че никой не изпращаше есемеси в подкрепа на боклуците, съгласили се да участват в шоуто?! Знаете ли, че всеки, който бе свързал името си с въпросното шоу, бе сложен в графата вреден и опасен за нацията, а телевизията, която бе направила грешката да го пусне в ефир, обикновено фалираше?
- Не ние, вие сте луда. Как може да обиждате така българския народ? А ние ви чакахме с такова нетърпение. Вие не заслужавате и капчица внимание с вашите скандални бълвочи. Знаете ли, че въпросният формат се прави от най-добрите професионалисти, най-интелигентните, най-уважаваните – и сценаристи, и продуценти и водещи? Съжалявам, че са ви поканили! Пфу!
- Скандални бълвочи, казвате, но нали това искате – скандал, интрига, пошлост, провокация, първичност. Ето ви го скандалът, наслаждавайте му се. И за какви най-интелигентни същества, правещи формата, ми говорите? Разправяйте ги тези на баба си. Тези са най-алчните, най-безскрупулните, най-продажните копелета, щом не се срамуват да насаждат и подбуждат сред българите пошлостта и посредствеността на низките страсти. Докато оставяте подобни фигури да диктуват медийната ви среда, ще си останете прости, гладни и бедни. Помнете ми думите. Сега разбирам, защо от двайсет години насам единствените успели българи, са успели в чужбина. Пропаднала нация. Да минат тези три дни, и да се махам. Ужас!
събота, 1 септември 2012 г.
Хората на ГЕРБ в АЕЦ "Козлодуй" - КОЙ КАК ТОЧИ ЯДРЕНИ МИЛИОНИ
Георги Котев
http://gikotev.blog.bg
Владимир Уручев е втори мандат евродепутат от ПП ГЕРБ. Да припомним, че когато се създава ПП ГЕРБ (3 декември 2006 г.) Уручев е главен инженер на блокове от 1 до 4 в АЕЦ „Козлодуй”.
През периода 2003 – 2006 години се „усвояват” едни 600 000 000 (шестстотин милиона) лева, за „спасяването” на блокове 3 и 4, чието окончателно затваряне е договорено с ЕС за …31 декември 2006 г. 28 дни след създаването на ПП ГЕРБ.
На 31 декември 2006 г. блокове 3 и 4 наистина окончателно са спрени от експлоатация, но никой не се сеща да се търси сметка на някого, за „усвоените”, но невъзвърнали се стотици милиони.
На 1 януари 2007 г. България е приета за член на ЕС. През месец май 2007 г. в България за първи път са проведени избори за членове на Европейския парламент и, о, чудеса! На трето място в листата на ПП ГЕРБ е Владимир Уручев и, естествено, е избран за член на европарламента. До тогава никога през живота си не се е занимавал с политика. А и след това никой не помни такова нещо да се е случвало.
През 2009 г. ГЕРБ печелят парламентарните избори и съставят правителство. През същата година Уручев е избран за още един мандат в ЕП. В началото на месец май 2008 г. почти всички родни медии „бият барабана”, че Владимир Уручев ще съветва новоназначения изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй” Валентин Николов. Същите тези медии обаче небрежно пропускат да отбележат, че Уручев не е просто съветник, а е назначен за член на Съвета на директорите на АЕЦ-а. Подробности!?
За шеф в Съвета на директорите е назначена и 27-годишната Марина Армутлиева, с екологична диплома и с нулев професионален опит, в която и да е сфера.
Малко преди това Министерски съвет е приел решение за спиране на проекта АЕЦ „Белене”, но за сметка на това да удължи проектния ресурс на действащите в АЕЦ „Козлодуй” блокове 5 и 6, и строителството на нов 7-ми блок. Малка подробност е че блокове 5 и 6 нямат нужда от мероприятия и харчене на пари, за да им се удължава каквото и да било. Но нека видим за какви суми идва реч?
266 милиона евро ще струва удължаването на живота на блокове 5 и 6. Около 8 милиарда евро ще струва 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй”, съобщава лично новия директор Николов. Още една малка подробност е, че сумата за изграждането на 7-ми блок е почти равна на тази, която се предвиждаше за два блока в проекта АЕЦ „Белене”.
Нека повторим! Блокове 3 и 4 бяха обречени, но това не попречи да се „усвоят” 600 милиона лева. Няма нужда да се удължава нищо на блокове 5 и 6, но това не пречи планиране на „усвояване” на нови над 500 милиона лева. И от 7-ми блок няма нужда, но за сметка на това ще струва два пъти по-скъпо. И във всички тези „мероприятия” е замесен евродепутатът от ПП ГЕРБ Владимир Уручев!
Но и това не е краят на приказката.
В началото на август 2012 г. Държавен вестник публикува Правилник за устройството и дейността на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“ (ДПРАО). Малка поправка в новия правилник допуска вече предприятието ДПРАО да не е собственик на дадено ядрено съоръжение, което ще се извежда от експлоатация, а само да сключва договор за същата дейност със собственика.
Като се има предвидвид бавеното с около една година прехвърляне на блокове 3 и 4 под управлението на ДПРАО не буди никакво съмнение, че тази поправка в Правилника цели бъдещо източване на фонда за извеждане на ядрени мощности от експлоатация, който възлиза на около 3 милиарда лева.
И в този същият момент на хоризонта отново се извисява лицето Владимир Уручев. Паралелно с изменението на устройствения Правилник на ДПРАО в Управителния съвет на предприятието е направена малка промяна. На мястото на Йордан Георгиев (БЕХ) е назначен Владимр Уручев (ЕП, АЕЦ „Козлодуй”).
Така вече от няколко дни този неуморен труженик няма и минутка свободно време, защото работи на непрекъснат, трисменен режим. От 0 до 8 часа му отиват за депутатските задължения в Европарламента. От 9 до 16 се труди за сигурността и просперитета на АЕЦ „Козлодуй”, а през последните осем часа от денонощието се грижи за извеждане от експлоатация на ядрени мощности. Впечатляващо, нали?
Ако отидете на сайта на ДРАО, обаче, няма да откриете поименен състав и визитки на членовете на Управителния съвет! Подробности! Благата вест, за геройското себераздаване на Уручев ни съобщава само местният козлодуйски вестник в статия по повод промените в Правилника на ДП РАО
четвъртък, 30 август 2012 г.
ТV7 ПУСКА СКАНДАЛНИЯ ТУРСКИ СЕРИАЛ ЗА СУЛТАН СЮЛЕЙМАН "ВЕЛИКОЛЕПНИЯТ ВЕК"
TV7 пуска скандалния турски сериал за султан Сюлейман “Великолепният век”
21 авг
frognews.bg
Кадри от скандалния
филм
Едва не се стигна до гражданска война, а хора, които защитаваха сериала и такива, които го плюеха, влязоха в ръкопашни схватки по улиците на турски градове. Вълненията бяха заради хитовия сериал за Османската империя по времето на управлението на Сюлейман Великолепни и любовта му с украинската робиня Александра. През септември скандалния филм се завърта и у нас.
Във филма има брутални картини от руското робство по нашите земи през 16-ти век. Оргии, изнасилвания, кървави касапници и стотици трупове хвърлиха в ужас дори турските зрители, които поначало се гордеят много с историята на империята. Още след първата излъчена серия на продукцията „Великолепният век” населението на цяла Турция се раздели на две. Едни превъзнасяха завоеванията на прадците си, а друфгите яростно протестира срещу представянето на султана и войниците му като главорези, които са въздавали правосъдие единствено с ятагана.
В Германия и някои скандинавски страни турски емигранти организираха митинги с настояване телевизиите да спрат излъчването на скандалния сериал. Турски гастърбайтери във Франция обаче гледали сериала през сателит и френетично скандирали от балкони и прозорци: „Велика Турция!”.
Действието в сериала „Великолепният век” се развива през 16-ти век, Златния век на Турската империя. В него великият османски предводител Сюлейман Великолепни е представен като сексуален манияк и алкохолик.
Спорът за и против филма прераснал в масови шествия на подръжници и противници. Едните, дегизирани с чалми и фесове изпадали в екстаз, крещейки призиви за Велика Турция. Другите целели с камъни рекламните пана и билбордове на сериала. Най-раздразнени са поддръжниците на управляващата ислямистка партия, които съзират в сериала световна конспирация срещу приемането на страната им в Европейския съюз и дискредитиране на мюсюлманската религия пред света. От публикуваните в интернет рекламни спотове на продукцията става ясно, че създателите са заложили най-вече на разгулни сексуални сцени и много кръв.
Още в първата серия свистят ятагани, падат глави, изнасилват се робини…! „Филмът ни представя като варвари и срива светските устои на обществото ни, което безтуй трудно се отърсва от тъмното си историческо минало”, писа тогава е професорът по история Баязид Акман. В сериалът има страшно много измислици, които не отговарят на историческата истина, коментира на свой ред и проф. Аднан Баки, директор на фондацията „Сюлейман Великолепни”.
