вторник, 31 юли 2012 г.

СИМЕОН ДЯНКОВ СЕ РАЗХОЖДА С ИРИНА ВЕЛКОВА ИЗ КИТАЙ НА ДЪРЖАВНА СМЕТКА

Снимка: 168 часа Ирина Велкова е неизменен спътник на вицепремиера. Тя го придружи дори на срещата на випуска му в Ловеч. След това отлетя с него за Амстердам, а за рождения му ден двамата се озоваха в Брюксел.



Активистката на ГЕРБ е била единственият спътник на вицепремиера в обиколка от Шанхай до Пекин. Някъде между командировките им в Ловеч, Брюксел и Амстердам госпожицата се превърнала от административен съветник в началник-кабинет
Напук на кризата и икономиите, които налага на всичките си колеги в министерски съвет, вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков предприе пътуване до екзотичен Китай, придружен само от неизменната си спътница Ирина Велкова. Според информация от пресцентъра на министерството Дянков е взел участие в Световния икономически форум в Тянжан, по-известен като „летния Давос”, имал е среща с премиера на Китай Уън Дзябау и финансовия министър Дзин Жънцин.
Информацията на Китайското национално радио обаче е далеч по-обилна и се разминава с тази на министерството.
Според българската секция на медията вицепремиерът е пристигнал в Пекин на 12 септември и единственото, което е правил в китайската столица е да проведе среща по дънки и маратонки с журналисти и да похвали Китай, че „е постигнал голям напредък в справяне с финансовата криза”… За сметка на това зрителите на китайската  национална телевизия вероятно са били очаровани от новопридобитата мускулеста визия на българския Брад Пит с Очила. Впрочем, дори именитият холивудски оригинал не си позволи подобна волност, докато в стегнат костюм и вратовръзка откиваше в жегата новопостроените домове  за пострадалите от наводнението в Ню Орлиънс.
Пак според същия източник на следващия ден министърът и придружителката му са били вече в Тянжин, където Дянков е взел участие в споменатия икономически форум. Китайските журналисти съвестно съобщават, че българският вицепремиер „участва в дискусии на тема „Развиване на бизнес в граничните пазари”. Ден след това Дянков проведе разговор с китайския министър на търговията Чен Дъмин. Двете страни обмениха мнения по въпроса за засилване на търговско-икономическото сътрудничество между Китай и България. Същия ден финансовият министър се срещна и с директора на Държавната банка за развитие на Китай….
След посещението си в столицата на Китай, Симеон Дянков замина за Шанхай, където посети Шанхайското ЕКСПО и проведе разговори с представители на някои компании в града… На 15-ти този месец, българският вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков приключи посещението си в Китай и се завърна в страната (България)”.
Ако правилно сме разбрали, Симеон Дянков и Ирина Велкова са си прекарали времето в придвижване от една точка до друга: от София до Пекин, после до Тянжин, обратно в Пекин и от там в Шанхай.
Някъде из коридорите на икономическия форум Дянков може и да се е видял с премиера и финансовия министър на Китай, но това е останало незабелязано за иначе бдителните китайски медии.
Не е ясно какво са правили на 14 септември и кой китайски мегаполис е бил техен домакин, но предвид фактът, че разстоянието от Пекин до Шанхай е около 1500 км, няма как да са стигнали с друг транспорт освен въздушен. По 117 километровата железопътна линия между Пекин и Тянджин се движи свръхскоростен влак и пътуването отнема половин час.
Както Bulgaria News вече писа, разходите за икономично тридневно посещение на ЕКСПО’2010 възлизат на около 2000 евро на човек минимум. Но това е при условие, че посетителите кацат директно в Шанхай, пътуват с икономична класа, спят в тризвездни хотели и ползват максимум 100 евро на ден. Като се има предвид сериозната обиколка из обширната държава, която са предприели министърът и придружаващото го лице, както и фактът, че едва ли толкова високопоставен държавник би избрал хотел под 4 звезди и би пътувал в икономичната класа,
воаяжът на двойката струва на данъкоплатците не по-малко от 6 000 евро ( 12 000 лева. )
– по около 3000 евро на човек ( по 1300 евро  за самолетни билети до Пекин, още по около 330 евро за трансфера между Пекин и Шанхай и обратно, по 600 евро  за четири нощувки, по 400 евро командировъчни, по 50 евро за пътя между Пекин и Тянджин, плюс трансфери от летищата до хотелите). И това само, ако Дянков се е съобразил с издадената в началото на мандата изрична заповед на премиерът Борисов министрите му да ползват икономичната класа на самолетите. Ако не, към тази сума трябва да добавим още 10 000 евро, минимум.
Както Bulgaria News вече писа Ирина Велкова е неизменен спътник в пътешествията по света, които вицепремиера предприема. Тя го придружи дори на срещата на випуска му в Ловеч. След това отлетя с него за Амстердам, а за рождения му ден двамата се озоваха в Брюксел.
После
младата активистка на ГЕРБ се сдоби с държавно жилище, а двамата със Симеон Дянков бяха забелязани от човек на Bulgaria News да пазарува обзавеждане и бяла техника за апартамента.
Кариерата на силно недолюбваната от колегите си студентка по право претърпя забележителен възход за половин година – от съветник по административните въпроси на финансовия министър Ирина Велкова израстна до началник на кабинета на вицепремиера със заплата, като на заместник министър. Интересно раздвоение цари в министерството, защото там има цели два кабинета и съответно двама началници. Ирина Велкова се грижи за Дянков в качеството му на вицепремиер, докато Румен Порожанов прави същото, но за Дянков във функцията му на финансов министър.
Запознати твърдят, че постът началник на кабинета на вицепремиер се намира на най-високото стъпало в йерархията на държавните служители ( като директор на дирекция в министерство ) и
кандидатите трябва да имат задължителна магистърска степен.
Допреди месец Ирина Велкова все още не беше завършила обучението си за бакалавър по право. Дали изобщо отговаря на каквито и да са изисквания за ценз, не е ясно. Но вече получава заплата от  около 1 800 лева.
…. Преди 8 години грандиозен медиен скандал предизвика командировката на вицепремиера и министър на икономиката от правителството на НДСВ Николай Василев до Китай и Южна Корея, в която той беше съпроводен от съпругата си Силвия, от началника на кабинета си Биляна Дякова, от пресаташето Мариана Личева и от парламентарния секретар Мария Дивизиева – тя и заместник министърът Милен Керемедчиев бяха придружени от годениците си. Премиерът Сергей Станишев водеше със себе си в командировки в чужбина секретарката си Ирена Борисова, правителствен фотограф и оператор. Симеон Сакскобургготски проявяваше скромност и обикновено го съпровождаха само министри, в редки случаи – говорителят на кабинета Димитър Цонев.
СИМЕОН ДЯНКОВ СЕ РАЗХОЖДА С ИРИНА ВЕЛКОВА ИЗ КИТАЙ НА ДЪРЖАВНА СМЕТКА
Публикувано от в Няма коментари:

