Винаги, когато имам търпението и достатъчно добре съм си запушил носа, за да понеса поредните телевизионни изстъпления на Даниел Вълчев, се улавям, че правя паралел между него и Алън Копле.
Да, оня култов герой от английската поредица „Новият политик“. Същата наглост, същото нахалство и едно никога неотслабващо, дълбоко заложено, сякаш търсено от началото демонстративно безсърдечие.
Проследяването на кариерата му през годините може единствено да донесе увереност, че в България „невидимата ръка“ (но не онази, която Адам Смит описва, а невидимата ръка на българското задкулисие) мести едни и същи човечета по шахматната дъска на българската политика и едър бизнес. И ги мести само в една посока – на източването, на открадването на едни пари. Винаги обаче става дума за публични пари.
Биографията на претендента за български Алън Копле е като лексикон на сбъркания български преход. Не може да му се отрече, че попада на влиятелни кукловоди още през 1990 г. (някой твърдят, че и преди това, затова се надявам отпадането на параграф 12 да хвърли светлина точно по този въпрос) влиза в екипа на комунистическия престъпник Атанас Семерджиев. Когато той стана вицепрезидент след сделката на Желю Желев, СДС и комунистите, Вълчев става съветник на вицепрезидента Семерджиев. Скоро след това е заема длъжността юридически съветник на самия Желев. Тогава може и да е бил „ново“ лице, но днес амортизацията му е налице. Опитите да бъде реанкарниран днес отново в политиката навява единствено усещане за изчерпване на демиурзите на прехода. И трябва да предизвиква възмущение –какво друго да предизвика в публиката „вечният присъстващ“ във всяка власт. Изглежда добре е усвоил хумористичните уроци на братята Маркс: „Това са моите принципи. Ако не Ви харесват имам и други”. От близък на извършилият масови престъпления бивш партизанин-терорист само за година Даниел Вълчев „посинява“ и става дясна ръка на седесарския вицепремиер Димитър Луджев. Ето какво заявява самият Димитър Луджев пред Анкетната комисия срещу корупцията при Тридесет и шестото народно събрание с председател Анна Караиванова:
„Предс. Ана Караиванова: Познавате ли лицето Даниел Вълчев и какви са Ви взаимоотношенията?
Димитър Луджев: Да, с Даниел Вълчев се познавам отлично. Той беше началник отдел “Кадри” в Министерството на отбраната… Беше член на борда на “Инко”.
Година по-късно правителството на СДС вече е свалено и както свидетелства пред създадената Анкетната комисия срещу корупцията при Тридесет и шестото народно събрание тогавашният министър на търговията в правителството на Любен Беров, Валентин Карабашев „когато правителството започваше своята работа, той (Даниел Вълчев, бел. моя) беше предложен за началник на кабинета на министър-председателя. А също така ми беше предложен за някаква работа в Министерство на търговията от г-н Димитър Луджев.“
Година преди това, през 1992 Даниел Вълчев и несменяемият вече повече от десетилетие шеф на дирекция „Правна“ в МС Галина Маринска спретват юридическата кантора „А и В консултинг” . В различните документи, вкл. показаните тук, можете да я срещнете като „А и В консултинг“, A § V консултинг“, „А & V consulting“ или пък „А и В консулт“. Става дума за едно и също, просто писалите различните документи не са били докрай прецизни. Българска работа! Та тази юридическа кантора е извършвала цялата юридическа част около бизнеса на убития през 2005 г. съветник на Георги Първанов-Гоце, Емил Кюлев. През 1998 г. Даниел Вълчев дори става съуправител в дружество на Емил Кюлев. Също, както година преди това пък е съдружник на Любен Гоцев.
Анкетната комисия срещу корупцията при Тридесет и шестото народно събрание е с председател Анна Караиванова – в момента тя е главен инспектор в Инспектората на Висшия съдебен съвет . В протокол № 22/14 декември 1993 г. от заседание на Анкетната комисия Анна Караиванова казва следното:
„Направи ли Ви впечатление този договор, сключен между “Инко” и “Ивикоинтернешънъл” и същата юридическа къща “А и V консултинг” за съвместно гражданско дружество – чл. 357 от ЗЗД, където “Инко” ще даде 12 милиона. А други ще дават юридически съвети и ще уредят правото на строеж. И парите стават обща собственост, пък всеки си запазва собствеността.”