Най- унизени и низвергнати в сериала са българите, които са представени като поробени създания, доведени до животинско оцеляване – насилвани и убивани с повод и без повод от османците.
Скандалната Сибел Кекили
Това е вторият гранзиозен скандал с турското кино само за година. Първият избухна покрай турската порно актриса Сибел Кекили, която е германска гражданка. Кекили получи голямата награда за женска роля на фестивала на мюсюлманското кино в град Казан. Висши духовници от Татарстан веднага скочиха срещу присъждането на наградата. Те бяха подкрепени от ислямисти от много страни, които се обединиха около обвиненията, че Какили е срам и позор за ислямския свят, още повече, че преди време тя критикувала крайните ислямисти.
Скандалната актриса участва и в суперуспешният фентъзи сериал “Игра на тронове”, който се излъчва по НВО и би всички рекорди по гледаемост.
Красавицата Сибел Кекили, играеща ролята на проститутката Шае и любовница на джуджето Тирион Ланистър, е участвала в поне девет порнофилма, писаха медиите.
В Турция и в други страни бяха сформирани граждански комитети, които трябваше да разкрият „дяволския образ” на актрисата.
Самата Кекили твърди, че не се срамува от миналото си, в което е носила артистичния псевдоним Дилара.
След като разбират за кариерата й на актриса в розови филми, родителите на 31-годишната Кекили прекратяват всякакъв контакт с нея.
Днес Себил поддържа организация, която се бори с насилието срещу жени в Турция. След думите й, че “насилието е част от ислямската култура”, изречено по време на конференция за правата на жените в Берлин, турският консул напуска демонстративно залата.
Само преди седмица в България избухна скандал по повод анализ на комисията за защита от дескриминация, според която в някои учебници не са представени толерантно взаимоотношенията ни с турците от времето на робството. Заговори се, за евентуално цензуриране на Ботев, Левски и Вазов, които говорели за издевателства на турци над българи, а всъщност турците били “османлии” и не били поробители, а изпълнявали заповеди, които били закооосъобразни…
сряда, 29 август 2012 г.
АРМЕЙСКИ ГЕНЕРАЛ ЛЮБЕН ПЕТРОВ НА 74 : ПАРИ ЗА ПЕНСИИ ИМА,НО ГИ ОБРАХА И ОБИРАТ МУТРИ И МОШЕНИЦИ ПОЛИТИЦИ
Армейски генерал Любен Петров на 74: Пари за пенсии има, но ги обраха и обират мутри и мошеници политици
29 авг
Опознах политиците отблизо и ако не бях влязъл в парламента, аз щях да им вярвам както милионите българи
Среща на генерал Любен Петров с генералния секретар на НАТО Манфред Вьорнер, Брюксел, 1991 г.
Армейски генерал Любен Йорданов Петров е високопоставен офицер от Българската армия и впоследствие влиятелна политическа фигура. Роден е на 22 април 1938 г. в село Еленово, Община Благоевград. Завършва Висшето военно училище „Васил Левски“ във Велико Търново, Военна академия „М. В. Фрунзе“ и Военната академия на Генералния щаб на Русия в Москва.Преминава през всички командни длъжности в Българската армия. Командващ танков батальон, командващ Първа армия. Началник на Генералния щаб на Българската армия от 1991 до 1994 г. Депутат от Плевен в 37-ото Народно събрание. Председател на Комисията по национална сигурност от 16 май 1996 до февруари 1997 г. Депутат от София в 39-ото Народно събрание. През 2006 г. бе кандидат за президент.
Господин генерал, какво ви научи политическата кариера като депутат и кандидат президент?
- Благодаря за този въпрос, имах съдбата да се докосна и до политическия живот в страната ни, след като прекъснах службата си в армията. Не я прекъснах аз, други я прекъснаха, но това е тема на друг разговор. Включих се в политическата среда не да се доказвам като политик, а да помогна чрез парламента на българската армия, която е за мен съдба, а за България е една изключително важна институция. Политиците нямаха желанието и волята да сменят остарелия закон за действителна военна служба, който беше от 1958 г. и вече в новите политически реалности беше неадекватен. Затова се съгласих на предложението на една политическа сила да вляза в парламента с условието, че Законът за въоръжените сили и отбраната ще бъде приоритет за тази политическа сила и ще бъде приет. Така влязох в състава на 37-ото Народно събрание. Министър-председателят тогава Жан Виденов изпълни обещанието си и внесе законопроект за отбраната и въоръжените сили. Не най-добрия вариант, който очаквах, но с много усилия този законопроект стана закон в края на 1995 г.
