петък, 9 ноември 2012 г.

БОГ ВИЖДА.ПАТРИАРХЪТ И ВЪЛЦИТЕ

ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА

“С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих” (2 Тим. 4:7-8)
1.
“Височината, на която бивам възвеждан, ме смущава, тъй като по върховете си дават среща бурите. Но аз ще диря опора в непоклатимата скала – Бога. “На тебе, Господи, се уповавам, за да не се посрамя до века” (Пс. 70:1)”.
С тези думи започва служението на патриарх Максим. Тогава, на 4 юли 1971 г. започва един дълъг път през бурите. Път, по който не можеш да спреш, нито да отдъхнеш. Път, от който не можеш да се върнеш, да се откажеш, да отстъпиш, да се уплашиш. Започва едно драматично изпитание. И една епоха.
15 години преди това, когато патриарх Кирил го въвежда в епископски сан, сякаш е провидял неговия път: “Пътят, по който тръгваш, е тесен, стръмен и каменлив. По него се спускат и порои, и лавини; а понякога от зноя на времето каменистият път гори сякаш запален от нечовешки огън! По такъв ръб минава тясната пътека, що води на небето, и от нея не се отделят никакви други пътища”.
Всичко е провидял: и неговия “тежък подвиг”, и неговото “ангелско служение”, и неговото призвание да бъде “съвест на Църквата” и пазител на Божията истина “в нейната неизменна чистота”. И зноя на времето, и нечовешкия огън, и стръмната пътека, що води до небето…
И още един човек е провидял всичко.
“Никога нямаше да настоявам да ставате патриарх, ако не бях уверен, че ще бъдете патриарх не за себе си, а за Църквата”. Това знаменателно изречение е на академик Михаил Арнаудов. Произнася го на една пейка в парка. Там е поканил на специален разговор своя приятел – митрополит Максим, който упорито отказва да участва в изборите за патриарх.
Академикът знае, че владиката е “примерен монах и клирик, известен със скромност и акуратност, трезвеност и умереност, братолюбие и добродушие, тактичност и съобразителност” (думите са на патриарх Кирил); духовник, комуто са чужди изкушенията на славата и съблазните на властта; човек, който притежава неизтощим монашески стоицизъм, дипломатичност, мъдрост и чувство за отговорност пред Бога и Църквата, пред народа и държавата; духовен пастир, който няма да допусне вълците да нахълтат при стадото. Първосветител, който няма да се уплаши, да избяга, да се скрие…
2.
Патриарх Максим. Духовник и държавник.
Никога не се оплака, не изостави своята мисия на архипастир, не захвърли тежкия кръст на патриаршеското служение. Не избяга. Не се предаде. Не се уплаши. Не трепна. Не се скри от зноя на времето. Не пусна вълците. Не отстъпи. Не го сломиха. А искаха. Как страстно искаха!
Но Бог вижда.
“Монахът е фар сред морето, високо в скалите, а не уличен фенер”, казва Светогорският монах Паисий. Как желаеха да е уличен фенер, че да го строшат с камък. Остана фар. Да ни свети, да ни води и да ни сочи пътя.
А Бог вижда.
Не произнесе една зла дума. Него замерваха с думи зли и отровни.
Но Бог вижда.
Никого не обиди, не осъди, не похули. Него съдеха и хулеха.
Но Бог вижда.
Не извърши нищо, за което да кажат “Ето, това е непристойно”. Него разтерзаваха непристойните.
Но Бог вижда.
Той победи.
Победи злото с добро.
Злобата – с мъдрост.
Лъжата – с истина.
Омразата – с любов.
Лицемерието – с вяра.
Подлостта – с благородство.
Предателството – с достолепие.
Насилието – със стоицизъм.
Коварството – с добротворство.
Бесовете – с дълготърпение.
Победи с благост и несъкрушима воля.
Спаси Църквата, опази православната вяра, съхрани устоите на българската държавност. Защото устоите на земята са на небето, а на човека – в Бога. И Бог вижда.
До оня ден ни закриляше тук, на земята. Напътстваше ни, даряваше ни със своята отеческа грижа и нелицемерна любов. След неговото блажено успение той е нашият ангел-хранител на небето.
3.
“В живота и служението си не съм искал почести и не съм се стремял към слава: “Не нам, Господи, не нам, но имени  Твоему дажд славу о милости Твоей и истине Твоей” (Пс. 113:9). Грижил съм се с добра съвест по мярката на възможностите си служението ми да е благоприятно Богу, доброплодно за Църквата и полезно за народа”.
Това са последните думи, които Патриархът написа на 29 октомври 2012 г. Това е смисълът на неговия забележителен живот. Посланието, което ни остави.
И словата на Спасителя ни напомни. За да ни предупреди: “Не се грижете за утре, защото утрешния ден сам ще се погрижи за своето: доста е на всеки ден злобата му” (Мат. 6:34).
Настина, доста е на деня злобата му, но не на злобата е дадено да обгрижи деня.
Медиите, които довчера се правеха, че Патриархът не съществува, превърнаха неговата кончина в събитие. И не разбраха, че животът му на първосветител е цяла епоха. И трепетно чакаха да разберат какво е неговото наследство. Като притежание, разбира се. Какво разочарование! Монахът няма притежания, освен вярата.
