четвъртък, 14 март 2013 г.

СЕКРЕТЕН СЪТРУДНИК НА РУМНО ОГЛАВИ СЛУЖЕБНОТО ПРАВИТЕЛСТВО


РАЗСЛЕДВАНЕ 14.03.2013 at 16:34 frognews.bg Преди две седмици написах във Фрогнюз, че предстои сериозен скандал с директора на Националната разузнавателна служба. Знаех, че Драгомир Димитров е бил служител на Държавна сигурност въпреки многократните уверения, вкл. и на президента Росен Плевнелиев при назначаването му. Липсата на такава зависимост беше изтъквана преди година като най-голямото достойнство на новия тогава шеф на НРС. Дори познавачът на тази материя Христо Христов написа в сайта си през май 2012 г.: „За нов директор на НРС също беше назначен необременен с минало в ДС кадрови разузнавач – ген. Драгомир Димитров (http://desebg.com/2011-01-06-11-22-23/722-2012-05-15-16-54-33). Вчера Комисията по досиетата излезе с решение №2-150, с което оповести, че истината е друга – днешният уж нямащ нищо общо с ДС ген. Димитър Димитров е бил назначен като щатен служител по Държавна сигурност през август 1989 г. Толкова по този въпрос. На всички, които виха като койоти, че не съм прав ще препоръчам да осъзнаят една много мъдра мисъл на мексиканския генерал Панчо Виля: „Справедливостта понякога трябва да бъде шумна.“ А ето какъв нов, доста по-грандиозен скандал предстои. Става дума за следното – назначеният преди няколко дни служебен премиер Марин Райков също има зависимости. Не към Държавна сигурност, а към РУМНО. РУМНО или РУ-ГЩ, както ще го срещнете също е най-непрозрачната, най-сервилната на някогашното ГРУ на Съветите българска тоталитарна служба на комунистическа България. На тези, които ще започнат с литанийте, че ДС било еди какво си, но военните ни разузнавачи са били едва ли не национални герои ще кажа – потърпете до следващата неделя и тогава с документи от служебните архиви на двете служби ще научите какво точно са правили тези хора, дали изобщо са правили нещо, извън терора над българското население и емиграцията зад граница и колко е била ефективността им. Макар, че лично Росен Плевнелиеив направи катова разграничение като каза, че „всички избрани членове на служебното правителство са доказали своята надпартийна сигурност и са изтъкнати специалисти в областта, в която работят. Никой от тях не е бил агент на бившата Държавна сигурност.“ А къде остана РУМНО? Самата Комисия по досиетата носи дългото наименование „Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българсски граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия“. Днес трябва да извадим на светло служебния премиер и министрите в неговото правителство. Нека бъде светлина, както пееше една „Кръпка“. Марин Райков е вербуван в средата на 80-те години от военното разузнаване на комунистическа България, която беше най-верния сателит на Съветите, а РУМНО-директна креатура на съветското военно разузнаване ГРУ. Тук е мястото да кажем малко истинска информация за неговия баща, известният национален предател и служител на българските и съветските тайни служби Райко Николов. Днес в TV7 чух проф. Михаил Константинов да казва, следното, от което ми се изправи косата: „Марин Райков е изключителен професионалист. Бегло го познавам, но това е страхотно попадение…Той има дясна кариера и ляв произход. Много хубава, много хубава комбинация. Прекрасна комбинация…Баща му е един от най-елитните разузнавачи в историята на военното разузнаване..В ЦРУ го изучават и в американското военно разузнаване. Успява да вербува действащ министър на отбраната на Франция“ (http://tv7.bg/dobro-utro/news/9671802.html). Бедни, бедни Мишо, защо не умря при Гредетин! Истински се възмущавам, когато хора, които съм смятал за непоклатими в десните си и антикомунистически убеждения, заради едната заплата в някакъв борд се излагат като кифладжии. Никакъв елитен разузнавач не е бил Райко Николов, нито пък е вербувал действащ министър на отбраната на Франция. Истинската история на Райко Николов е следната – отварям тази скоба, защото след като информиран човек като професор Константинов не знае основни факти по темата, съмнявам се, че масовата публика е в час. Баща му, Райко Николов е агент на същите просъветски комунистически служби с псевдоним „Виноградов“. Като пресаташе в Париж на 13 май 1953 г. вербува бъдещия френски военен министър Шарл Ерню и курира връзката с него до края на 1956 г. като заплаща за предателството му между 250 и 500 нови франка в зависимост от информацията, която предава. След като Шарл Ерню е избран за депутат сумата скача до 1000-1500 франка. След като Райко Николов напуска Париж, Шарл Ерню преминава под пряката и непосредствена опека на КГБ. Знаете ли какво означава това? Означава, че Райко Николов е бил сътрудник и на съветските служби, в това нали няма никакво съмнение? Френското списание “Експрес” направи мащабно и много задълбочено разследване, което беше публикувано в края на октомври 1996 г. Публикацията предизвика шумен скандал във Франция. В тази публикация беше доказано, че Шарл Ерню през периода 