четвъртък, 27 септември 2012 г.

М. Филипова: Корупцията не се лекува с аспирин

1 Февруари, 2010
|
6 Коментари
|
2741
М. Филипова: Корупцията не се лекува с аспирин
Малена Филипова снимка:Новинар
Малена Филипова, ръководител на отдел „Инспекторат" към Върховната касационна прокуратура е магистрат с изключителен опит. Потърсихме я за интервю, познавайки склонността и да говори открито за проблемите в съдебната система. Не ни излъга, жената каза всичко, което й е на сърцето.


Интервю на Милан Николов


-Г-жо Филипова, нека за начало да разясните на читателите ни с какво точно се занимава инспекторатът към Върховна касационна прокуратура, който водите?

Инспекторатът е отдел към ВКП, който проверява всички сигнали на граждани и дружества, обществени организации, сигнали от изпълнителната власт, които най-често са насочени срещу бездействието на органите на прокуратурата, забавеното и неефективно разследване на престъпни посегателства срещу личността и собствеността. Хората ни сигнализират за всички безхаберния в държавата и смятат, че прокуратурата трябва да въведе ред. Прави са, защото когато някой държавен чиновник не си върши работата и неговите началници нехаят или са свикнали с това, че обикновеният човек трябва непрекъснато да се моли и да се чувства виновен, че ги кара да работят, надеждата е в прокуратурата. За съжаление не във всички случаи прокуратурата е компетентна, за да се намеси. Хората се оплакват не само от несправедливо правораздаване, те търсят от нас това, което очакват - а именно да ги защитим от всичкото безхаберие на всички държавни органи в страната. Инспекторатът е и звено, което наблюдава всички дела срещу магистрати, които за момента за съжаление са твърде много – 62. Не твърде много като работа, а като престъпления. За една такава държава като България, това е твърде много.

-Получавате ли много сигнали, какви са нарушенията, за които най-често ви сезират?
В отдела постъпват около 2000 сигнала годишно. В основната част сигналите са насочени към несправедливи съдебни актове, в които хората виждат корупция. За съжаление е много трудно да се докаже корупционно престъпление на базата на един незаконосъобразен съдебен акт. Малцина се сещат, че престъпленията по служба са корупционни престъпления. Поставя се обаче въпросът, дали съществуващите в НК текстове за престъпление по служба и престъпление срещу правосъдието отговарят в пълна степен на обществените отношения, които следват да регулират – категорично не. Към днешна дата, януари 2010 година се изисква от нас да търсим наказателна отговорност за престъпления по служба по текст, а именно чл. 282 от НК, който е създаден преди повече от 40 години. Няма как нещата да бъдат регулирани с тази норма. Нека хората да не очакват чудеса от прокуратурата в борбата с престъпността в съдебната система. Не може едно тежко заболяване като корупцията да се лекува с аспирин. Прокуратурата няма адекватни инструменти – законодателство, с което да провежда борбата с корупцията в съдебната система. Но по-страшното е, че нито една законодателна власт не реагира адекватно на ясно поставените искания за промяна на законодателството в тази сфера. Може би е време вече да спра да говоря, защото няма чуваемост. За последно ще дам ясен отговор на въпроса защо е толкова болна съдебната система? Защото няма адекватно лекарство и докато това не се разбере и безсмислено да се харчат европейски пари за форуми и конференции. Има проблем, за който съществува решение, но то не е във властта на прокуратурата.

- Вероятно е принцип на работата ви да проверявате всеки един сигнал. Какъв процент от тях са реални? Попадате ли често на „разчистване на сметки” между магистрати?

Във ВКП се проверяват всички сигнали, в които се задържат данни за дисциплинарни нарушения и престъпления, извършени от магистрати. 80 % от сигналите са реални. Трябва да уточним обаче, че „реални” не значи за действителни престъпления, извършени от прокурори и съдии, а за проблеми в работата на прокуратурата и съда. Защото хората се оплакват от бавното съдебно производство, а в много от материалите четем голямата човешка мъка. Много е тежко, когато те в своите сигнали изброяват починалите свои близки, които не са успели да дочакат присъдата за престъплението, което е преобърнало съдбата им. В жалбите понякога ясно се вижда, че в съдебната система работят и бездушни чиновници, които освен че трябва да бъдат безпристрастни, трябва да усещат и призванието си – да връщат вярата на хората, че за всяко престъпление ще има наказание, че държавата ще ги защити от лошите, че съдът ще бъде обективен да върне заграбеното. Нека да не забравяме, че всяка власт е дадена от Бога. Моралът на някои от хората в съдебната система трябва да се промени, за тези, особено които го нямат.
Макар и рядко, се случва разчистване на сметки между магистрати, но това е една твърде деликатна тема, а хората едва ли се интересуват от нея. Магистратите, които са били прицел на разчистване на сметки знаят, че ние сме се отнасяли винаги твърде сериозно и не сме позволявали това да се случи.