Наследството на патриарх Максим е Църквата, която той опази. Църква, изранена, но жива.
Ние сме неговото наследство – православния български народ, който той спаси.
Наследство, в което са впити алчни и властолюбиви очи. За да го похитят и разпилеят по вятъра.
4.
“Внимавайте, прочее! Защото аз зная, че след заминаването ми ще се втурнат помежду ви люти вълци, които няма да щадят стадото” (Деян. 20:28-29). Това предупреждение на св. апостол Павел идва към нас през времената.
Лютите вълци вече обикалят, фучат в своите луксозни джипове, кадруват, правят сметки, сключват сделки, подрънкват с ланци и архонтски огърлиета, залагат бъдещето на Църквата в недостоен политически покер, развяват своето тщеславие и духовна прелест наместо хоругви, търгуват с патриаршеското достойнство, пресмятат каратите на патриаршеския кръст, изчисляват колко вълка могат да се наместят на патриаршеския трон, нахлупват патриаршеската корона – белким скрият вълчите си уши, кипрят се пред огледалото с бяло патриаршеско було – белким скрият вълчите си усмивки, пробват колко е тежък патриаршеския жезъл и става ли за сопа…
Не от любов към Бога, а към човешката слава и суета.
5.
Какво направи Св. Синод 10 часа след успението на Патриарха? Наруши Устава на БПЦ и постави за наместник на овдовелия Софийски епархийски престол Пловдивския митрополит Николай.
Св. Синод наруши Устава в отсъствие на четирима митрополити – Кирил, Натанаил, Йосиф и Симеон, и при категоричното несъгласие на двама митрополити – чест им прави! – Гавраил и Галактион.
Защото Софийският митрополит не е един от митрополитите. Той е българският патриарх. Софийска епархия не е една от епархиите. Тя е патриаршеската епархия. И няма текст в Устава, който прави, нито допуска, нито обосновава, нито оправдава такова разделение.
В същото време един държавен чиновник, директорът на Дирекцията по вероизповеданията Емил Велинов, обикаля от телевизор на телевизор и обяснява как ще бъде променен Уставът, та да отпадне най-сетне “тая неприятна спирачка” – изискването, че патриарх може да бъде само митрополит, който е над 50 години и е управлявал епархия поне 5 години.
Св. Синод наруши Устава заради един човек. Което е противоцърковно.
Държавният чиновник вече тръгна да променя Устава на независимата БПЦ заради един човек. Което е противоконституционно. И противодържавно. Тези, които толкова усърдно работят за този един човек, всъщност работят против него.
Играта е колкото опасна, толкова и прозирна.       
Всичко това не е ново под слънцето.
Покана за разкол се нарича.
6.
На 25 май 1992 г. един държавен чиновник, Методи Спасов, директор на вероизповеданията в правителството на Филип Димитров с административен акт щ92 уволни патриарх Максим, обяви го за нелегитимен и назначи противоканоничния разколнически синод начело с Пимен.
Така започна разколът. Така започна войната срещу БПЦ. С драстична, политиканска намеса на държавата в живота на Църквата.
На 4 юли 1996 г. , в “чест” на 25-та годишнина от интронизацията на патриарх Максим, неканоничният разколнически обяви Пимен за патриарх, Инокентий – за Софийски митрополит, и грубо погази устава на БПЦ.
На 27 март 1997 г. по заповед на кмета Стефан Софиянски (РД-09-194/26.3.1997) Столичната община регистрира Инокентий като Софийски митрополит. Уставът на БПЦ бе погазен отново.
През септември 1998 г. в София се проведе Светият разширен всеправославен надюрисдикционен събор, който потвърди легитимността на патриарх Максим и осъди разкола. Тогава разколът приключи канонично. Един държавен чиновник, Любомир Младенов, шеф на вероизповеданията в правителството на Иван Костов, обвини Всеправославния събор в “посегателство срещу независимостта на БПЦ”, нарече го “Варшавски договор”, а разколът обяви за “Пражка пролет”.
През ноември 1998 г. правителството на Иван Костов финансира извънреден разколнически събор, който “уволни” (пак!) патриарх Максим. Споменатият чиновник Младенов приветства събора и заяви: “Който благославя Максим, е разколник”…
7.
“Горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда”, казва св. Матей (18:7). Горко на онези люде, които “ослепиха очите си и вкамениха сърцата си… защото бяха обикнали повече човешката слава, отколкото Божията”, казва св.Йоан (12: 40,43)
Припомням всичко това, за да се знае.
Защото лютите вълци напират, съблазняват, прелъстяват, заплашват, изнудват, купуват и продават. Църква, Народ и Държава. За да рушат и разделят. Църква, Народ и Държава. За да властват, да владеят. Над Църква, Народ и Държава.
Но! Бог вижда!
http://duma.bg/node/42602
About these ads

Share this:

Публикувано от в Няма коментари:

понеделник, 5 ноември 2012 г.

ОТКЪДЕ ГО НАМЕРИ БОРИСОВ ТОВА МОМЧЕ ?

Публикувано от в Няма коментари:

СКАНДАЛ . С НАРОДНИ ПАРИ ДЯНКОВ ВОДИ ЛЮБОВНИЦА НА ЕКСКУРЗИИ




In РАЗСЛЕДВАНЕ on 05.11.2012 at 16:54
 
 
 
 
 
 
i
 
Rate This
Quantcast

Диана ГЕОРГИЕВА, в. “Галерия”
Министърът на финансите Симеон Дянков, който ще остане в историята с призивите си за стягане на коланите и с ограничаването на всички социални разходи, всъщност е доста щедър към атрактивната си сътрудничка Ирина Велкова. Около това мнение се обединяват колегите на 27-годишната амбиция в министерството, които се затрудняват да преброят многобройните й пътувания по целия свят за последните три години. Екзотични почивки в Сингапур, Мексико и Банкок пълнят всекидневието на „Малката“, както е известна Велкова сред колегите си във Финансовото ведомство.Фаворитката на Дянков определено може да се похвали със стандарт на живот, който е утопичен блян за повечето мочичета на нейната възраст. Честите й пътувания до тузарски дестинации стават реалност, тъй като
Ирина Велкова следва Дянков при всичките му срещи и официални визити,
категорични са източници на „Галерия“ от Министерството на финансите. Най-пресният пример е последният рожден ден на Малката. Тя отбеляза щастливото събитие заедно с министъра в екзотичния Виетнам.


Вицепремиерът си организира официално посещение в социалистическата държава с пикантни за туристите обекти за разглеждане от 16 до 19 октомври. Съвсем не е случаен фактът, че рожденият ден на младата дама – 17 октомври – съвпадна с екзотичния воаяж, разказват колеги на Велкова. Още повече, предвидливо в делегацията са само Дянков, 27-годишната му сътрудничка, зам.-министърът на отбраната Валентин Радев и експерти от Министерството на отбраната. Последните обаче имаха във Виетнам собствена програма и ангажиментите им на практика бяха напълно отделни от тези на Дянков.
Личният празник на апетитната фаворитка на Дянков изобщо не е единственият случай, в който
вицепремиерът си позволява да задоволява лични прищявки с държавни пари.
Преди това министърът и Велкова пътуваха до Шанхай. Формалният повод на доста разточителното пътешествие със средства на данъкоплатците беше световното ЕКСПО. През лятото Велкова и Дянков отново се оказаха заедно в Брюксел по време на рождения ден на вицепремиера и отпразнуваха заедно щастливия повод.
Освен това, благодарение на доста благодатната си служба,
ефектната сътрудничка на вицепремиера вече е изръшкала Молдова, Италия, САЩ, Чехия, Финландия, Обединените арабски емирства, Аржентина, Тайланд,
става ясно от профила й в социалната мрежа фейсбук.


Когато не обикаля света надлъж и нашир,
Велкова раздава наляво и надясно заповеди в министерството.
Тя най-редовно разпределя задачи от името на шефа си. 27-годишната правистка с лека ръка строявала дългогодишни служители на министерството на „Раковски“ 102, обясняват запознати. Те са категорични, че малцина в България биха могли да се похвалят с толкова бърза и шеметна кариера като тази на Малката.
Веднага след като встъпи в длъжност, Дянков назначи Ирина Велкова за „съветник към кабинета на вицепремиера по административните въпроси“, въпреки че по това време красавицата дори все още не е завършила специалността „Право“ в Софийския университет. Запознати твърдят, че постът началник на кабинета на вицепремиер се намира на най-високото стъпало в йерархията на държавните служители – като директор на дирекция в министерство.
Преди това биографията на Ирина Велкова е доста постна –
тя идва от младежката организация на ГЕРБ в София.


About these ads
Публикувано от в Няма коментари:

КЕВОРК КЕВОРКЯН.ОРДЕНИ ЗА МИШКИ.ЗВАНИЕ *ГЕРОИ* - ЗА ПРЕХОДА

Чу се, че щели да връщат званието „Герой на Народна република България“ – сега, разбира се, вече ще се казва „Герой на Република България“. „Народна“ е изпаднало някъде – вероятно там, където през годините на Прехода изпадна и самият Народ – в мръсната канавка край въображаемата магистрала към славното Бъдеще, до което все не стигаме и не стигаме.
    Възстановяването на това звание, както и на някои други, не е изненада.
    Още от началото беше повече от ясно, че социалистическите  звания и отличия се отменят не заради друго, а защото онези, които ги отменяха, не бяха успели навремето да се доберат до тях.
    То нямаше и как да стане това, понеже никой не ги забелязваше и дори не ги вземаше на сериозно. За слушане на радио „Свободна Европа“ звания не дават никъде по света. Също и за някоя критична дума срещу властта, споделена с полузаспалата ти жена – но под юргана, където се обменят главно миризми.
    Че какво друго бяха правили повечето от сладурите, които се самопровъзгласиха за герои и се изтъпаниха на първия ред, веднага след Преврата на 10 ноември 1989 година? Нищо, разбира се.
    Обмяна под юрганите и слушане на моята приятелка Румяна Узунова по „Свободна Европа“.
Само си помислете, кои бяха най-дивите и истерични декомунизатори – и ще ви стане ясно, защо нямаше как да се доберат преди промяната дори до най-мижавия медал. Дори някоя юбилейна тенекийка нямаше да им подхвърлят. Нямаше за какво.

Бил адвокат на Централния комитет на Комсомола, давал съвети на висшата номенклатура, как да се развеждат тихомълком – е, и за какво на такъв тъпак да му даваш тенекийка – още повече, че се води в регистъра на софийската криминална милиция. Иначе казано – формен педераст. Е, няма как да получи медалче за заслуги към хомосексуализма.
    Или друг един, на когото вуйчо му е партизанин – обаче самият той пак мижаво адвокатче, как да му закачиш на реверчето нещо, за какво? За заслуги на вуйчовците дори наивните комунисти не раздаваха медали на родствениците им, и те не бяха толкова щедри.
    И затова ония подсмърчаха от завист, бедните гаврошовци мамини – но щом се докопаха до властта, веднага отмениха всичко.
    Дребни душички – затова им се досвидяха двете звания „Герой на труда“, които тъкачката Найда Манчева, примерно, беше получила за самоотвержения си труд.
Разкараха и званията на спортистите, и на актьорите, и на който друг им падна на мушката. Били тоталитарни – сякаш Живков беше вдигал щангите, когато Нурикян стана на два пъти олимпийски шампион.
Разбира се, малко преди промяната самият Живков спря раздаването на звания – това беше представено като отглас от модата на съветската перестройка – да се променяме, да се променяме, да се променяме до свършека на света, за да си останем абсолютно същите. Обаче в Русия не пипнаха званията, там винаги истински са уважавали интелигенцията си, и дори изпитваха някакво чинопочитание към нея. Нашите слагачи пак поискаха да ги изпреварят.
Отново трябва да припомня знаменитата фраза на Никита Хрушчов, казана по наш адрес: „Българите все гледат да надплюнат всички!“
  