1953-1963 г. е работил като информатор срещу възнаграждение за българските, румънските и съветските тайни служби-двадесет години преди да стане министър на отбраната в правителството на Митеран. Стои на този пост в периода 1981-1985 г., когато е принуден да си подаде оставката заради скандала, предизвикан от взривяването от френски агенти на кораб на международната екологическа организация „Грийнпийс“. Нека разкрия и малко детайли как досието на Шарл Ерню попада в ръцете на разследващите журналисти от “Експрес: то е донесено в Париж през 1992 г. от бившия шеф на румънското разузнаване Михаил Караман, който емигрира след падането на режима на Чаушеску. В досието на Шарл Ерню са се съдържали негови донесения и информации, които е давал на румънското разузнаване, с което започва контакти през 1962 г. Тогава Ерню е депутат-радикал близък до Пиер Мендес-Франс, но започва процес на разграничаване и на сближаване с Франсоа Митеран. В досието Шарл Ерню е описан като общителен, винаги с парични задължения и масон-все „качества“, които го правят изключително перспективен за комунистическите тайни служби. Няколко месеца по-късно, през 1963 г. румънците прекратяват контактите с него, защото това е наредено от Москва. В Букурещ получават писмено указание за това, в което има справка за Ерню, с описание на цялата му кариера, контактите му с българските и съветските тайни служби, как е извършена вербовката от бащата на Марин Райков през 1953 г., както и сумите, които Шарл Ерню е получавал. Това е сагата около бъдещия френски военен министър и бащата на днешния служебен премиер, Райко Николов, за който проф. Михаил Константинов безразсъдно говори като за някакъв топ разузнавач. Според мен е обикновено съветско мекере, такива който отровиха живота на българите 45 години, че и 23 г. след това. Марин Райков е обикалял света, ползвайки всички благини и предимства от номенклатурния и ченгеджийски статут на своя баща, а днес по най-нахален начин ни се представя като „десен“, „антикомунист“ и т.н. Стигна се дотам бившата седесарска външна министърка Надежда Нейнски да ни чете преди два дни от екрана на bTV панегирик какъв демократ бил Марин Райков. Отвратително. Същата Нейнски, която заедно със своя шеф Иван Костов и тогавашния президент Петър Стоянов запазиха и преназначиха през 1997-2001 над 70 дипломати със зависимости. Още малко за тайното минало на Марин Райков. През 1988-89 г. Марин Райков е в посолството ни в Белград като секретен сътрудник на РУМНО – негов колега от тези времена, само че кадрови офицер от ПГУ-ДС ми разказа, че ще изчака само една дума от новия премиер по темата „ченгета“ и ще излезе с името и лицето си, за да разкаже, за румнаджийското минало на Райков и съвместната им работа – той в ПГУ-ДС, а Райков – от РУМНО. През 1992 г. Марин Райков започва да се ослушва и да се прави на „десен“, да заиграва със СДС и настоява пред началниците в РУ-ГЩ, че иска да се еманципира. Не знае, че от „сектата на зелените чорапи“ се излиза само през комина. Справка: Виктор Суворов. Поставя условие да ес унищожи делото му. Обещават му. През октомври 1997 г. първата комисия по досиетата на Богомил Бонев обаче открива, че досието в РУМНО на Марин Райков е съхранено напълно. Днешният премиер научава за това и изпада в потрес, среща се с тогавашния шеф на РУ-ГЩ ген. Ангел Кацаров (вече покойник) и настоява да бъде покрит. Кацаров лично отива при тогавашния „десен“ премиер Иван Костов, обяснява му казуса, колко е деликатна ситуацията и Костов с еднолично решение заповядва делото да бъде скрито. Марин Райков не е обявен. Това е, другарки и другари сагата Райкова в РУМНО. Днес още е скрит, защото е сложен под защитата на чл. 32 „особено ценен за националната сигурност“. Според чл. 32 от Закона за досиетата не се разкриват документи, т.е. досиетата на хората, които са били военни разузнавачи преди 1991 г.За целта шефовете на службата трябва да внесат предложение в комисията, която да прецени как да постъпи. Документите, които не се разкриват, се съхраняват в специален архивен фонд. Толкова за Марин Райков. Не мисля, че ще успее да се покрие и този път, няма да позволим „сектата на зелените чорапи“ да продължава да контролира съдбите и бъдещето ни. И още – ето това е причината поради, която от поне година водя свирепа война със съветника по националната сигурност на президента Росен Плевнелиев, който е бил зам.