За какво става дума? Фирмата ИНКО (ВТД”Индустриално коопериране”) е създадена със секретна заповед на Министерския съвет. “За реализирането на секретните разузнавателни операции, чрез които се придобиват забранени западни технологии, със секретна заповед №234 на Министерския съвет от 8 април 1975 г. се създава външнотърговското дружество “Индустриално коопериране” (ИНКО). Неговата основна задача е да осъществява внос на ембаргово оборудване за изпълнение на програмите от стратегическите направления на електрониката и машиностроенето и други технологии, попадащи в забранителния списък на КОКОМ. Освен за прескачане на ограниченията фирмата се използва и за обезпечаване на сложните схеми по плащанията. Въпреки търговските функции щатният състав на ИНКО без изключение се състои от оперативни работници на НТР и от негови секретни сътрудници. ИНКО е настанено в неугледна на пръв поглед сграда на бул. “Черни връх” 57 в кв.
“Хладилника” в столицата“ пише в книгата си „Империята на задграничните фирми“ разследващият журналист Христо Христов. От тази фирма са източени десетки милиони долари. В началото на 90-те, когато се развиват действията, в които е участник и българският Алън Копле, директор на ИНКО е Стамен Петров. Няколко години по-късно той става обвиняем заедно с Дилян Дорон заради изхарчените близо 17 млн. долара от парите на фирмата – основно чрез неизгодни договори, вкл. като сключваните с юридическата къща „А и В консултинг“ на Даниел Вълчев. Това ясно се казва пред анкетната комисия от Валентин Карабашев, вицепремиер в правителството на Любен Беров:
„Валентин Карабашев : Общото, което мога да кажа по този договор и по всичките останали – мисля, че са тридесет и няколко, повечето са изредени в констативния акт, е, че според преценката, която направихме в Министерството на търговията, са неизгодни за дружеството.
Предс. Ана Караиванова: Неизгодно ми се вижда твърде слабо казано.
Валентин Карабашев: Да, слабо казано.
Предс. Ана Караиванова: Шест милиона досега са изплатени.”
Всички договори, които сключва ИНКО през 1992-1993 г., вкл. и тези с правната кантора на Даниел Вълчев, са абсолютно излишни – ИНКО си има юристконсулти, но въпреки това подписва и договори с външни кантори. Валентин Карабашев описва, че „това е механизмът за изпомпването на тези 17 милиона долара. Разбира се, по линия на всичките тези 30 и няколко договора. Естествено, сумата, с която е свързан Дилян Дорон, е най-голяма.“ Според него макар, че основната дейност на ИНКО трябва да е външнотърговска, през последните години дружеството се занимава предимно с финансови операции. „По раздаването на пари“, вметва Анна Караиванова. Трябва да уточним, че това източване на ИНКО не е свързано с идея за по-следващата негова приватизация. Тя няма особен смисъл, защото просто няма какво да се купи. ИНКО не е било предприятие, което да е имало стабилни контакти в чужбина, не е някакво известно име. ИНКО е платформа, логистична архитектура за крадене и внасяне на ембаргови технологии и оборудване от времето преди 1989 г. В него са останали тези 17 млн. долара към 1992 г, на които нашите момчета са хвърлили око и в крайна сметка ги опухват така, че в сметките година по-късно остават по-малко от 500 хил. долара. Смисълът на всички тези договори за съвместна дейност, е изпомпването на парите, а не евентуална приватизация. Когато се “приватизират” финансовите активи на ИНКО, какво друго да се приватизира, е най-логичното заключение, което може да се направи в този случай. Ето какво пише по частта за „А и В консултинг” в констативния акт:
„По сметка 602 “Разходи за външни услуги” е отчетен разход от 50 000 лева, съгласно договор от 25.04.93 г. с фирма “А и В консулт”. Договорът касае разработка на проектозакон за радиото и телевизията, който да бъде предаден на „Инко” като възложител. Законопроекта е представен лично на г-н Хачо Бояджиев / съгласно писмо на „А и В консултинг” №0119/13.05.93 г/, а е изплатен от „Инко” Еоод. Не е ясно от договора каква е икономическата потребност на “Инко” и защо разходите се третират като необходимо присъщи за стопанската дейности…Икономически необосновани са изплащаните ежемесечно суми за юридически услуги на “А § V консултинг” и “B § H консулт” в размер на 27 000 лева. В същото време, фирмата е работила с назначен по трудов договор юрист…Драстично е изплащането на посочените възнаграждения, тъй като от предоставяните на ревизията договори не става ясно дали са съгласувани с юрист и с кой от юристите. Много от сключените договори съдържат клаузи, накърняващи интересите на “Инко” ЕООД. Такива са посочените в договорите приложения за съвместна стопанска дейност, за финансово управление, за реклама, за изграждане на жилища и други.“
В Докладна записка от Тотка Йоцева, контрольор на “Инко” ЕООД, до министъра на търговията Валентин Карабашев е написано буквално следното:
„…
3. Сключени са договори за съучастия в резултат на което са прехвърлени държавни средства в частни български и чужди фирми:
а. израелска фирма “Дра” – преведени 12 мил. лв.
б. фирма “Тервит” ООД – преведени 0,5 мил. лв.
в. фирма “А и В консулт” – преведени 6 мил. лв.“
Нека обобщя – всичко това се случва още в самото начало на прехода, но ноу-хауто за източване на държавни компании, предприятия и фирми става запазена марка за един кръг от хора. Тези хора не спряха да се въртят в българската висша политика до днес. Нещо повече, късметът им в това отношение е за завиждане – колкото повече магарии правят, толкова повече растат нагоре в публичната власт. И продължават с кражбите, като единственото нещо, което се променя през годините са мащабите на откраднатото. Петнадесет години по-късно Даниел Вълчев е вече министър и вицепремиер в правителството на Сергей Станишев. Докато Станишев и бъдещата майка на детето му здраво намазват филията, вкл. покрай балкански изпълнения стил „Хохегер“, другарят Даниел Вълчев не чака подканяне и започва да прави същото, само че на друга писта. Той разполага като опитен шахматист фигурите на най-близките си и верни хора по бордовете на спортните бази в София – бившата депутатка от НДСВ Петя Божикова става председател на управителния съвет на „Академика 2000”, дружеството, което управлява апетитни имоти като Зимния дворец, зала „Фестивална” и спортен комплекс „Академик“например. Справка в Сиела показва, че до избора им за народни представители двамата са в управителното тяло на акционерно дружество „Налко”. Близката на Велчев Вержиния Цанкова оглавява друго дружество на МОН. Става дума за дружеството „Академика спорт”, което притежава много и все апетитни имоти. Като зала „Христо Ботев”, например. Когато Сметната палата приключи миналата година проверката на държавното дружество „Академика 2000“ ЕАД тя отчете 10 милиона левова загуби в „Одитен доклад № 0400000711 за извършен одит на съответствието при финансовото управление на „Академика 2000” ЕАД за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2010 г.“ Преглеждам имената на управлявалите това дружество, които са отговорни и за резултатите му и виждам, че председател на съвета на директорите е била Валерия Николова, изпълнителен директор на дружеството – Петя Божикова, тоест две от най-близките административни творения на Даниел Вълчев, които го бранят подобно на древногръцки менади. Днес са с него в Движение България на гражданите. Утре може да са пак във висшата изпълнителна власт. Тук е така, нищо и никой не могат да ни спасят от диктатурата на крадльовците, представящи ни се в стил „дженк“ и с усмивката на Алън Копле. Ще продължат да го правят само дотогава, докато им позволяваме това. И като за начало предлагам нещо елементарно – просто да престанем да съучастваме във възпроизвеждането на тези хора във властта – законодателна, изпълнителна и съдебна. Ако успеем да наложим и всеобхватен лустрационен закон – това, повярвайте ми, ще ни спести много главоболия в следващите години.
Антон Тодоров
Платежно нареждане от „ИНКО“ към „А и В консултинг“ за 15 000 лв. – част от общо 50 000 лв. платени от ИНКО за законопроект за радио и телевизия.
Фактура, издадена от „А и В консултинг“ към „ИНКО“ за 35 000 лв. – останалата сума за за законопроект за радио и телевизия, които „НИКО“ трябва да плати
Договора между „ИНКО“ и „А и В консултинг“ за изготвяне на законопроект за радио и телевизия
Договор за правно-консултантски услуги между „ИНКО“ и „А и В консултинг“
Справка за изплатените суми на „А и В консултинг“ по договор за правно-консултантски услуги с „ИНКО“
Констативен акт, който установява, че „А и В консултинг“ източва милиони от „ИНКО“
За награда за „добре“ свършената работа, Даниел Вълчев е командирован на разноски на „ИНКО“ да гледа кръг от Европейския автомобилен рали шампионат в Нюрнберг – Германия
Няма коментари:
Публикуване на коментар