С годините тази фраза далеч надхвърля старанията и подмазваческите пируети на Живков – ами сега не е ли същото, кой знае какво си казват насаме американците за нас. Веднъж чух нещо, но то изобщо не е за цитиране – ето, и сега ми се изчервиха ушите.
    Във всеки случай, изглежда е време онези проклети думи на Хрушчов да бъдат изписани на Парламента, може да ни донесат и повече късмет в нашето лазене наляво – надясно.
    Част от това лазене е и тъпотията със званията и ордените.
    Когато ги дават „ония“ – те са нещо позорно. Но когато ги даваме ние – стават нещо свещено като Светият Граал.
    Не мога да проумея, как успяват идиотите да видят толкова странно превъплъщение в едно парче тенекия – затова се изискват някакви свръхестествени способности. Разбутаха чуждия иконостас – и започнаха да подреждат своя собствен, само дето го правеха със същите ордени. 
    Иронизираха комунистите, че са раздавали награди – а сетне сами започнаха да ги раздават дори още по-щедро. Сега понякога ги получават и хора, чието единствено постижение е, че са в раздела „Сътрапезници“ на този или онзи министър: „Хайде, наздраве – ето ти и на теб едно орденче!“
    Много говореха срещу щедростта на президента Първанов – в някои случаи неговият избор наистина беше доста озадачаващ, тогава дори и награждаваните сигурно са се чудили, защо получават ордените си.
  
Сега обаче същият много одумван орден „Стара планина“ ще бъде даден и на заслужили български генерали, десетилетия след смъртта им. Орден за генерал Делов, например, ще бъде хитро, типично българско измъкване.
Щом не стана почетен гражданин на Кърджали – ето му едно орденче.

    Ами, кои ще са останалите генерали и как ще бъдат определени – и кои ще са историците, които ще се нагърбят с този избор?
    Или пак ще стане по нашенски – като с Панагюрското златно съкровище, което има десетина копия, само дето не се знае, къде е истинското съкровище.
    Хубаво е да си гражданин на страна, в която дори златните съкровища ни правят горди с копията си.
    Ами дали генерал Кочо Стоянов ще бъде между тези генерали?
    Ами генерал Владимир Стойчев?
    Или някоя мишка от ЦК на Комсомола, а сетне виден късен демократ, също и късен орденоносец, няма да измърка сладко-сладко: „А, мрън-мрън, какъв генерал Стойчев, той беше комунист, не може така!“
    А ти, мишко сива, си голям родолюбец и антикомунист, понеже даваше съвети, как да се развеждат булките на комунистическото Политбюро – а пък Стойчев е комунист. 
    Ще настане голяма бъркотия и с горките генерали – битката за Одрин ще им се види нищо, в сравнение с удостояването им с келявият орден „Стара планина“, дето само покойното ми куче Хайг не го получи – а и да му го бяха дали, сигурно нямаше да го вземе.
    Пак заради същото: заради мишките, които през последните 22 години се самообявиха за герои – а пътьом заличиха и критерият за заслуги към Родината. 
    Същите са и новите тарикати от БСП – те пък си мълчаха, когато формени идиоти мистифицираха живота и съдбата на Вапцаров, мълчаха си, и когато председателката на Народното събрание отказа да почетат паметта на поета със ставане на крака. 
  
