понеделник, 3 юни 2013 г.

ПРЕДИЗВИКАН РАЗГОВОР


Сливен , България Въпреки че е инвалид , Дора Апостолова не спря през годините да показва кирливите ризи на политиците от всички партии и да атакува корумпираните, въпреки многобройните удари под кръста, които почти всеки ден получава. - С кого беше голямата ти борба? - Със сливенския митрополит Йоаникий и ямболския ставрофорен иконом Чакъров. Борих се и продължавам да се боря срещу своеволията в сливенските служби като кметството, прокуратурата и МВР. Имахме сблъсък и с управителя на „ВиК” в града Петър Митев. Знаеш ли какво ми костваше тази борба през годините? Влошено здравословно състояние и неописуем страх от отмъщение. С моя съпруг, който също е инвалид с няколко инсулта и в много тежко състояние, живеем извън града. Всичко може да се случи… - Ти непрекъснато говориш за безобразия. Кой ги върши и къде? - В централата на БСП-Сливен бяха спретнати от местните бесепари. България помни какъв скандал гръмна по повод извадените на показ далавери на двама кандидати за кметове от БСП. Записът на аудио касета от пазарлъците за много пари свалиха маските им. Значи моята истина, която никой не искаше да чуе за корумпираните сред социалистите, най-после лъсна. Няма да сбъркам, ако кажа, че комунизмът и неговата мафия са живи и продължават да управляват България. - Това значи ли, че подкрепяш Бойко Борисов и ГЕРБ в тези трудни за тях дни? - Не, аз подкрепям само истината, а и при тях няма такава. - А защо воюваш с митрополит Йоникий, атеистка ли си? - Аз съм силно вярваща и не мога да гледам как дядо Йоаникий върши золуми в Сливенската митрополия. Хората, които са се вкопчили в расото му, дълги години ядат огромните парчета от баницата, която им е осигурил като на свои хора митрополитът-агент на ДС. Цели фамилии, близки и роднини на владиката, продължават да живеят охолно под крилото на православната църква. И когато споделих всичко това, а и много повече с конкретни факти, в един много четен столичен вестник, сливенските журналисти се опълчиха срещу мен. - Защо? - Правеха се опити да се внуши на хората от Сливен, че моите публикации са разбунили града, а не общото недоволство на хората. Част от местните журналисти, които се пишат големи демократи на провинциалната журналистика, ме упрекваха, че критикувам важни хора. В същото време, точно тези „защитници” на демокрацията заемаха гимнастическата поза „Разкрачен стоеж”. С единия крак в кабинета на сливенския кмет – генер-камуниста Кольо Милев, а с другия в кабинета на депутатката и регионалната шефка на ГЕРБ, Десислава Танева. За равновесие. А днес и те не знаят в кой кабинет да се застояват повече. - Намеквате за морала на ваши колеги? - Разбира се, ако това може да се нарече морал. Особено сега, тези дни, когато не се знае кой ще дойде на власт. - А вие какво, радвате ли се или страдате? - Нито едното, нито другото. Аз поддържам тясна връзка с членове на фондацията на Бил Клинтън и трябва да ви кажа, че успокоението ми идва от тези хора, които ме разбират и подкрепят. Така че каквото и да се случи с мен, аз няма да мълча, защото единственото нещо, което искам и за което се боря от много години, е най-после и за нас инвалидите да изгрее слънце…Трудно е да се живее в тъмнина и без ничия подкрепа. Тодорка НИКОЛОВА, БЛИЦ

Няма коментари:

Публикуване на коментар