- Колко магистрати са сгафили за миналата година? Когато се установи вина, какви са най-често наказанията? Стига ли се често до образуване на съдебно производство?

За миналата година сме констатирали, че 76 магистрати при работата си са допуснали дисциплинарни нарушения. За тях са наложени следните наказания : на 12 им е направена забележка, на 8 порицание, на 34 им е обърнато внимание, двама са освободени от заеманата длъжност, 1 е понижен и на 1 му е намалена заплатата. През миналата година са образувани 8 наказателни производства срещу магистрати.

- Неволните грешки на даден прокурор могат ли да се превърнат в престъпление? Какъв е критерият, който определя дали дадена грешка е неволна или умишлена?

Не, неволните грешки са отстраними в голямата им част и те не могат да се приемат като престъпление. По отношение на въпроса ви как се определя дали един магистрат е сгрешил неволно или умишлено, трябва да ви кажа, че в този въпрос влиза един цял раздел от наказателното право. Поради което в едно такова интервю много дълго бихме беседвали. Искам да ви кажа, че престъпленията по служба са винаги умишлени,

- Защо според вас обществото е настроено срещу магистратите? От проверките ви е видно, че корумпираните са шепи хора. Не е ли глупаво честните прокурори и съдии да берат срам заради шепа техни корумпирани колеги?

Ще ви отговоря по един вероятно неочакван за вас начин. Защото съдебната система е болна от липса на ефективно законодателство, от ялови скъпо струващи експерименти, какъвто е настоящият Гражданско процесуален кодекс, тежък и формален наказателен процес, неуредени в действащото законодателство обществени отношения, инцидентни поправки в НК. За съжаление негативите от всичко това се преписват като персонална вина на магистратите. Считам, че трябва колкото се може по-скоро да се създаде нов Наказателен кодекс. Поправките в настоящия са неефективни. И този кодекс трябва да се създаде не в рамките нa месец – два, а в срок за 2-3 години с ефективното участие на изявени юристи, представители на правната наука и практика. В системата работят хиляди честни специалисти, които са принудени да носят негативите на шепа техни колеги. И тук ще спра с изказа си, защото не искам да казвам неща, които ще бъдат много неприятни за хората, които петнят системата.

- Имате ли в момента данни за магистрати, които са свързани с престъпни групировки?

За съжаление няма да мога да отговоря на този въпрос.

- Как бихте постъпили, ако получите сигнал за корупция, насочен към много уважаван от вас и съвестен прокурор, който винаги е бил повече от перфектен в работата си. Ще вложите ли лични чувства и пристрастия?

Първо, трябва да сте сигурни, че няма аз да извърша проверката, ще я възложа на някой друг колега без да въздействам. Но трябва да ви кажа, по сигнали срещи такива прокурори се работи безпристрастно, както по всички останали, за да не остане сянка на съмнение, че именно хора, които са твърде уважавани към тях има други стандарти. Към тях проверката е изключително задълбочена и професионална, но винаги си правя отвод, когато смятам, че по някаква причина няма да бъде обективна. Но ето от 2000 сигнала има около 70 нарушения, което значи, че не всеки сигнал означава, че той е извършил корупционно престъпление. Най-тежко е, когато образуваме дела срещу колеги, правим го с чувство за отговорност, но и се чувстваме омърсени без да имаме вина или съпричастност. Когато видим в новините задържан магистрат, усещането е, че късаме част от собствения си организъм. Част от един жив организъм. Много трудно се разбира болката, която изпитват хората от системата, които работят по дела срещу магистрати. Работата срещу магистрати, не като да работиш по всички останали престъпления. Да работиш срещу магистрати в системата е твърде отговорно и понякога много трудно и опасно, защото заставаш лице в лице срещу хора с власт и пари.