В разработката и приемането на този закон
аз разбрах какво значи политическа класа, какво значи политически елит
С идването на следващия кабинет така нареченото реформаторско мнозинство почти отхвърли 70 процента от текстовете. Мен ме изуми изменението на чл. 76 на ЗОВС, който законодателят беше определил, че “Българската армия е общонационална въоръжена институция със задача да осигури защита на териториалната цялост на Република България”. Ал. 2 “На българската армия не могат да се поставят задачи от вътрешнополитически характер”. Този текст във всички проекти се разработваше, приемаше и отстояваше от Генералния щаб. На политиците това не се харесваше. Но реформаторското мнозинство на господин Костов отхвърли този текст и записа “Българската армия е основа на отбранителния потенциал на Република България”. Нито определение е това, нито функция е това, нито е пък вярно и научно, нито професионално. Какво значи основа на отбранителния потенциал? Нищо!
Бях изумен. И когато влязох в парламента отново, в състава на 39-ото Народно събрание, се опитах да изменя този текст, да го нормализираме, не се получи. Тогава се убедих, че политиците не обичат своята държава. Те обичат нещо друго… Не по-малка ми беше изненадата от генералите, които не се намесиха да дават компетентни, експертни становища, защото това е научно обяснение, те са учили специално да разбират тези понятия, да отстояват и да предлагат на политиците аргументирани становища.
Какво друго харесват политиците, освен да служат на народа и държавата си?- Другото е личният интерес. Опознах политиците отблизо и ако не бях влязъл в парламента, аз щях да им вярвам както милионите българи, които вървят по улиците, тюхкат се, заканват се и не могат да разберат откъде им идват проблемите. От тези политици, от тези държавни институции, които се окомплектоват по един крайно безотговорен и недостоен начин.
Те дадоха много доказателства за безотговорност към националните интереси. И когато дойде Оли Рен в парламента да ни запознава с изискванията на ЕС за нашето членство, заяви:
Ние искаме безопасна атомна електроцентрала, ние не сме искали да бъдат закрити реакторите на АЕЦ “Козлодуй”!
А нашите политици какво направиха? Научиха се да се оправдават с искания на ЕС – ако не влезем в НАТО, няма да ни приемат в съюза… Такова изискване не е било поставено от него, нито от който и да е. Имал съм възможност често да се срещам с представители на Евросъюза, да посещавам Главната квартира на НАТО, с ръководствата на тези структури – никой не е поставял такива изисквания – армията да бъде съкратена, да се махнат тези полковници и генерали и т. н.
“Възможно е да е упражняван натиск отвън, защото има всякакви политици и на Запад, но политиците ни трябва да имат волята да застанат над партийните си, над личните си интереси, когато става дума за националната сигурност”.
Както например се огънаха по въпроса за българската земя,
която е национално богатство. Но било искане на Европейския съюз и поискаха промяната на конституцията, разрешаваща продажбата на българска земя на чужденци. Потресен съм, че в парламента БСП подкрепи искането на Американската търговска камара в България. Защо не се записа поне, че българска земя може да се продава на физически лица, поданици само на страни от ЕС.
Излизането ви от БСП – на всичко това ли се дължи?- Разбира се, след всички тези гласувания. Как ще подкрепяш разрушаването на националната сигурност. Как вие подкрепяте такова нещо – изпращането на наша войска в Ирак.
“Беше време да проумеем, че зад усуканите декларации на партийния елит се прикриват интересите на отделни личности и групи. Подчертавам, че всичко това обслужва чужди интереси…
Аз повече не желаех да бъда параван за тези, които спекулират с лявата фразеология и паразитират на наш гръб”.
Сега ме срещат хора от “Позитано” и тъй като съм бил в парламентарната група, и ме питат по разни проблеми на БСП. Не ме занимавайте с въпросите на БСП, докато тази партия не се изчисти от лумпените, аз няма да имам нищо общо – отговарям.
И Сергей го усукваше – ако поставим на едната везна минусите, а на другата плюсовете, минусите ще натежат, каза той, когато се решаваше въпросът за унищожаването на единствените наши гаранти за националната ни сигурност – ракетните комплекси, за които българският данъкоплатец беше дал 5 милиарда във валута!