събота, 28 юли 2012 г.

БОРИСОВ ВЛЕЗЕ В ИСТОРИЯТА.ПО - ЛЮБОПИТНО Е КАК ЩЕ ИЗЛЕЗЕ

Автентичният разказ за миналото е като порнографията – става за възрастни, но не и за деца

Ясен Бориславов

Ясен Бориславов
В горещия откъм събития юли една на пръв поглед тривиална новина възбуди обществения интерес и сигурно ще продължи да го гъделичка и занапред. В новите гимназиални учебници по история е отделено специално внимание за действащото правителство на Бойко Борисов и неговата персона. За някои (министър Игнатов, авторите и издателите от “Просвета”) вмъкването на актуални политически дейци в учебните програми изглежда естествено, но за други (предимно професионални историци) то е съвсем неприемливо и показва излишна сервилност по отношение на властта. По този повод в медиите се появиха и гневни коментари, че става дума за вулгарна пропаганда с ясен политически прицел – парламентарните избори догодина, когато много гимназисти, след като прилежно са щудирали новия учебник по история, ще гласуват за първи път. Звучи логично, но логичните на пръв поглед очаквания невинаги са и достоверни. Самата история понякога е своенравна и подминава логичните сценарии. По-интересното в случая са самите реакции, предизвикани от десанта на Борисов и ГЕРБ към националния пантеон. Любопитно е, че не толкова присъствието на Иван Костов, царя и Станишев предизвиква реакции, а точно на Борисов. Коя е причината?
Учебникът по история е особен вид книга. Той не е огледален образ на миналото, поднесено в умален мащаб, а специфична интерпретация, специален екстракт, преминал през морализиращите филтри на историческата дистанция и актуалните обществени настроения. Целта на учебника не е чистото познание и фактографска информираност за миналото, а също или по-скоро мотивация за определено поведение и ценностни нагласи. От никой учебник не се очаква да поднесе ултимативни решения на спорни теми и проблеми, с каквито историята на близкото и далечното минало като правило изобилства. В този смисъл учебникът по история е четиво по условие различно от самата история. Учебникът е предназначен за деца и юноши, а истинската история е само за възрастни. Иначе казано, дори да се приеме, че вездесъщият Бате Бойко има вече запазено място в историята със самото му избиране за министър-председател, включването му в учебниците изглежда някак развращаващо. Получава се някаква странна аналогия с порнографията – тя е силно желана от възрастните (макар и често с лицемерна стеснителност) и абсолютно нежелателна за децата. Изглежда и с историята е така.
Границата между политически острастеното настояще и охладеното, годно за скалпела на историка минало, е устойчиво проблематична тема. Достоверният исторически разказ предполага отваряне на значителни архивни масиви (а не само подхвърлени флашки) и това обикновено е възможно след 20-30 или 50 години. Преди това историята е до голяма степен класифицирана информация.
“Уикилийкс” е парадокс, който добре илюстрира това правило
Ето защо усилията на министър Игнатов и съмишленици да обясняват апликациите на жива политическа плът към тялото на българската история като някакво “гражданско образование” будят академично недоумение и разбираеми подозрения в раболепие и конюнктурност. Впрочем самата история помни много подобни примери. В учебници по езикознание от началото на 50-те има титулни страници с портрет на Сталин.
Ако подобно “обожествяване” на владетеля ставаше в някакви предмодерни времена, примерно в Рим по времето на Август или в Египет от епохата на Късното царство, би изглеждало някак естествено и в реда на нещата. Днес обаче, макар и в България, но през XXI век подобни квазиобразователни жестове предизвикват разбираемо противоречиви реакции. Колебаят се между пасивно безразличие или одобрение, присмехулно интелигентско дистанциране и гневно отрицание. Предмет на изследователски интерес (специално сред антрополози и етнолози) би трябвало да бъде високата степен на одобрение за този жест. Нека веднага вметнем, че историческото съзнание не обожествява, но за фолклорното обожествяването е закон.