- Ще ви задам един въпрос, на който болшинството от хората не знаят като че ли отговора. Може ли на един прокурор да се заведе дело? Или те са недосегаеми, както смята голямата част от хората?

Съвсем не е така. Конституцията и законите на страната важат за всички. Прокурорите не стоят нито над Конституцията, нито над законите. Няма от какво хората да се притесняват, ако считат, че имат основание да заведат дело, никой няма да им попречи.

- Действат ли реално и вършат ли работа специалните звена към ДАНС и ГДБОП, които наблюдават корупцията в съдебната система?

Звената за борба с корупцията в съдебната система работят съвместно с инспектората към ВКП на принципа на екипността. Това, което постигаме , като резултати, е благодарение на техния изключителен професионализъм съчетан с този на колегите в отдела. Зад цифрата 62 дела срещу магистрати седи работата по тежки оперативни дела на МВР и ДАНС и професионалното ръководство от страна на прокуратурата.

- Темата Никола Филчев изчерпана ли е в работата на инспектората към прокуратурата? Работите ли още по факти, свързани с този ваш колега?

Инспекторатът на прокуратурата не е оставил без отговор нито един сигнал, без значение към кой е бил насочен. И мисля, че вече е крайно време да се отнасяме с повече отговорност и уважение когато говорим за главните прокурори на България. Защото всеки един от тях за времето, за което е бил на този пост е понесъл тежкия товар на отговорност и негативи, за които никога не се говори. Отговорност и негативи, произтичащи от битката за законност и ред, която не всякога е одобрявана от властимащите.

- Влиза ли в правомощията ви да проверявате действащ главен прокурор? Идвали ли са сигнали срещу г-н Борис Велчев? Как действате при евентуален подобен сигнал, ако е в правомощията ви?
Вече казах, че за прокуратурата няма недосегаеми. Няма хора извън закона. И се учудвам защо някой смятат, че човекът на науката, преподавателят по наказателно право ще си позволи да не зачита законността. Нямам притеснения, ако пристигне такъв сигнал. И двете звена на ГДБОП и ДАНС работят по всички сигнали за всички нива в съдебната и изпълнителната власт. Истината е, че когато някой прокурор е сгрешил, хората виждат вина и на главния прокурор, което е твърде несправедливо. Но в едно демократично общество трябва да сме готови да поемаме и критиките, които дори и несправедливи са носители на човешките послания до нас.

- Къде е по-лесно един магистрат да се корумпира, в работата като съдия или като прокурор?

Много ме затруднява този въпрос, защото няма еднозначен отговор. Въпрос на човешки морал и чувство за отговорност. Не може да се каже, че работейки в едната система човек може по-лесно да се корумпира. И съдията и прокурорът могат да се корумпират, ако нямат нужните морални устои.

-Къде и как да подават сигнали гражданите, които имат информация, че даден магистрат е корумпиран?

Сигналите могат да бъдат подавани до главния прокурор или директно в отдел „Инспекторат”. Когато гражданите не са в София или имат някакви притеснения, че пишейки на хартиен носител, минавайки през няколко кабинета може да изтече информация, която може да накърми правата им, могат да се обръщат към звената на ГДБОП и ДАНС по местоживеене. Не сме върнали нито един гражданин, който иска да ни съобщи за корумпиран прокурор или съдия. Дори по електронната поща получаваме сигнали. Проверяваме дори и анонимни сигнали, понякога хората се страхуват да кажат името си, но това не означава, че сигналът им остава непроверен, когато той съдържа конкретни данни за конкретно нарушение или престъпление.
 | Facebook| Email | Печат
Публикувано от в Няма коментари:
180

Почти всички владици са работили за Държавна сигурност

Сред обявените висши духовници, които са работили за Държавна сигурност преди 1990 г., са 11 от от 15-те митрополити, но не и българският патриарх Максим

Комисията за досиетата (Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия - comdos.bg) обяви днес имената на висшите духовници от различни изповедания, които за различни периоди преди 1990 г. са били агенти на тайните служби.

В обявения списък са имената на

11 от действащите 15 митрополити в Светия Синод на Българската православна църква (bg-patriarshia.bg):

Старозагорският митрополит Галактион, Видинският митрополит Дометиан, Плевенският митрополит Игнатий, Сливенският митрополит Йоаникий, Великотърновският митрополит Григорий, на САЩ, Канада и Австралия митрополитът Йосиф, Врачанският митрополит Калиник, Варненският и Великопреславски митрополит Кирил, Неврокопският митрополит Натанаил, Западно- и Средноевропейският митрополит Симеон, Русенският митрополит Неофит.

Сред обявените не са българскиятпатриарх Максим, Ловчанскиият митрополит Гавриил, Пловдивският митрополит Николай и Доростолскиият митрополит Амвросий.

През 1971 г. Максим стана патриарх с решение на Политбюро на ЦК на БКП.

Владиката Галактион, чието име беше обявено отдавна, тъй като беше и народен представител, е бил вербуван за агент през 1981 г. под псевдонима "Мишо". Той се прочу особено с титлите "архонт", които щедро раздава.

Дометиан, за когото в архивите има запазени и собственоръчно написани агентурни сведения под псевдонима "Добрев" е станал агент още през 1972 г., когато е бил 40-годишен.

Плевенският Игнатий е станал агент "Пенев" и агент "Германски" през 1982 г. В архива за него, както и за повечето други духовници, има писмени настоятелни искания от 1990 г. "да бъдат заличени от всички картотеки данните".

СливенскиятЙоаникий е започнал да донася през 1977 г. под под името "Кирилиевич".

Великотърновският Григорий е агент от 1975 г. като "Ваньо".

Врачанският Калиник пише "агентурни сведения" от 1968 г. - един път като "Рилски", друг път като "Велко".

Варненският и Великопреславски митрополит Кирил, често сочен като най-вероятен наследник на Максим на патриаршеския трон, е бил вербуван през 1976 г. като "секретен сътрудник" и възстановен през юни 1989 г. като "агент". Под псевдонимите "Ковачев" или "Владислав" собственоръчно е писал агентурни сведения и е подписвал след това документи за полученото възнаграждение, а ръководилият го щатен служител е отчитал разходни документи.

На 9 ноември 1990 г. и той настоятелно е поискал "да бъдат заличени от всички картотеки данните" за "Владислав".

И владиците Натанаил и Симеон са полагали подписите си под собственоръчно написани агентурни сведения и документи за получено възнаграждение.

Западно- и Средноевропейският митрополит Симеон през още ноември 1967 г. е бил назначен за "оперативен работник от строго секретния щат на Първо управление на ДС. Ползвал е псевдонимите "Христов" и "Торис".

Сред офицерите, които са вербували свещениците най-често се среща името на израствалия през годините в службата

някой си Кирил Иванов Котов - първо оперативен работник, после - капитан, след това - майор...

Днешните владици са сътрудничили преди всичко за някогашното Шесто управление на ДС, наричано и "политическата полиция".

Проверени са и ръководителите и членовете на управителните органи на Католическата църква в България, както и висшите духовници на мюсюлманско изповедание - главен мюфтия и членове на Висшия мюсюлмански съвет.

Мустафа Алиш Хаджи- Главен мюфтия от 2006 г., но успял да влезе в правата си едва през април 2011 г., е бил вербуван за агент "Андрей" на 14 ноември 1989 г. и е продължил да донася. На 28 октомври 1992 г. изглежда е бил заблуден, че документите, доказващи сътрудничеството му, са били унищожени.

Другите проверени от мюсюлманското изповедание са районни мюфтии и членове в различни години на Висшия мюсюлмански съвет (ВМС) и повечето са продължили да сътрудничат на "органите" след 10.11.1989 г.

Например Насуф Халил Насуф е бил вербуван 19-годишен през 1971 г., бил е осведомител, агент и секретен сътрудник под името "Христо", продължил и след ноември 1989 г., а на 1 октомври 1993 г. го излъгали, че всички документи са унищожени. Но се издигнал до районен мюфтия.

Покрилият се с печална слава заради безбройни скандали в мюфтийствто Недим Хафъз Ибрахим Генджев от 1973 г. е бил щатен служител на ДС в Шумен и Русе. По-късно, през 1984 г. (това е началото на т.нар възродителен процес) е станал нещатен сътрудник и го е ръководел лично цял генерал - Г. Силянов. Няма друг от обявените до сега хиляди агенти, за когото в архивите да има данни, че е бил ръководен от генерал.

Агент от 1987 г., но и след 10 ноември 1989 г. е бил Георги Иванов Йовчев - епископ на Софийско-Пловдивската католическа епархия от 31.07.1988 г.
Комисията за досиетата уточнява, че проверката продължава.  
Share on facebookShare on twitterShare on emailMore Sharing Services180
Източник:comdos.bg Снимки:Георги Димитров, vesti.bg
Публикувано от в Няма коментари:

Скандалът в Светия синод вече е публичен

Патриарх Максим бил категорично против раздаването на "архонтски" звания и е поставен в крайно нелепо и деликатно положение от своя някогашен любимец - владиката Николай от Пловдив

Българският патриарх Максим (снимка от 29 април 2012 г.) Българският патриарх Максим (снимка от 29 април 2012 г.)
Новини
Снимка: БГНЕС
"Патриархът е против архонтството", категорично заяви пред БНТ варненският митрополит Кирил.

Българският патрирх Максим се бил опитал да въздейства на скандалния пловдивския митрополит Николай да се откаже от раздаването на архонтски титли, но не е успял.

Позицията на самият 97-годишен Максим по въпроса остава неизвестна, защото той не е присъствал на литургията за 41-вата годишнина от интронизацията си, отслужена вчера.

Архонтският скандал в Българската православна църква продължава с пълна сила.

Патриарх Максим не дойде на литургията за годишнината може би, защото е болен, а според някои хора - за да не се намесва в архонтския скандал.

На литургията в храма "Св. Александър Невски" в сряда го нямаше и пловдивският владика, нямаше ги и митрополитите, поддръжници на архонтството. Само трима висши духовници почетоха събитието.

Службата по традиция се водеше от сливенския митрополит Йоаникий, председателстващ заседанията на Светия Синод. Участваха само варненският митрополит Кирил и Ловчанският Гавриил. Първият е категорично против "архонтстово", а вторият изразява сериозни резерви и настоява да се знае произходът на даряваните пари, станали основания за връчване на "архонтски" титли.

Митрополит Николай отслужил "своя" литургия в Пловдив и публикувал словото си на сайт в интернет.

Този владика предизвика противоречията и скандала в Светия Синод, след като връчи титла "архонт" на съмнителния търговец на оръжие Петър Манджуков.

Както е известно първо синодът потвърди решението си от 2007 г., че в традицията на църквата няма такива титли и награди, но впоследствие митрополитите решиха да узаконят "архонтството". На друго заседание те изработиха и критерии за връчването на титлата.

И в двете заседания не е участвал патриарх Максим, а няколко митрополити остро възразиха срещу взетите решения. Взетото с неясно мнозинство решение на Синода предизвика и протест на вярващи срещу "архонтството".

Скандалът и разцеплението в Българската православна църква се разрастват и започват да напомнят за драмата, която църквата преживя в началото на 90-те години. Сега обаче - предизвикани от висши сановници.
Share on facebookShare on twitterShare on emailMore Sharing Services16
Източник: VESTI.bg Снимки:БГНЕС,Любомир Спиров / БГНЕС
Публикувано от в Няма коментари:

ЦЪРКВА НА ДОГАРЯНЕ



Поглед отвън: Църква на догаряне


Моралната криза в Българската православна църква и нейните кадрови, социални и финансови проблеми в коментар на д-р Марко Арндт, шеф на софийското бюро на германската фондация "Конрад Аденауер"

Д-р Марко Арндт ръководи софийското бюро на германската фондация "Конрад Аденауер" Д-р Марко Арндт ръководи софийското бюро на германската фондация "Конрад Аденауер"
Българската православна църква изживява морална криза, а кадрови, социални и финансови проблеми я досъсипват. Отчуждението между клира и миряните е огромно, а скандалите около митрополитите - непрестанни. Има ли изход?

Кореспондент на "Дойче веле" (dw.de) задава въпроси на историка д-р Марко Арндт, който оглавява софийското бюро на близката до германските християндемократи фондация "Конрад Аденауер" (kas.de/bulgarien). Къде той вижда възможности за излизане на "чисто"?

Според д-р Арндт възможности за позитивно развитие има, макар че българското православие е до голяма степен застинало в своите литургични канони. Тази промяна няма как да се случи без натиск от страна на миряните и на онази част от българското духовенство, която не е била свързана с Държавна сигурност.

Има много общи черти между действията на Държавна сигурност и ЩАЗИ при потискането и изтласкването на църквата от комунистическите общества в България и бившата ГДР.