-шеф на РУ-ГЩ цели 11 години и е бил началник там на най-важната комисия – „Кадри“. Бас ловя, че костеливата му ръка има пръст в кастинга и лобирането за назначаването на Марин Райков като служебен премиер. Скандалите не свършват дотук. Нека видим кой кой е в новото правителство и за какво се бори. Новият транспортен министър Кристиан Кръстев е брат на скандалната бивша областна управителка на Ямбол от ГЕРБ, сега посланик в Хърватия – Таня Димитрова. Според разследване на 168 часа преди две години тя е „новата калинка“, заради съмнения на Ямболския съд, че дипломата и за журналист дава пълни плава на висше образование и оттук – усвоените от фирмата на Димитрова близо 100 000 лева за 15 общински бюлетина е напълно незаконосъобразно (Задава се нова Калина Илиева, http://www.168chasa.bg/Article.asp?ArticleId=862265 ). Братчето днес ще командва цяло министерство – айде да видим докъде ще стигне при такава оправна сестра. И още – и тук семейната традиция е спазена. Чичо на новия транспортен министър е отново човек със зависимости към ДС. Казано накратко – десарска кука. Ангел Кръстев Димитров се казва, роден в село Пчела, Ямболско. Бил е агент на Трето управление и на Шесто управление на Държавна сигурност. Обявен е с решение №2-26 от 27 юни 2012 г. на Комисията по досиетата. Днес е професор и преподавател по богословие в Шуменския университет, шеф на катедрата по богословие. Министърът на земеделието проф. Иван Станков пък е бил през 2007-2008 г. съветник от БСП в Общинския съвет-Стара Загора. Преди 10 ноември е бил партиен секретар на факултета във ВИЗВМ-Стара Загора, когато Мирослав Найденов като студент е бил пък комсомолски секретар там. Вицепремиерът Екатерина Захариева е била дясна ръка на скандалния министър от тройната коалиция Джевдет Чакъров, като директор на дирекция “Правна” в МОСВ. А сега внимание – за министър на околната среда и водите е назначен Юлиан Попов. Първото, което драска в биографията му е образованието – завършил е българска филология, писач на дописки дълго време в издание на Иво Прокопиев и Икономедия. Имам въпрос – как един филолог ще управлява в този много сгъстен откъм време период едно изключително трудно и сложно като дейност министерство. Юлиан Попов е брат на дългогодишния шеф на „Отворено общество“ в България Стефан Попов, който получаваше удължаване на мандатите си като такъв с лично решение на Джордж Сорос, което показва тънка червена нишка в кариерата на този човек. Сега обаче следва другия скандал – Юлиан Попов е британски гражданин. Твърдя го, защото два пъти се е явявал на избори там, като представител на Консервативната партия на Великобритания. Последният път е през май 2010 г. Ето линк за участието му и скромните гласове, които е взел (Election Results for Brunswick Park Ward, http://www.southwark.gov.uk/site/custom_scripts/viewelection.php?pollid=2). Естествено, не е избран. Там такива не ги избират за съветници, но тук – воала, ставате веднага министри. Ето какво пише в Конституцията на Република България: чл. 110. Членове на Министерския съвет могат да бъдат само български граждани, които отговарят на условията за избиране на народни представители. Чл. 65. (1) За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода. Правните скандали около президента и служебното правителство се развиват като лавина. Не обичам да се изтъквам, но ще припомня отново: от повече от година пиша кой е юридически съветник на Росен Плевнелиев. Който чете Фрогнюз знае, затова няма да обяснявам отново. Тази г-жа Наталия Киселова вече е забъркала поредица от скандални актове. Единият е липсата на проверка за британското гражданство на Юлиан Попов правителството. Вижте указите, които вчера бяха публикувани на сайта на президентството (http://president.bg/news1092/prezidentat-rosen-plevneliev-izdade-ukazi-za-naznachavane-na-sluzhebnoto-pravitelstvo-i-za-razpuskane-na-narodnoto-sabranie.html). Юристи се готвят да си скъсат дипломите заради това, което се вижда там – с указ №56 се назначава служебното правителство, а с последващ указ, №57 се разпуска народното събрание. Гафът е очевиден – не можеш да назначиш служебно правителство, при все още действащ парламент. Трети юридически гаф с министър от това правителство. За министър на финансите е назначен Калин Христов, подуправител на БНБ. Според закона за БНБ „чл. 12. (1) Управителят на Българската народна банка се избира от Народното събрание. (2) Народното събрание избира подуправителите – ръководители на основните управления по чл. 19, по предложение на управителя“. А според член 12, ал.(5) „Управителят и подуправителите не могат да извършват друга дейност освен преподавателска или като членове на органите на дружества, в които Българската народна банка има участие, или на международни организации във връзка с дейността. Те могат да извършват неплатена дейност с единодушно решение на управителния съвет, доколкото не е налице конфликт на интереси. (http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_law/laws_bnb_bg.pdf). Айде сега да попитаме какъв е статута на сегашния финансов министър, след като не може да извършва платена дейност, извън участието в борда на дружества, в които БНБ има участие. Ще работи като финансов министър без заплащане ли? Тотален конфликт на интереси се нарича тази сътворена пак от юристите около Плевнелиев ситуация. Да си теглят гайлето, няма да им помагам, макар, че вече го правя с този текст. И да помним, че само при Оруел незнанието е сила. Антон Тодоров АЗСЛЕДВАНЕ on 14.03.2013 at 16:34

Няма коментари:

Публикуване на коментар