И тогава реших, че трябва да се оттегля – разумно и достойно
Да не им преча, да си правят каквато щат политика, народът един ден ще ги разбере и ще ги отхвърли. Но докато не се осъзнаят и не се освободят от лумпени като Р. Овч., Георги Първанов, Румен Петков и разни там Ангел-Найденовци, аз не искам да имам нищо общо.
Какво мислите за предстоящия и вече така наречен двубой Сергей Станишев – Георги Първанов?- Питали са ме и други. Това не е мой проблем… Това си е вътрешнопартиен въпрос, там конгресът ще си го реши… Не е и проблем на гражданите на България кой ще бъде лидер на БСП. В интерес на истината – за другаря Първанов има специален закон за президентите, който му отрежда условия, ако той желае да работи за България, за обществото, за политическия елит – ще получава 70 процента от заплатата на действащия президент. В рамките на 200 000 лева годишно от бюджета на държавата ще разполага за поддържането на офис, кола, има право на шофьор и политически сътрудници. Ами ако иска да е адекватен и да е полезен на България и на партията – да седне в този кабинет и да работи за тях, те са му създали тези условия… ако е почтен, ако е морален, ако е чист човек, признателен на българите и на партията, които му дадоха два мандата. Но властта е нещо сладко, той иска пак чрез БСП да стане я министър-председател или поне председател на парламента. Той се смята вече за от Бога спуснат…
Михаил АХЧИЕВ
- Благодаря за този въпрос, имах съдбата да се докосна и до политическия живот в страната ни, след като прекъснах службата си в армията. Не я прекъснах аз, други я прекъснаха, но това е тема на друг разговор. Включих се в политическата среда не да се доказвам като политик, а да помогна чрез парламента на българската армия, която е за мен съдба, а за България е една изключително важна институция. Политиците нямаха желанието и волята да сменят остарелия закон за действителна военна служба, който беше от 1958 г. и вече в новите политически реалности беше неадекватен. Затова се съгласих на предложението на една политическа сила да вляза в парламента с условието, че Законът за въоръжените сили и отбраната ще бъде приоритет за тази политическа сила и ще бъде приет. Така влязох в състава на 37-ото Народно събрание. Министър-председателят тогава Жан Виденов изпълни обещанието си и внесе законопроект за отбраната и въоръжените сили. Не най-добрия вариант, който очаквах, но с много усилия този законопроект стана закон в края на 1995 г.
В разработката и приемането на този закон
аз разбрах какво значи политическа класа, какво значи политически елит
С идването на следващия кабинет така нареченото реформаторско мнозинство почти отхвърли 70 процента от текстовете. Мен ме изуми изменението на чл. 76 на ЗОВС, който законодателят беше определил, че “Българската армия е общонационална въоръжена институция със задача да осигури защита на териториалната цялост на Република България”. Ал. 2 “На българската армия не могат да се поставят задачи от вътрешнополитически характер”. Този текст във всички проекти се разработваше, приемаше и отстояваше от Генералния щаб. На политиците това не се харесваше. Но реформаторското мнозинство на господин Костов отхвърли този текст и записа “Българската армия е основа на отбранителния потенциал на Република България”. Нито определение е това, нито функция е това, нито е пък вярно и научно, нито професионално. Какво значи основа на отбранителния потенциал? Нищо!
Бях изумен. И когато влязох в парламента отново, в състава на 39-ото Народно събрание, се опитах да изменя този текст, да го нормализираме, не се получи. Тогава се убедих, че политиците не обичат своята държава. Те обичат нещо друго… Не по-малка ми беше изненадата от генералите, които не се намесиха да дават компетентни, експертни становища, защото това е научно обяснение, те са учили специално да разбират тези понятия, да отстояват и да предлагат на политиците аргументирани становища.
Какво друго харесват политиците, освен да служат на народа и държавата си?- Другото е личният интерес. Опознах политиците отблизо и ако не бях влязъл в парламента, аз щях да им вярвам както милионите българи, които вървят по улиците, тюхкат се, заканват се и не могат да разберат откъде им идват проблемите. От тези политици, от тези държавни институции, които се окомплектоват по един крайно безотговорен и недостоен начин.