Репресивните мерки са сходни: закриване на храмове, ограничаване броя на свещенослужителите, следене на богомолците и, разбира се, активно инфилтриране на агенти и информатори в църковните настоятелства и висшия клир.

Германският историк напомня, че верующите християни в бившата ГДР са били подлагани на огромен натиск: на младежите, които приемали причастие и се изповядвали, е било забранявано да полагат матура и да следват в университет.

Един от най-тежките проблеми пред съвременната православна църква е обвързаното с Държавна сигурност минало на мнозинството от митрополитите, изтъква д-р Марко Арндт:

"Имаше само краткотраен обществен интерес към проблема, след като Комисията по досиетата публикува разкритията си за агентурното минало на 11 от 15-те митрополити в Светия синод. По-дълбоко разследване, което да изясни защо тези църковни служители са сключили "сделка с дявола" и дали тяхното издигане в църковната йерархия не е било планирано от тайните служби, така и не беше направено.

Понеже почти всички митрополити са били сътрудници на ДС, е съвсем възможно бъдещият патриарх да бъде избран именно от този кръг", подозира германският експерт.

Защо присъствието на Българската православна църква е толкова вяло в обществения живот на страната, а в уязвими или ключови за бъдещето на нацията групи и сектори като училищата, ромските гета, болниците, хосписите и затворите то е само символично?

"Традиционното за България вероизповедание по своята същност е литургично. Това означава, че то се концентрира най-вече над църковните служби и спазването на обреди и церемонии според канона. Православната традиция го изолира от обществото, което е нещо необичайно за западните християнски църкви", отговаря д-р Арндт.

Изход от тази изолация германският историк вижда в по-активното присъствие на вярващите в живота на църквата, както и в създаването на авторитетен и действен Мирянски съвет към Синода:

"Само така може да бъде прекратена практиката висшият клир да взема решения единствено с оглед на собствените си интереси, а митрополитите да властват в епархиите си като феодални деспоти, без контрол и отчет пред някого", посочва шефът на софийското бюро на фондация "Конрад Аденауер".

Много показателен по отношение на безпринципността на висшия клир и неговата безотговорност и безотчетност пред миряните, е пресният скандал, свързан с ктиторството.

"Според мен е нормално БПЦ да дава титлата "архонт" на достойни хора, които са се отличили като дарители на храмове и епархии. Цариградската патриаршия прави същото.

Проблемът в България е липсата на ясна и категорична заявка от страна на Синода, че не всеки, който дарява пари, заслужава тази титла. В миналото много известни българи са дарявали парите си на църквата, без да искат в замяна някакви морални или други облаги.

Необходима е внимателна преценка на миналото и настоящето на тези, които дават дарения срещу църковни титли. Със сигурност сенчестите бизнесмени не правят дарения, за да изкупуват греховете си, а със съвсем друга цел", казва д-р Арндт по коментираната тема около скорошното титулуване на известен търговец на оръжие.

Германският експерт обръща внимание и на други нерешени проблеми на БПЦ - липсата на кадри, финансовото състояние и приеманите от митрополитите луксозни подаръци. Сега в българските православни храмове и манастири служат едва 1000 свещеници и 100 монаси. Това е крайно недостатъчно за ролята и мисията на църквата в българското общество, счита д-р Марко Арндт.

На фона на мизерното съществуване на много епархии, в които свещениците от месеци насам не са получавали малките си заплати, е неприлично хора от висшия клир да парадират със скъпи дарове от неизвестни дарители: "Това също води до пропукване на вярата в душите на миряните и е фактор за по-нататъшното отчуждение между обществото и църквата", обобщава шефът на софийското бюро на фондация "Конрад Аденауер".
Публикувано от в Няма коментари:




Бившият ректор два мандата на Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) Станислав Семерджиев е бил агент на Държавна сигурност от 1986 до 1990 г., съобщи Комисията по досиетата (comdos.bg).

Известният сред колегите си "Стенли" всъщност е донасял на Шесто управление на ДС под псевдонимите "Тодор" и "Янко".

Той беше ректор от 2003 до ноември 2011 г. Заема още много други длъжности: изпълнителен директор на Световната асоциация на филмовите и телевизионни висши училища (CILECT) в Брюксел, председател на Българската асоциация на филмовите, телевизионните и радио сценаристи, член на управителния борд на европейската сценарна програма SOURCES-2, член на Консултативния обществен съвет на БНТ, член на Обществено-експертния съвет по култура в Столичната община, член на Националния съвет за кино и др.

В НАТФИЗ са били проверени 13 лица.

Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на основание чл. 26, ал. 1, т. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е извършила проверка на ректорите, зам.- ректорите, деканите, зам.- деканите, директорите на департаменти и ръководителите на катедри в държавни и частни висши училища и университети.

През март т.г. Комисията по досиетата публикува имената на 39 агенти, сътрудници и дори щатни служители на бившата Държавна сигурност от проверените над 400 души от три университета.


Фактите, извадени от архивите, показват, че по време на комунистическия режим е било невъзможно някой да заеме дори най-обикновен ръководен пост в сферата на висшето образование, ако не е бил агент на службите.

Редица преподаватели, работили за Държавна сигурност, не са прекратили контактите си със специалните служби и след свалянето на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г. Други са били убедени, че всички документи, съдържащи уличаващите ги факти за работа с ДС, са били унищожени в началото на 1990 г.

В Международното висше бизнес училище в Ботевград агент на ДС е бил ректорът Руслан Станчев Пенчев.

Александър Христов Ганчев - ръководител на академично направление "Природо-математически науки" в Американския университет в България, също е донасял за ДС.

Десет души са били проверени в Европейския политехнически университет в Перник. За Държавна сигурност са работили Владимир Димитров Лазаров, Людмил Георгиев Даковски и Стефан Георгиев Николов.

В Химико-технологичния и металургичен университет в София са проверени 59 лица. Агенти и секретни сътрудници на ДС са били Пешко Христов Джамбов, декан, Кирил Георгиев Станулов, ректор до юли 2007 г., ръководителите на катедри Здравчо Маринов Здравчев, Жанета Маринова Българанова и Георги Стефанов Чолаков.
Публикувано от в Няма коментари:

МНОГО АГЕНТИ НА ДС В ТЪРГОВСКАТА ПАЛАТА

Очаквано: Много агенти на ДС в търговската палата

За Държавна сигурност са донасяли и предишният, и сегашният председател на БТПП, както и повечето членове на днешния Управителен съвет

 Председателят на БЧК Христо Григоров под псевдоним "Еленов" е донасял за ДС от 1980 г.
Както можеше да се очаква, в ръководството на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) винаги са работили извънредно много сътрудници и служители на бившата Държавна сигурност.

Комисията по досиетата е проверила 114 души, 22-ма са работили за ДС, 18 от тях са и в сегашната управа. Процентът на сътрудниците на ДС в палата е значително по-висок от средния за други институции и ведомства, където най-често работилите за бившите тайни служби са около една десета от проверените.

За ДС са работили предишният председател на УС на БТПП Божидар Божинов (нещатен агент) и сегашният Цветан Симеонов (щатен в Първо главно управление (разузнаване).

Трайно и тясно свързан с ДС е бил председателят на Българския червен кръст (БЧК) и член на УС на БТПП Христо Григоров - секретен сътрудник на Първо главно управление.

Бившият председател на Националното сдружение за "Недвижими имоти" Орлин Владиков е бил щатен служител също към ПГУ на ДС.

Членът на УС на БТПП Лъчезар Росенов е в списъка на нещатните сътрудници на ДС. Той е бивш кмет на Добрич, но името му досега не е излизало при проверките на комисията по досиетата на кметовете и членовете на общинските съвети.

 

Парламентът преизбра Евтим Костадинов за председател на комисията по досиета

Стари комунисти още дърпат конците в България

 


Щатен служител от ДС е и Радостин Генов, който е председател на Асоциацията на безмитна и ритейл търговия. Той не слезе от екраните на почти всички телевизии, за да протестира, когато бяха закрити безмитните магазини по сухоземните граници и все доказваше колко губи държавата от това решение.

Отново огласен като агент на ДС е, като член на УС на БТПП,  бившия директор на НДК Христо Друмев. Поради дългогодишната му работа за ДС, той в различни пероди е бил ръководен от общо 22-ма офицери от Софийско градско управление на МВР-ДС, отдел II, отделение IV; РУ на Генералния щаб на БНА-ДС, Първо Главно управление на ДС, отдели III, IV и XIII.

Такъв е и бившият зам.-министър на външните работи Константин Главанаков, който е бил секретен сътрудник на ДС.