Времената са такива – новите храбреци постигнаха целта си: един никакъв човечец като Дими Паница го почитат в Парламента като светец, но не и Вапцаров. Ако той е терорист, защо тогава не дадат и едно от орденчетата на генерал Кочо Стоянов – „жандармерийският главорез“, както го наричаха комунистите. Бъркотията е пълна.
   
Генерал Владимир Стойчев беше човек необикновен – това е думата. Докато учил във военната академия във Виена, живеел у свако си, който пък бил адютант на император Франц Йосиф. Веднъж се осмелил и попитал свако си, какви са тези две бели ръкавици – и двете десни – изложени в една домашна витрина като скъпи реликви.
    И получил отговор, от който може да секне дъхът на човек, който уважава историята: свако му, за цялата си служба, се бил ръкувал два пъти с Императора, само два пъти, и пазел оттогава ръкавиците си.
    Такива бяха онези хора, с такъв пиетет към историята – а днешните за един Делов не могат да се разберат.
    И накрая ще му дадат орденчето, дето го има и известният г-н Сульо Пулев.
    Един по един доста от ритуалите на соца бяха възстановени, скоро в работа ще влязат и останалите. Ако не друго, поне кураж Бойко има. И трябва да направи това наведнъж.
    Станишев няма да го направи – помнете ми думата, че накрая той ще стане по-голям антикомунист-циркаджия дори от втората вълна седесарски шушумиги, за които вече никой не си спомня.
    И защо, всъщност, Бойко възстановява званието „Герой на България“, а не го направи Станишев? От какво се страхуваше?
    Най-вероятно – от нищо, просто не го интересува нищо, освен личната му съдба. Той така замръчка и референдума за АЕЦ „Белене“, а сега събира като циркаджия подписки.
    И той, също като седесарските комплексари, винаги е бил далеч от духовните и патриотични ценности на онова минало –ако изключим канчетата с храна от хотел „Рила“, които се полагаха на номенклатурата и на техните семейства. По нищо не личи да е имал контакти или поне респект от духовните ни първенци, той си е същият хунвейбин като посерковците от разни фондации, чиято единствена цел беше да демонтират истинските постижения на миналото – само и само да се вградят те по някакъв начин в паметта на Времето.
    Е, кажете си, успяха ли? Вятър и мъгла.
  
От какво се е срамувал Станишев – ако изобщо се е сещал, та не върна званията на чудесни актьори като Черкелов или Наум Шопов, и на още десетки и десетки други като тях, защо му се свидеше това?
   
Защо не се опита, когато имаше пълната власт, да възстанови йерархията на постиженията, която до голяма степен беше естествена – та сега ще го прави Бойко?
    Въпрос на самочувствие ли беше това – или и на нещо друго?
    Та нали и баща му е гласувал в комунистическото Политбюро за Димитровските награди на някои от истинските ни духовни първенци – какво лошо имаше хората да знаят, че Емилиян Станев или Радичков са носители на тази награда, дори и Маркес я имаше, по дяволите.
    Причината за това малодушие не бива много да се усложнява – може би пък всичко да се е дължало на комплексите на един семпъл човечец, когото случайността издигна толкова нависоко.
    Сега целият зор ще бъде, кои да са първите герои на България.
    Смятам, че ще бъде справедливо първото звание да бъде дадено на самия Преход, който бе довлечен от шушумиги, хитреци и предатели, а сетне и сладострастно бе използван пак от тях.
Прехода изтърпя прекалено много от тази паплач – и затова заслужава да бъде награден.
А сетне трябва да бъдат наградени и някои от първенците на прехода – по един от „дясно“ – Бог да го прости, и от „ляво“, което все още симулира някакъв живот.
Телевизията може да ни помогне да направим избори си. Ето как.
    Тия дни по една телевизия обясняваха, как Асен Агов сам се натискал да го вземат на работа в Държавна сигурност, това още през 1980 година. Не го огряло, иначе като се знае какъв  слагач е, сигурно щеше да стане фелдмаршал на кадесарските ченгета. Но той не тъгувал дълго, защото след 1989 година заприпка около вечно замаяните шефове на СДС и лесно оглави балета на политическите преструванковци.
    По друга телевизия пък обясняваха друго: щом избрали Станишев за шеф на европейските социалисти, това означавало, че българските комунисти вече са се превърнали в социалдемократи – Станишев става шеф, и с това се слага край на тъпия български комунизъм, и той мигом се превръща в главния гоблен на световната социалдемокрация.
    А, всъщност, и от двете телевизии пишеха, и то едновременно, ода за Великото Българско Превращение, което е толкова чудодейно, че е в състояние да превърне и най-обикновените мишки в слонове.
     Ако повярвате и започнат да ви се привиждат слонове, значи си оставате най-обикновени балкански тъпаци.
   Мишки, обаче поне като превращенци и въпросните двама господа заслужават по едно звание „Герой на България“.
  А ако не се обединим около две безспорни имена, може и едно референдумче да спретнем.
   Генералите и истинските герои могат да почакат.
Кеворк Кеворкян
В. Уикенд
About these ads
Публикувано от в Няма коментари:

ДЖЕФРИ ВАН ОРДЕН> ЕС МОЖЕ ДА СПРЕ ПАРИТЕ ЗА БЪЛГАРИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРАВОСЪДИЕ И ВЪТРЕШНИ РАБОТИ

Европейският съюз може да преосмисли финансирането за България, особено в областите, свързани в правосъдието и вътрешните работи: за това предупреди бившият докладчик за страната ни в Европейския парламент и британски евродепутат Джефри ван Орден в интервю за предаването “Неделя 150″ на БНР. Според него не е вярно, че след отпадането на възможността за предпазни клаузи Европа вече няма средства за въздействие върху процесите у нас: България получава много пари и това може да бъде преразгледано.България получава много сериозна финансова подкрепа от Европейския съюз, получава много пари и конкретно за тези области, които попадат в обхвата на мониторинга, за да изпълни посочените там изисквания. Има възможности за преоценка как се харчат парите и какви суми трябва да бъдат отпускани занапред. Така че има много инструменти, които могат да се използват, предупреди Ван Орден.
Той беше пределно ясне, че предупреждението на Европейската комисия за възможен извънреден доклад е проява на тревога и трябва да бъде взето предвид и анализирано: Българските власти трябва да дадат на Брюксел нужната информация и уверения за противоречивото назначение в Конституционния съд, смята евродепутатът.
Разочароващо е, че такива неща продължават да се случват в една ключова сфера, заключи Джефри ван Орден.
Публикувано от в Няма коментари:

ПАРТИЯТА НА МЕГЛЕНА КУНЕВА ЗАДАВА 17 ВЪПРОСА НА БОРИСОВ

 
 ПАРТИЯТА НА МЕГЛЕНА КУНЕВА
“България на гражданите” внася днес в деловодството на Министерския съвет 17 въпроса до премиера Бойко Борисов, свързани с подписването на инвестиционното споразумения попроекта “Южен поток”.
Според енергийните експерти правителството дължи на обществото пълна информация, тъй като стратегическият проект за българската отсечка на газопровода възлиза на 3 милиарда евро. Иван Стамболов, член на Националния съвет на партията, коментира: “Най-важните теми са, разбира се, как ще се финансира този проект, защо, след като се отказа руско финансиране на проекта Белене, сега се върза на 100% руско финансиране, дали са защитени интересите на страната със сключването на принципи като доставяш или плащаш, което гарантира предсказуемост на икономическия модел дори и да се срине пазарът, дали ще бъде осигурен достъп на трета страна до тръбата”.
Ето и въпросите:
1. Колко ще струва “Южен поток” и кой ще плати сметката? Предпроектното проучване за българската отсечка все още не е готово, а вече се говори за фантастичните 3 млрд. евро. Липсва ОВОС, не е провеждан конкурс за избор на изпълнител и въобще липсват всякакви подготвителни действия. Как в такава ситуация може да се обещава стартиране изграждането на българската отсечка от тръбата?
2. Само преди две години коментираната сума беше в пъти по-ниска. Въпросът е фундаментален, защото колкото по-скъпа ще е тръбата през България, толкова повече време страната ни няма да получава транзитни такси.
3. Още по-конкретно – каква ще е цената на километър от българската отсечка на „Южен поток” и колко километра ще е дълго трасето? Вече знае ли се къде точно ще минава през територията на страната ни?
4. Бихте ли дали информация за цената на изграждането на газовата инфраструктура за “Южен поток” спрямо тази по “Северен поток” и ако има разлика, каква е причината за нея?
5. Какви ще са приходите за страната ни от транзитни такси? Как така беше “изчислено”, че точно до 2030 г. не би трябвало да получаваме транзитни такси? Напомняме, че сега България получава 1,73 долара за пренос на 1000 куб.м. на всеки 100 км., а миналата година приходите за страната ни са в размер на над 312 млн. лв.
6. Колко процента от досегашните приходи от транзитни такси ще изгуби България? Към момента годишно транзитираме за Турция, Гърция и Македония ок. 17-18 млрд. куб.м. газ. За Турция – ок. 14, за Гърция ок. 3 и минимални количества за Република Македония. Вярно ли е, че правителството ни вече е договорило клаузи, заради които неизползваеми ще станат около 90 км. и една компресорна станция от сегашната ни мрежа, които са изплатени и оттук насетне могат да работят само на печалба? Вярно ли е, че поради тази причина България, в лицето на държавната компания “Булгартрансгаз”, ще отчита пропуснати ползи за около 30 млн. долара годишно?
7. В тази връзка – ще получи ли страната ни компенсации за пропуснатите ползи? И дали, в крайна сметка, някой мисли за съдбата на “Булгартрансгаз” – дружество, което е 100% държавна собственост и редовно изплаща дивиденти в полза на бюджета.
8. Как е определен срокът от 15 години, който всъщност представлява срок за възвращаемост на инвестицията? Калкулирани ли са лихвите и какъв е всъщност техният размер? Калкулирана ли е инфлацията и коя – тази в Русия, средната за ЕС или пък тази в България?
9. Може ли да гарантирате спазване на добрите корпоративни практики от проектната компания, която ще притежава и управлява българската отсечка на “Южен поток”? Все пак, 50% от собствеността на компанията е българска.
10. Защо, в крайна сметка, за проекта “Южен поток” приемаме руско финансиране, при положение, че отказахме същото за проекта АЕЦ “Белене”? Каква е логиката тук?
11. Договорена ли е клауза “Доставяш или плащаш”? Това означава, че транзитни такси се дължат, дори когато доставчикът не е успял да достави обещаните от него количества синьо гориво. Подобна клауза е фундаментална, защото внася прогнозируемост относно бъдещите парични потоци и изплащането на инвестицията. Т.е., транзитни такси ще трябва да бъдат плащани дори при неспазване на ангажимента на доставчика за съответните количества.
12. В тази връзка – какви са планираните за транзитиране количества природен газ по години? Въобще, съществува ли такъв план?
13. Ще бъде ли гарантиран достъпът на трети страни до тръбата? Това важи включително за хипотеза, при която бъде открит природен газ в Черно море. Т.е., ще може ли този газ също да бъде транспортиран по “Южен поток”, за да се избегнат допълнителните гигантски и отнемащи много време инвестиции в успоредни дублиращи газопроводи? Достъпът на трети страни означава конкуренция, т.е. липса на монопол!
14. Получила ли е България от Европейската комисия дерогация, т.е. изключение от прилагане на принципа за достъп на трети страни до инфраструктурата на “Южен поток”?
15. Ориентировъчната цена, подхвърляна от официални лица в публичното пространство, включва ли разклонения на тръбата и до Сърбия, и до Гърция? А това цената само на първата тръба ли е или и на други успоредни тръби, които ще са част от “Южен поток”?
16. Избрани ли са вече изпълнителите, които да изградят българската отсечка от “Южен поток”? В чии ръце ще отиде колосалната за българските условия сума от 3 млрд. евро?
17. Защо всичко около проекта е обвито в такава тайнственост? Сякаш не става дума за нещо, което ще обвърже България за десетилетия напред.
Публикувано от в Няма коментари:

вторник, 30 октомври 2012 г.

Нема такава държава , но има такъв народ !

Публикувано от в Няма коментари:
Абонамент за: Публикации (Atom)