Те дадоха много доказателства за безотговорност към националните интереси. И когато дойде Оли Рен в парламента да ни запознава с изискванията на ЕС за нашето членство, заяви:
Ние искаме безопасна атомна електроцентрала, ние не сме искали да бъдат закрити реакторите на АЕЦ “Козлодуй”!
А нашите политици какво направиха? Научиха се да се оправдават с искания на ЕС – ако не влезем в НАТО, няма да ни приемат в съюза… Такова изискване не е било поставено от него, нито от който и да е. Имал съм възможност често да се срещам с представители на Евросъюза, да посещавам Главната квартира на НАТО, с ръководствата на тези структури – никой не е поставял такива изисквания – армията да бъде съкратена, да се махнат тези полковници и генерали и т. н.
“Възможно е да е упражняван натиск отвън, защото има всякакви политици и на Запад, но политиците ни трябва да имат волята да застанат над партийните си, над личните си интереси, когато става дума за националната сигурност”.
Както например се огънаха по въпроса за българската земя,
която е национално богатство. Но било искане на Европейския съюз и поискаха промяната на конституцията, разрешаваща продажбата на българска земя на чужденци. Потресен съм, че в парламента БСП подкрепи искането на Американската търговска камара в България. Защо не се записа поне, че българска земя може да се продава на физически лица, поданици само на страни от ЕС.
Излизането ви от БСП – на всичко това ли се дължи?- Разбира се, след всички тези гласувания. Как ще подкрепяш разрушаването на националната сигурност. Как вие подкрепяте такова нещо – изпращането на наша войска в Ирак.
“Беше време да проумеем, че зад усуканите декларации на партийния елит се прикриват интересите на отделни личности и групи. Подчертавам, че всичко това обслужва чужди интереси…
Аз повече не желаех да бъда параван за тези, които спекулират с лявата фразеология и паразитират на наш гръб”.
Сега ме срещат хора от “Позитано” и тъй като съм бил в парламентарната група, и ме питат по разни проблеми на БСП. Не ме занимавайте с въпросите на БСП, докато тази партия не се изчисти от лумпените, аз няма да имам нищо общо – отговарям.
И Сергей го усукваше – ако поставим на едната везна минусите, а на другата плюсовете, минусите ще натежат, каза той, когато се решаваше въпросът за унищожаването на единствените наши гаранти за националната ни сигурност – ракетните комплекси, за които българският данъкоплатец беше дал 5 милиарда във валута!
И тогава реших, че трябва да се оттегля – разумно и достойно
Да не им преча, да си правят каквато щат политика, народът един ден ще ги разбере и ще ги отхвърли. Но докато не се осъзнаят и не се освободят от лумпени като Р. Овч., Георги Първанов, Румен Петков и разни там Ангел-Найденовци, аз не искам да имам нищо общо.
Какво мислите за предстоящия и вече така наречен двубой Сергей Станишев – Георги Първанов?- Питали са ме и други. Това не е мой проблем… Това си е вътрешнопартиен въпрос, там конгресът ще си го реши… Не е и проблем на гражданите на България кой ще бъде лидер на БСП. В интерес на истината – за другаря Първанов има специален закон за президентите, който му отрежда условия, ако той желае да работи за България, за обществото, за политическия елит – ще получава 70 процента от заплатата на действащия президент. В рамките на 200 000 лева годишно от бюджета на държавата ще разполага за поддържането на офис, кола, има право на шофьор и политически сътрудници. Ами ако иска да е адекватен и да е полезен на България и на партията – да седне в този кабинет и да работи за тях, те са му създали тези условия… ако е почтен, ако е морален, ако е чист човек, признателен на българите и на партията, които му дадоха два мандата. Но властта е нещо сладко, той иска пак чрез БСП да стане я министър-председател или поне председател на парламента. Той се смята вече за от Бога спуснат…
Михаил АХЧИЕВ
в. “Над 55″
Б. а. Поради позорни политически игри армейски генерал Петров е уволнен дисциплинарно от президента Желев през 1994 г. Несправедливостта трябва да бъде преодоляна. Дълг на президента на републиката е да възстанови честта и достойнството на армейския генерал Любен Петров, като отмени указа за дисциплинарното му уволнение.
Б. а. Поради позорни политически игри армейски генерал Петров е уволнен дисциплинарно от президента Желев през 1994 г. Несправедливостта трябва да бъде преодоляна. Дълг на президента на републиката е да възстанови честта и достойнството на армейския генерал Любен Петров, като отмени указа за дисциплинарното му уволнение.
Абонамент за:
Публикации (Atom)