вторник, 30 октомври 2012 г.

*ПРИВАТИЗАТОРИ* СРИНАХА БТК

Данаил Алеков
До края на март се очаква Виваком, наследникът на Българска телекомуникационна компания (БТК) да бъде продадена за пореден път през последните 8 години. В момента компанията има дългове от 1.65 млрд.евро, като единственият официален кандидат, подал документи да участвува в продажбата й, е шведско-финландския оператор „Телиа Сонера” чрез поделението си „Тюрксел”. Цената, която се споменава като най-вероятна за сделката е 900 млн. евро. Продажбата преди 8 години на държавната БТК вероятно ще остане в стопанската история на страната като най-порочната приватизационна сделка, надхвърляща дори мащабите на „Кремиковци” и „БГА Балкан”. Тя беше определена от медиите като „Далаверата на века”. Години след раздържавяването финансовите проблеми около компанията продължават да са на дневен ред и сривът трудно ще бъде избегнат..
Преди приватизацията
Историята на БТК започва още през 1991г., когато на 1 август с решение на Министерски съвет е създадено дружеството „Български пощи и далекосъобщения” ЕООД. Година по-късно – на 11 декември 1992г., дружеството се разделя на две отделни компании – „Български пощи” ЕООД и „Българска телекомуникационна компания” ЕООД. С решение на Софийски градски съд, обнародвано в Държавен вестник на 2 февруари 1993 г., компанията е вписана в Търговския регистър като еднолично акционерно дружествно с държавно имущество. За управител е избран Мариан Драгостинов, а акциите на новосъздадената компания са  7 292 785  поименни и неделими, по 1000 лв. През 90-те години, компанията е абсолютен монополист на пазара – обслужва 90% от международния трафик и в същото време е водеща в предоставянето на интернет услуги (над 60%).
За приватизацията ѝ започва да се говори още през 1995 г., когато Мариан Драгостинов обявява, че БТК има готовност да продаде 30% от капитала си. Същата година, немската инвестиционна компания „Дойче Морган Гренфел” (дъщерна фирма на „Дойче банк”) оценява родния телеком на стойност $1 млрд. Правителството на Жан Виденов започва да търси купувач, а експертите оценяват дружеството на стойност 1-1.2 млрд долара. Максимумът от акциите, които са предвидени за продажба са 33%, за да се изключи възможността купувачът да получи блокираща квота. Впоследствие се стига до първия сериозен купувач – холандско-гръцкият консорциум ОТЕ/KPN, който предлага три последователни оферти, последната от които е през 2000г. – $600 млн. за 51% от телекома.
Междувременно през юни 1999 г. управителят Мариан Драгостинов е уволнен заради публичните си изявления, че “цената, на която БТК ще бъде продадена на консорциума от Кей Пи Ен и ОТЕ, е поне пет-шест пъти под реалната”. Сделката около продажбата на БТК се проточва, заради което е определена като „вечната приватизация”. Правителството на Иван Костов също не успява на реализира продажба на телекома и така апетитната хапка остава в ръцете на следващите управляващи.
Приватизацията
Правителството на НДСВ (2001-2005 г.) решава да приватизира държавната компания. Интересът към нея става все по-голям. В оценяването на БТК се включват редица европейси банки, като стойността на БТК според тях е €936 млн. ЕК също взима отношение и заявява, че стойността на родния телеком е €700 млн. при възможно най-песимистични прогнози. Американската „Ситигруп” изготвя специален доклад, в който посочва че купувачът трябва да плати на държавата поне €600 млн. Освен всичко, новият собственик автоматично ще се превърне в монополист на пазара в предоставяне на услугата „линии под наем” – само за 2003 г. приходите от тази услуга възлизат на 144.7 млн. лв годишно, като 90% се стопанисват от БТК.
Отделно, купувачът ще получи и 705 имота на обща пазарна стойност 366 млн. лв – повечето от тях са на централни места в градовете (като Телефонната палата, оценена на 25.536 млн. лв) и почивни станции.
Според други източници, цената им е многократно по-висока – „Креди Суис фърст Бостън” оценява имотите на €1.5 млрд. Въпреки това, на 20.02.2004 г. се подписва договор между Агенцията за приватизация и „Вива венчърс холдинг”, според който австрийската компания ще плати €230 млн. за 65% от акциите на БТК. Капиталът беше увеличен с още €50 млн., но въпреки това сделката остава абсолютен провал и предизвика недоумението на световните и европейски медии.
„Сделката за БТК е престъпна”, отбеляза авторитения немски вeстник Welt am Sonntag. „Сделката с БТК е най-големият успех” повтаряше Николай Василев. Мотивите на управляващите за това се доближават до логиката на второкласник – 10 години никой не успя на продаде БТК, правителството на НДСВ се справи със задачата, следователно това е „успех”. Впоследствие, „Вива венчърс” увеличава дела си до 90% чрез компенсаторни записи, а срещу допълнителни 54 млн. лв получи третия GSM лиценз. Преди приватизацията, в БТК работят 24 хил. души и според изчисления на синдикатите 13 380 от тях са били принудени да напуснат след сделката.