Което поражда определени изводи за българското общество
Присъствието на премиера в учебниците може и да е проблематично, но едва ли има съмнение, че за изминалите десет години той убедително се настани във фолклора и днес е истинска градска легенда. Неговият строг и сериозен или приветливо усмихнат образ краси магазини, гаражни кафенета, кръчми и бръснарници в цялата страна, присъства в чалга репертоарите, наднича от вафлени опаковки, а наскоро се появи и грижливо изрисуван върху предните капаци на автомобили в Русе и Кърджали. Изрисуваните коли подсещат за един популярен герой на Радичков – грънчаря Флоро от “Барутен буквар”, който върху ритлите на каруцата си е изрисувал цялата Ботева чета с войводата, знамето, парахода и австрийския капитан.
Очевидно е, че непонятно големи групи от българското общество охотно разпознават в Борисов черти, които харесват и биха искали да притежават. Той не е просто медиен герой, вкаран в публично обращение от омаяни от харизмата му репортерки и забулени в потайност политически инженери.
Той е жив и крачещ сред народа мит
В него има по нещо от Крали Марко и селския цар Ивайло, от Гаргантюа на Рабле и Бай Ганю на Алеко, от Тодор Живков и Дон Корлеоне, от Арнолд Шварценегер, Чък Норис и Силвестър Сталоун. Излъчва сила, увереност и воля за власт, има селска хитрост и повратливост, интуиция и управленски нюх. Съумява за един ден три пъти да си смени позицията и винаги да изглежда прав. Играе футбол и тенис, прави лицеви опори, свири на китара и рисува, чете книги (“Винету” му е любимата), гони бандити, строи магистрали и спортни зали, наказва корумпирани министри и депутати, сваля цената на газа и бензина, пуска спрени еврофондове и крилати фрази (“Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме”), съветва европейските лидери как да си оправят финансовия дефицит и когато не върши нито едно от тези неща, живее сам, без приятели в почти монашеско уединение. Не се обвързва интимно, защото е посветил себе си на отечеството. Впрочем мълвата му приписва безброй нежни похождения, но това никак не му вреди, а напротив. Народът си го харесва и в двете версии. И вярва едновременно и на двете.
За някои той изглежда като ренесансова личност или всемогъщ демиург, а за други прилича на комиксов типаж, който с поведението си буди весело недоумение. Със сигурност той е най-често рисуваният от карикатуристите български политик във всевъзможни превъплъщения. Струва ми се, че никой още не го е рисувал като фараон, но не е късно.
Въпреки лекотата, с която беше възприет от фолклора, той дори и след време вероятно ще бъде труден за предъвкване от историята. Историята трудно приема иронично двусмислени образи, независимо че самият исторически разказ може да бъде поднесен с доза ирония и хумор. Двете неща нямат връзка. Самата история има афинитет към трайно значимото и сериозното, към героичното или трагичното, но не и към комичното. То най-често се оказва изтласкано към нейната периферия, т.е. към контактните зони с фолклора и литературата. От историята се очаква да дава оценки и да подрежда вече завършени процеси. Образът на Борисов все още е в развитие. Днес е премиер, след пет години може да е президент, а може и да е в затвора или някъде другаде. За историята не е важно само как влизаш, но и как излизаш от нея. Докато това се разбере, тя ще го държи под око, а после ще му търси и подходящо място. Впрочем той целият е като тънка шега на самата история. Някои я разбират, а други – не.
http://www.segabg.com/article.php?id=610193
Публикувано от в Няма коментари:

БОРИСОВ СЕ РАДВА НА НАРОДНАТА ЛЮБОВ - КАБИНЕТЪТ МУ НЕ ТОЛКОЗ


Една трета от българите одобряват правителството, 56% - не
27 юли 2012 21:00
596
Борисов се радва на народна любов, кабинетът му - не толкова
Бойко Борисов Снимка: архив, БТА
Неодобрението за работата на всички премиери през последните 15 години в края на третата година от мандатите им е по-висок дял от одобрението. Изключение прави само настоящият премиер Бойко Борисов, за когото положителните оценки, макар и с малко, са повече от отрицателните - 46,4% срещу 45,6%. Това сочат резултатите от сравнителен анализ на НЦИОМ по повод три години управление на ГЕРБ.

През юни 2000 г. Иван Костов има 59% неодобрение и 30% одобрение, през юли 2004 г. Симеон Сакскобургготски получава 62% неодобрение и 28% одобрение, а през юли 2008 г. за Сергей Станишев социолозите регистрират 61% неодобрение и 25% одобрение.

Правителството на ГЕРБ получава в началото на мандата си 51% одобрение и 20% неодобрение. За сравнение, кабинетът на Иван Костов започва своята дейност с по-високо одобрение, но и с по-високо неодобрение (60% на 24%).
В края на третата година от управлението на ОДС дяловете на одобряващите и на неодобряващите кабинета са почти изравнени (44% на 43%). Подобно изравняване на положителните и отрицателните оценки се регистрира още в края на първата година от управлението на ГЕРБ (през юли 2010 година), когато одобрението възлиза на 41%, а неодобрението – на 45%.

През септември 2001 година кабинетът на Симеон Сакскобургготски получава едва 11% неодобрение. В края на третата година от мандата му - през юли 2003 г., обаче неодобрението към кабинета вече е три пъти по-високо от одобрението – 65% на 22%.

През юли 2012 г. една трета от пълнолетните българи одобряват правителството на ГЕРБ, а 56% не го одобряват, като при това няма значима промяна в дяловете на одобрение и неодобрение за кабинета през последната година.
Същия месец миналата година одобрението е било 31%, а неодобрението – 56%, обобщават от НЦИОМ.
Въпреки растящата критичност към сегашното правителство, през всяка от изминалите три години българите дават средни оценки за управлението на ГЕРБ /съответно 3,8 за 2010, 3,7 за 2011 и 3,5 за 2012 г./ . Оценките на хората обаче са силно политизирани - сред симпатизантите на ГЕРБ те са високи и стабилни, уточняват социолозите.

„Общото между настоящия кабинет и този на Иван Костов е, че и двата кабинета започват работата си при благоприятна обществена атмосфера, но до края на втората година от мандатите си губят одобрение“, коментират те.

Най-резки амплитуди в обществените оценки се наблюдават при управлението на НДСВ, когато свръхочакванията на хората бързо преминават в масово разочарование.
Критичността към формулата на управление на кабинета на Сергей Станишев от самото начало на мандата не води до големи обрати в обществените настроения. Неодобрението остава трайно по-висок дял от одобрението през целия мандат, посочват още от НЦИОМ.
В края на третата година от мандата си 41-то Народно събрание събира по високи стойности на одобрение и по-ниски на неодобрение в сравнение с предишните три парламента, показват още данните.

Публикувано от в Няма коментари:

УПРАВЛЯВАЩИТЕ СЪВСЕМ ИЗПЕРКАХА: КРЪЩАВАШ ДЕТЕТО СИ В ЦЪРКВА - ГЛОБА 5 000лв.

27 юли
 
 
 
 
 
 
Rate This

Глоба до 5000 лв. застрашава родители, които водят децата си на църква. Това предвижда проектът на Закона за детето, който изправи на нокти Светия синод.
В чл. 23, ал. 3, се посочва, че „всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности”. Нарушенията се наказват с глоби от 2000 до 4000 лв., а за повторно нарушение – от 4000 до 5000 лв.
Според владиците това означава, че всеки, който иска да си кръсти детето в църква, попада под ударите на закона, пише Дартс нюз.
„Забраната за участие в „религиозни дейности” представлява юридическо полагане на абсолютно необосновани пречки пред религиозното възпитание и образование в дома, храма, детската градина и училището, пред практикуването на религия  от страна на децата в семейна и обществена среда. Защото какво, ако не форми на религиозна дейност, са светите тайнства на Църквата (напр. св. Кръщение, св. Изповед, св. Причастие), молитвата, запознаването с и четенето на библейски текстове, богослужението в храма, заниманията в църковното училище, летните лагери в православните манастири, литийните шествия, празничните християнски концерти и пр.?”, питат синодалните старци в свое официално становище.
В него владиците изразяват загриженост, че документът дава прекалено много права на децата и никакви задължения, докато родителите се поставят изцяло в подчинение на своите рожби и за сметка на тях нямат никакви права. Синодалните старци се притесняват също така, че въвеждането на часове по репродуктивно здраве и семейно планиране ще свали границата на възрастта, в която се започват сексуалните отношения.
„По каква причина в проектозакона няма нито един член, който да регламентира задълженията на детето? Нужно ли е – за да се покаже, че се проявява грижа за децата на България – да се създават условия за узаконяването на тяхното превръщане в безцеремонни личности, които ще живеят и растат със съзнанието, че са изключителните носители на права в дома, а оттам и в училището, до такава степен, че да могат да злоупотребяват с тях и да въвличат родителите/учителите си в съдебни саморазправи?”, пита Светият Синод.
Владиците са възмутени и че законът поставя родителите в подчинение на държавата по отношение на децата. „Държавата не може да бъде по-добър родител за детето от същинските му родители”, смятат те. И подчертават, че изолираните примери на родители, които не се грижат добре за децата си, не бива да лишават от права останалите.
Текстът на становището е приет от пълния състав на Светия Синод.
 
Leave a comment Posted by на 27.07.2012 in ДУХОВНОСТ
 

Вашият коментар

 
Публикувано от в Няма коментари:

С 40 ДЕПУТАТИ БСП НЕ МОЖЕ НЕ ПРОСТО ДА РАЗКЛАТИ ПРАВИТЕЛСТВОТО А ДАЖЕ ДА ФОРМУЛИРА ТЕМАТИКАТА НА ВОТА НА НЕДОВЕРИЕ

 
 
 
 
 
 
Rate This

ОБРАТЕН ЕФЕКТ

| Теофан Германов |

Коалицията БАД няма ресурс да свали Бойко Борисов от власт, а атакистите за втори път подведоха левицата, отказвайки да гласуват вота СНИМКА: Иван Стоименов
Напразните усилия на опозиционността превърнаха петия вот на недоверие срещу правителството в предпазна капсула за Цветанов и политически изолатор за БСП. Не беше ли замислено да е обратното?
Съвсем очаквано вотът не успя. Щеше да е изненадващо, ако и самите му вносители са мислели, а и желали, той да успее. От една страна, падането на правителството след вот на недоверие не означаваше автоматично нови избори. То щеше да значи почти сигурно съставяне на второ правителство на ГЕРБ, но този път с участието на старата десница и РЗС, на които Борисов да прехвърли част от отговорността за случващото се в страната. Даже и да се бе стигнало до избори, все още във всички социологически изследвания ГЕРБ води като електорална тежест, спрямо БСП, което показва, че ще има парламент, в който отново ГЕРБ ще доминира, макар и с много по-скромен резултат, отколкото през 2009 година. При такъв парламент фундаменталният въпрос не е в това кой колко гласа има, а в това кой колко съюзници може да си осигури. В богатото разнообразие от десни формации, които имат по-малък или по-голям шанс за присъствие в следващото НС, засега ГЕРБ също е в по-добро положение, отколкото левицата, която засега може да разчита на ДПС, при това не по всички теми и не по всякакъв повод.
Именно затова, парламентарният вот изглеждаше по-скоро като упражнение по стягане на редиците и засилване на опозиционната дейност, отколкото като акт на сериозно намерение за сваляне на властта. Самата тема на вота бе недотам подходяща, а времето – бе направо контрапродуктивно. Много се изписа за това, че критикуваният доклад е за цели пет години, две от които съвпадат с управлението, в което участваха БСП и ДПС. Не по-малко важно бе, че ГЕРБ се възползва максимално от ситуацията след атентата в Бургас и обвини опозицията, че разединява обществото в такъв момент.
Но не солидарната отговорност за оценките на Брюксел, и даже не моментът, е реалният проблем. Проблемът от гледна точка на левицата, е че с вота на 136 депутати бе документирано доверието в министър Цветанов, а той бе циментиран на поста си. Някогашният „отличник” и днешна проблемна фигура на кабинета, ще може до края на мандата да се кичи със 136-те гласа „за”, които получи. Много по-слаб и уязвим щеше да бъде Цветанов, ако това доверие не бе измерено, и той се защитаваше словесно, процедурно и политически на десетките фронтове, които успя да си отвори – срещу лекари, еколози, съдии, че даже и срещу президента. Символично, чрез парламентарната процедура, Цветанов вече е „невинен” за оценките на Брюксел, за собствените му гафове. Той е бетониран и за пред чужбина, която вече го гледа критично, и за пред Бойко Борисов.
Въпросът за оставката на Цветанов е затворен, ако не до изборите, то поне за още дълго време. Цветанов стана още по-слаб с неадекватната си реакция на случилото се в Бургас, с разплитането на миризливия корупционен чорап около депутата Димитър Аврамов, който е един от многото подбирани пряко от Цветанов законотворци със съмнителна биография и бизнес. Днес всичките тези теми са затворени, защото Цветанов получи доверие.
Не е тайна, и че МВР-шефът вече е трън в очите на премиера Бойко Борисов. След вота даже за Борисов ще бъде трудно с политически удар и уволнение да изолира своето партийно и правителствено вице, което има амбицията вместо Борисов да реди новите депутати на ГЕРБ. Така, всъщност, вместо да бъде дестабилизиран Цветанов укрепна още повече. Няма съмнение, че той ще прави изборната кампания на ГЕРБ за предстоящия вот и ще приложи отново познатите ни методи.
Вотът показа и още една странност, която в крайна сметка не е в интерес на левицата. Коалицията ГАД (ГЕРБ – Атака – ДПС), която бе провидяна на няколко пъти около ключови гласувания през миналата година е на път да се смени от коалицията БАД (БСП – Атака – ДПС), която бе най-активна в говоренето около дебатите по вота. Лошото на тази тематична коалиция е не само това, че една лява партия не бива да сътрудничи с формация като „Атака” по никакъв повод (така повеляват традициите на ПЕС), но и защото и „Атака”, и ДПС, не са надеждни съюзници. Коалицията БАД няма ресурса да свали Бойко Борисов от власт, освен ако самият той не реши да се самосвали. А даже и да се свали, в нейните рамки не може да става и дума за блокиране на опит за второ правителство на ГЕРБ до края на мандата. Отделно от това, атакистите за втори път подведоха левицата, отказвайки да гласуват вота (Сидеров намекна и за причините, а именно – липсата на единство сред намиращата се на санитарния минимум група на националистите), а пък ДПС сътрудничи доста избирателно с левицата. Така например, ДПС отказа да съдейства на вота за АЕЦ „Белене” през април, а по теми като „Булгартабак”, попълването на Висшия съдебен съвет, и избора на ръководство на Сдружението на общините, на практика сътрудничеше с ГЕРБ.

В ляво - демонстрация на опозиционност, на изхода - Цветанов си отива по-стабилен. СНИМКА: Иван Стоименов
В ляво – демонстрация на опозиционност, на изхода – Цветанов си отива по-стабилен. СНИМКА: Иван Стоименов
Тази избирателност на позицията на ДПС и този баланс с ГЕРБ по ключови, а с БСП – по символни въпроси, показва, че левицата е в особен тип изолация.  Заобиколена от либерални и десни формации в сегашното, а може би и в следващото, НС тя може да продуцира вотове на недоверие, законопроекти и решения в други сфери, но не и в най-важната за нея – социалната. Със сегашните 40 депутати БСП не е в състояние не просто да разклати правителството, а даже и да формулира тематиката на вота на недоверие. И доколкото многократно в предконгресния дебат се говореше, че въведения мажоритарен елемент едва ли не е виновен за краха на БСП, то трябва да се каже, че без него, БСП би имала 47-48 депутати при получените 17 процента вот. С тях левицата също щеше да е около и под чертата на възможността да инициира недоверие на правителството и сама да определя темата му. Именно заради бройката депутати и тематиката на досегашните вотове бе най-неизгодната за левицата. Два от тях бяха свързани с вътрешните работи, а един – с икономиката. В тях ГЕРБ лесно излезе с пропагандните тези за лошата тройна коалиция. Четвъртият вот за енергетиката и АЕЦ „Белене” даже не се състоя, и едва един вот е по изцяло социална тема, каквато е здравеопазването, но с уговорката, че провалът на ГЕРБ в здравната сфера с хаос, безпаричие, гафове и четирима министри за по-малко от три години, е невиждан досега.
Всъщност, в сегашните условия на растящи цени, замразени доходи, провалени реформи, рязане на естествени социални права, хаос с трудовите права и законодателни абсурди като този работникът без договор да плаща глоба, БСП иска вот за вътрешните работи, а не по социална тема, не защото няма социални теми, а защото такъв вот има шанс за малко по-широка подкрепа.
Не е маловажен и въпросът, че самият доклад на Брюксел е тема, която е много далечна от живота на обикновения българин. В крайна сметка, човекът, прегърбен под напора на мизерия и растящи цени трудно може да се превъзбуди от лошата оценка, дадена от група зализани чиновници с лъскави костюми. За обикновения българин вече далечна е и темата „Шенген”, доколкото пътуването в чужбина отново е рядък лукс. Не е маловажно, и че при ръста на битовата престъпност темата за полицейщината придобива нов смисъл – хората искат да има повече полиция по улиците, която наистина да действа. Фалът на това управление не е в самата полицейщина, а в нейния избирателен метод на действие.
Вероятно по добра стара традиция вотът ще бъде отчетен като успешен от политическа гледна точка, но той очерта още по-релефно една много интересна разлика между ГЕРБ и БСП. Ако ГЕРБ действа като ситуационна власт, реагираща на определени събития, трупаща дивиденти от своята реакция по тях, то левицата продължава да бъде процедурна опозиция. Но ако в очите на широката публика действеността е похвална, то процедурата е скучна. И тук левицата бърка нещо много важно – Бойко Борисов досега не ги побеждаваше на полето на атрактивното, а на полето на действието.