Други бивши агенти на ДС са бизнес дамата Радка Стаменова ("Елеонора"), основателка на фирмите "Меридиан 22" ООД (1990) и ЕТ "Интербизнес" (1992), много активният в търговските дела през 1990 г. Аспарух Драганов Карастоянов, търговецът на произведения на изкуството и галерист Димитър Димитров Пампулов и др.

Агент на ДС под псевдонима "Калина" от 1978 г. до 1989 г. е била Анна Сендова - съпруга на бившия председател на Народното събрание и посланик в Токио акад. Благовест Сендов. За нея в архивите има пълен набор документи: собственоръчно написана и подписана декларация за сътрудничество, собственоръчно написани агентурни сведения, документи от ръководил я щатен служител, регистрационна бланка.
Публикувано от в Няма коментари:

неделя, 23 септември 2012 г.

"ГОЦЕ" ЗНАКОВО СЕ ПРИТАИ ЗА БЕЛЕНЕ

IncreaseБившият президент и кандидат-лидер на БСП, Георги Първанов, знаково се притаи за „Белене”. Не се обажда. Не громи ГЕРБ. Не подкрепя линията на БСП. Трае си. Да се обзаложим ли, че очаква нишан от Путин. „Гоце” българските интереси по енергийната тема си ги е формулирал отдавна. Няма какво да добави. Първанов вижда, че Борисов се гърчи. Уж влиза остро на руснаците, а сетне раздува как бил застанал срещу ЕК за „Южен поток”. „Какво искат повече в Москва?” е мехлем за русофилската душица на Г.П. Експрезидентът знае, че може лесно да разбие Б.Б. след тази вметка. Но не атакува. Защо ли? Да не би пък „Гоце” да е преценил, че неговият основен противник е Сергей Станишев?! Председателят на БСП иззе инициативата на Георги Първанов с подписката за „Белене”. „Гоце” раздуваше за „енергиен шлем, член, пакет” и прочие. Но С.С. му дръпна килимчето.
Притаяването на Георги Първанов трябва да внуши на публиката, че по толкова значими теми не бива да се бърбори с повод и без повод. Да не говорим, че не бива да се „заплашва партньора”, както геройски изхлипа в четвъртък  Сергей Станишев. Всъщност мълчанието на „Гоце” и дърдоренето на Станишев не са болка за умиране за Борисов. Той се кахъри от мълчанието на Путин. Срещу „заплахата” на нашия премиер Путин отвърна с ледено мълчание и задействане на говорителя си Дмитрий Песков. В момента руският президент се е развихрил. Подпукал е много яко министрите на Дмитрий Медведев. Явно е решил до 60-ия си рожден ден на 7 октомври да впечатли света с „твърда ръка”. Но за България мълчи. За Бойко Борисов – повече от нищо. Как да не се кефи „Гоце” и да не се таи?
Първанов е прав за себе си. Няма смисъл да се обажда сега. Нека се набутва Румен Овчаров и да обяснява защо кабинетът „Станишев” е угробил проекта „Белене” с безхаберни действия и скандално забавяне. Мълчанието пред публиката не означава, че „Гоце” и Б.Б. не търсят начин да влязат в контакт по енергийната тема. Колебанието им е продиктувано от медийната истерия. Евентуална тяхна „тайна среща” ще взриви обстановката. Янките в София тутакси ще ги подредят при медийните си храненици. И ще се почне. Линията на „Гоце” ще бъде „Аз казвах ли ви?!”, отсичат на „Позитано” 20. Не е съвсем сигурно, че медийната акция на Г.П. ще бъде насочена срещу Бойко Борисов.
В София вървят залози, че Георги Първанов е набрал страшно много на Сергей Станишев и готви серия от атаки, с които да го намачка здраво, за да го принуди да се оттегли от поста председател на БСП след избора в ПЕС. В лагера „Гоце” някои сънуват нов конгрес на БСП преди изборите. В тези кръгове основни влияещи фактори са доскорошни върли врагове като Румен Петков и като Татяна Дончева. Те са оставили енергийната тема на Румен Овчаров, защото ги интересува нещо съвсем друго – „Гоце” да вземе главата на Серж преди изборите и да поведе БСП към победа на вота.
bgsniper.com
Публикувано от в Няма коментари:
Абонамент за: Публикации (Atom)