След приватизацията
През 2005 г., държавата пуска на борсата остатъчния пакет от 34.78% за продажба срещу компенсаторни инструменти. Средната цена е 218.64 лв, но в последния ден от търговията, цената достигна 1320 лв за акция. Това отново събуди съмненията, че реалната стойност на телекома е €1,2 млрд. Държавата остана единствено със „златна акция”, даваща право на вето. Това право е упражнено за пръв път през 2008г. при опит да бъдат разпродадени имоти за 280 млн. лв. До тогава обаче се случват още куп неща около телекома, прикрепени с липсата на каквато и да е прозрачност.
„Вива венчърс холдинг” е дъщерно предприятие на американския инвестиционен фонд „Адвент Интернешънъл”. От своя страна, „Адвент” работи със инвеститори, регистрирани в офшорни територии. Именно такава е и компанията „Новатор Телеком България”, която в края на 2005г. получава разрешение да купи БТК чрез придобиване на 100% от „Вива Венчърс”. Оказва се, че зад сделката стои исландският милиардер Тор Бьорголфсон, регистрирал компанията си „Новатор” в Британските Вирджински острови. Бьорголфсон е наясно със ситуацията около БТК и започна да търси нов купувач на телекома.
През 2007г. АIG Capital Partners, собственост на AIG Investments, придоби 90% от акциите БТК с прехвърляне на два пакета – от 65% и 25%, а общата капиталова стойност на сделката е €1,611 млрд. През 2009г., БТК първо обяви вливането в компанията на дъщерното си дружество „Вивател”, а след това двете се обединиха във новата търговска марка „Виваком”.
Според актуалната информация в Търговския регистър, „Българска телекомуникационна компания” АД е с внесен капитал 288 764 840 лв, разпределени в акции с номинал 1 лв. Привилегированата акция от втори клас („златна акция”) е запазена за държавата, а останалите 288 764 839 акции са разпределени между отделните акционери. Почти 94% от капитала (271 349 053 лв.) е собственост на „Неф Телеком България”. Според публикуваните финансови отчети в Търговския регистър, „Неф Телеком България” ООД трупа огромни загуби през последните години.
Ето какво показват отчетите от датата на регистрацията (27 юни 2007г.) насам, по отношение на нетната печалба (загуба) на компанията:
2007г. – 132 710 000 лв. загуба
2008г. – 905 096 000 лв. загуба
2009г. – 1 151 549 000 лв. загуба
За 2010 г. и 2011 г. няма публикувани финансови отчети. Управители на компанията са Пиер Франсоа Жорж Мелинджър, а от българска страна това е 39-годишния Росен Борисов Хаджиев. Росен Хаджиев е собственик на разложката фирма „Пирин-Чистота” ЕООД. Одиторите вече не крият съмненията си доколко групата може да продължи да функционира като действащо предприятие. Компанията е собственост на NEF Telecom Company B.V., регистрирана в Холандия и е част от групата PineBridge. От своя страна, PineBridge беше част от AIG Investments в момента на продажбата на БТК през 2007г. През март 2010г. хонконгският милиардер Ричард Ли чрез китайския телеком PCCW купи PineBridge и с това пое собствеността върху БТК, като обеща да инвестира €180 млн. в опит да подкрепи задлъжнялата компания. Бащата на Ричард Ли (Ли Ка-шин) е най-богатия човек в Азия, със състояние $23 млрд., а личното богатство на сина е „едва” $1.3 млрд.
Отново продажба
„Виваком” обаче натрупа огромни задължения през последните години – €1.65 млрд. и най-вероятната развръзка ще е … нова продажба. Имената, които се тиражират като потенциални купувачи са много, но единствения официален кандидат до момента е „Телиа Сонера” (чрез „Тюрксел”). Офертата на водещия турски мобилен оператор е €900 млн. за 94% от „Виваком”. Като основен конкурент се спекулира с името на „ВТБ Капитъл”, обединяваща руската „Внешторгбанк” и Централна Кооперативна Банка. Сред потенциалните купувачи, тиражирани в медиите, се включват още „Ожер Телеком” и „Памплона Кепитъл Мениджмънт”. Парадоксалното в случая е проявеният интерес от компаниите на бившия продавач Николай Василев – „Експат Капитал” и на бившия купувач Тор Бьорголфсон – „Новатор Телеком”. Единственият официално отказал се кандидат е „Телеком Аустрия”
Приватизация на телекоми
Какво показва практиката в бившите социалистически държави при продажба на националния телеком? Сръбското правителство притежава 80% от „Телеком Сърбия”, а останалите 20% са на гръцката телекомуникационна компания ОТЕ. През 2010г., „плавите” обявиха търг за продажбата на 51% от телекома, а като основен кандидат се очерта „Телеком Аустрия”. Първоначалната оферта от €950 млн. беше отхвърлена веднага от правителството и като минимален праг беше сложена цена от €1.4 млрд. Австрийският телеком предложи втора офера, на стойност €1.1 млрд., но сръбските политици затвърдиха позицията си и прекратиха търга. Нещо повече – в края на 2011г., Сърбия си откупи обратно и останалите 20% от ОТЕ, с което отново стана собственик на 100% от „Телеком Сърбия”. През юни 1995г., 27% от телекомуникационната компания на Чехия бяха продадени за $1,45 млрд. Също през 90-те, в Унгария „Магяр Телеком” (консорциум на „Дойче Телеком” и „Америтек”) купува 30% от националния телеком „Матав” за $875 млн. Черногорският телеком, обслужващ територия девет пъти по-малка от България, пък беше продаден на „Дойче Телеком” за €114 млн. – наполовина на БТК!
www.economynews.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар