С 40 ДЕПУТАТИ БСП НЕ МОЖЕ НЕ ПРОСТО ДА РАЗКЛАТИ ПРАВИТЕЛСТВОТО А ДАЖЕ ДА ФОРМУЛИРА ТЕМАТИКАТА НА ВОТА НА НЕДОВЕРИЕ

 

 

 

 

 

 

Rate This

ОБРАТЕН ЕФЕКТ

| Теофан Германов |

Коалицията БАД няма ресурс да свали Бойко Борисов от власт, а атакистите за втори път подведоха левицата, отказвайки да гласуват вота СНИМКА: Иван Стоименов

Напразните усилия на опозиционността превърнаха петия вот на недоверие срещу правителството в предпазна капсула за Цветанов и политически изолатор за БСП. Не беше ли замислено да е обратното?
Съвсем очаквано вотът не успя. Щеше да е изненадващо, ако и самите му вносители са мислели, а и желали, той да успее. От една страна, падането на правителството след вот на недоверие не означаваше автоматично нови избори. То щеше да значи почти сигурно съставяне на второ правителство на ГЕРБ, но този път с участието на старата десница и РЗС, на които Борисов да прехвърли част от отговорността за случващото се в страната. Даже и да се бе стигнало до избори, все още във всички социологически изследвания ГЕРБ води като електорална тежест, спрямо БСП, което показва, че ще има парламент, в който отново ГЕРБ ще доминира, макар и с много по-скромен резултат, отколкото през 2009 година. При такъв парламент фундаменталният въпрос не е в това кой колко гласа има, а в това кой колко съюзници може да си осигури. В богатото разнообразие от десни формации, които имат по-малък или по-голям шанс за присъствие в следващото НС, засега ГЕРБ също е в по-добро положение, отколкото левицата, която засега може да разчита на ДПС, при това не по всички теми и не по всякакъв повод.
Именно затова, парламентарният вот изглеждаше по-скоро като упражнение по стягане на редиците и засилване на опозиционната дейност, отколкото като акт на сериозно намерение за сваляне на властта. Самата тема на вота бе недотам подходяща, а времето – бе направо контрапродуктивно. Много се изписа за това, че критикуваният доклад е за цели пет години, две от които съвпадат с управлението, в което участваха БСП и ДПС. Не по-малко важно бе, че ГЕРБ се възползва максимално от ситуацията след атентата в Бургас и обвини опозицията, че разединява обществото в такъв момент.
Но не солидарната отговорност за оценките на Брюксел, и даже не моментът, е реалният проблем. Проблемът от гледна точка на левицата, е че с вота на 136 депутати бе документирано доверието в министър Цветанов, а той бе циментиран на поста си. Някогашният „отличник” и днешна проблемна фигура на кабинета, ще може до края на мандата да се кичи със 136-те гласа „за”, които получи. Много по-слаб и уязвим щеше да бъде Цветанов, ако това доверие не бе измерено, и той се защитаваше словесно, процедурно и политически на десетките фронтове, които успя да си отвори – срещу лекари, еколози, съдии, че даже и срещу президента. Символично, чрез парламентарната процедура, Цветанов вече е „невинен” за оценките на Брюксел, за собствените му гафове. Той е бетониран и за пред чужбина, която вече го гледа критично, и за пред Бойко Борисов.

Въпросът за оставката на Цветанов е затворен, ако не до изборите, то поне за още дълго време. Цветанов стана още по-слаб с неадекватната си реакция на случилото се в Бургас, с разплитането на миризливия корупционен чорап около депутата Димитър Аврамов, който е един от многото подбирани пряко от Цветанов законотворци със съмнителна биография и бизнес. Днес всичките тези теми са затворени, защото Цветанов получи доверие.
Не е тайна, и че МВР-шефът вече е трън в очите на премиера Бойко Борисов. След вота даже за Борисов ще бъде трудно с политически удар и уволнение да изолира своето партийно и правителствено вице, което има амбицията вместо Борисов да реди новите депутати на ГЕРБ. Така, всъщност, вместо да бъде дестабилизиран Цветанов укрепна още повече. Няма съмнение, че той ще прави изборната кампания на ГЕРБ за предстоящия вот и ще приложи отново познатите ни методи.
Вотът показа и още една странност, която в крайна сметка не е в интерес на левицата. Коалицията ГАД (ГЕРБ – Атака – ДПС), която бе провидяна на няколко пъти около ключови гласувания през миналата година е на път да се смени от коалицията БАД (БСП – Атака – ДПС), която бе най-активна в говоренето около дебатите по вота. Лошото на тази тематична коалиция е не само това, че една лява партия не бива да сътрудничи с формация като „Атака” по никакъв повод (така повеляват традициите на ПЕС), но и защото и „Атака”, и ДПС, не са надеждни съюзници. Коалицията БАД няма ресурса да свали Бойко Борисов от власт, освен ако самият той не реши да се самосвали. А даже и да се свали, в нейните рамки не може да става и дума за блокиране на опит за второ правителство на ГЕРБ до края на мандата. Отделно от това, атакистите за втори път подведоха левицата, отказвайки да гласуват вота (Сидеров намекна и за причините, а именно – липсата на единство сред намиращата се на санитарния минимум група на националистите), а пък ДПС сътрудничи доста избирателно с левицата. Така например, ДПС отказа да съдейства на вота за АЕЦ „Белене” през април, а по теми като „Булгартабак”, попълването на Висшия съдебен съвет, и избора на ръководство на Сдружението на общините, на практика сътрудничеше с ГЕРБ.

В ляво – демонстрация на опозиционност, на изхода – Цветанов си отива по-стабилен. СНИМКА: Иван Стоименов

Тази избирателност на позицията на ДПС и този баланс с ГЕРБ по ключови, а с БСП – по символни въпроси, показва, че левицата е в особен тип изолация.  Заобиколена от либерални и десни формации в сегашното, а може би и в следващото, НС тя може да продуцира вотове на недоверие, законопроекти и решения в други сфери, но не и в най-важната за нея – социалната. Със сегашните 40 депутати БСП не е в състояние не просто да разклати правителството, а даже и да формулира тематиката на вота на недоверие. И доколкото многократно в предконгресния дебат се говореше, че въведения мажоритарен елемент едва ли не е виновен за краха на БСП, то трябва да се каже, че без него, БСП би имала 47-48 депутати при получените 17 процента вот. С тях левицата също щеше да е около и под чертата на възможността да инициира недоверие на правителството и сама да определя темата му. Именно заради бройката депутати и тематиката на досегашните вотове бе най-неизгодната за левицата. Два от тях бяха свързани с вътрешните работи, а един – с икономиката. В тях ГЕРБ лесно излезе с пропагандните тези за лошата тройна коалиция. Четвъртият вот за енергетиката и АЕЦ „Белене” даже не се състоя, и едва един вот е по изцяло социална тема, каквато е здравеопазването, но с уговорката, че провалът на ГЕРБ в здравната сфера с хаос, безпаричие, гафове и четирима министри за по-малко от три години, е невиждан досега.
Всъщност, в сегашните условия на растящи цени, замразени доходи, провалени реформи, рязане на естествени социални права, хаос с трудовите права и законодателни абсурди като този работникът без договор да плаща глоба, БСП иска вот за вътрешните работи, а не по социална тема, не защото няма социални теми, а защото такъв вот има шанс за малко по-широка подкрепа.
Не е маловажен и въпросът, че самият доклад на Брюксел е тема, която е много далечна от живота на обикновения българин. В крайна сметка, човекът, прегърбен под напора на мизерия и растящи цени трудно може да се превъзбуди от лошата оценка, дадена от група зализани чиновници с лъскави костюми. За обикновения българин вече далечна е и темата „Шенген”, доколкото пътуването в чужбина отново е рядък лукс. Не е маловажно, и че при ръста на битовата престъпност темата за полицейщината придобива нов смисъл – хората искат да има повече полиция по улиците, която наистина да действа. Фалът на това управление не е в самата полицейщина, а в нейния избирателен метод на действие.
Вероятно по добра стара традиция вотът ще бъде отчетен като успешен от политическа гледна точка, но той очерта още по-релефно една много интересна разлика между ГЕРБ и БСП. Ако ГЕРБ действа като ситуационна власт, реагираща на определени събития, трупаща дивиденти от своята реакция по тях, то левицата продължава да бъде процедурна опозиция. Но ако в очите на широката публика действеността е похвална, то процедурата е скучна. И тук левицата бърка нещо много важно – Бойко Борисов досега не ги побеждаваше на полето на атрактивното, а на полето на действието.

Теофан Германов е политолог, завършил е Софийския университет “Свети Климент Охридски”.

Фундаменталната задача на БСП днес е не да убеди хората, че Борисов обижда парламента като не го посещава, а да ги убеди, че всъщност ситуационните му действия са лицемерни и неефективни. Или пък, че БСП реагира по-адекватно и истински на кризисни ситуации. Но тя не реагира, а прави вотове. Пример: обявеният като Ден на гнева първи май се запомни с това, че цялото ръководство на опозицията пускаше в небето балони с лика на премиера…
http://argumenti-bg.com/17093/obraten-efekt/