27.02.2012 / 09:11
Що е Кукерландия? От телевизиите вчера разбираме за невероятния кукерски празник в Ямбол, наречен Кукерландия. Тази дума обаче се използва и като характеристика на затънтен, беден и безличен град, село и район.Като Сливен например. Хиляди се стекоха в Ямбол от цялата страна с невероятните си костюми и маски/на сн./. Целият град и много гости от страната и чужбина станаха свидетели на едно необикновено зрелище, идващо от древността. Ахкат, снимат, възхищават се и се забавляват. Така във всяко отношение: икономическо, социално, културно и пр. Ямбол е вече пред нас. Остана ни старата слава на уж по-развит и по-достолепен град, както и хуморът в наша полза. Като например как сливналии си хвърлят старите гащи в Тунджа, а ямболлии си варят… шкембе-чорба от тях.
Освен един недотам впечатляващ ни детски фолклорен фестивал, какво друго ни се предлага от години насам в духовната и културна сфера? Нещо автентично, нещо сливенско, нещо от сакралните традиции на Сливенския край ли? Няма го. Много неща са изгубени /като например литературните празници "Сливенски огньове”/ и ни остана един Димитровден. И вината не е в културните организатори, а в цялостната културна политика на общината от години насам. Последните осем се оказаха най-болезнени. Много от средствата за култура отиваха в семейната фирма на бившия кмет: за издръжка на гостуващи групи деца, други начинания, коктейли послучай 24 май, Димитровден и т.н. Днес бедната община не може да си позволи Бог знае какво, въпреки искрените намерения на новия шеф на местния парламент Соня Келеведжиева да обнови и динамизира духовния и културен живот в града.
Липсата на духовни ориентири и настъпилата деградация във всички сфери са осезаеми и в друго отношение. Съсипаната инфраструктура, безработицата /1500 сливналии са останали без работа само през м.януари/ и пр. са едно на ръка. Погледнете движещите се по улиците люде: това са предимно възрастни, болни хора, живеещи в мизерия. Много от тях и по-младите са подвижна реклама на битака, на евтин китайски, турски и прочие внос. Както коментира един приятел, дори по ларгото е събитие да срещнеш добре облечен човек с костюм и вратовръзка. Защото става дума не за цивилизован избор, а за принуда, породена от материални проблеми. Да не говорим за липсата на жизнерадост, на позитивизъм, на добронамереност: те са някъде в миналото.
Затова нашата Кукерландия /тоест, Сливен/ има нужда от Кукерландия като ямболската и от други самоотвержени усилия на община, общински съвет, на дейците на културата и бизнеса за поврат във всички сфери, за едно ново битие, изпълнено с повече духовност и жизнерадост, с повече смисъл и упование в бъдещето.
Още снимки от новината
Няма коментари:
Публикуване на коментар