Теофан Германов е политолог, завършил е Софийския университет “Свети Климент Охридски”.
Теофан Германов е политолог, завършил е Софийския университет “Свети Климент Охридски”.
Фундаменталната задача на БСП днес е не да убеди хората, че Борисов обижда парламента като не го посещава, а да ги убеди, че всъщност ситуационните му действия са лицемерни и неефективни. Или пък, че БСП реагира по-адекватно и истински на кризисни ситуации. Но тя не реагира, а прави вотове. Пример: обявеният като Ден на гнева първи май се запомни с това, че цялото ръководство на опозицията пускаше в небето балони с лика на премиера…
http://argumenti-bg.com/17093/obraten-efekt/
Публикувано от в Няма коментари:

Най-после лъсна некомпетентността на министър Делян Добрев

28 юли
 
 
 
 
 
 
Rate This

Люба МАНОЛОВА |
Партизански назначения на ГЕРБ будят смях и създават риск!
Американският посланик, Джеймс Уорлик, който ни посъветва да преглътнем високите цени на тока!Ура! На 14 септември така нареченият американски посланик се маха от родината ни и повече няма да ни досажда и дразни с безпардонното поведение, което не спря да демонстрира!
Някак между редовете мина едно изказване на Джеймс Уорлик, посланикът на САЩ, покрай когото мнозина от българите намразиха Щатите!
„Цената на тока е справедлива, трябва да преглътнете повишаването й. Покачването на цената на тока в България е резултат на желанието на фирмите да ползват технологии и чисто електричество.  Нещата стоят по същия начин и в САЩ, където сметките за ток също не са посрещани с радост от гражданите. Не трябва да сте напълно зависими. Темата за добива на шистов газ не е затворена за мен и има още какво да каже по този въпрос”, каза по bTV американският посланик Джеймс Уорлик.
Ако не беше нагло това изказване, щях да кажа, че е цинично. Уорлик прекрасно си дава сметка, че най-безопасно е да се изрече подобна простотия в телевизионно студио, а не при среща с български граждани, защото е ясно какво би последвало от съвета му.
Заплатите в България и САЩ са в пъти по-ниски и на мизерните заплати, високата безработица и факта, че една трета от населението на страната ни живее под прага на бедността – само това ни липсва: някакъв чиновник със зализана прическа модел „Щастливо севернокорейско дете”  и румени бузки да съветва да преглъщаме непосилно високите цени на тока, вече ми идва в повече!
Слава Богу, днес, на 27 юли бе съобщено, че същият този чиновник, на когото родните политици от правителството на ГЕРБ позволиха да се държи като генералгубернатор и да ни унижава – на 14 септември си заминава от страната окончателно и, надявам се силно – повече няма да сме принудени да търпим присъствието му!!!
Министърът на икономиката, енергетиката и туризма, Делян Добрев, който хал хабер си няма от енергетикаВ студиото на БНТ тази сутрин, на 27 юли станаРумен Овчаров, бивш министър на енергетиката и депутат от БСП скандал. Така нареченият министър на енергетиката Делян Добрев се опита да направи скандал с депутата от БСП и бивш министър на енергетиката, Румен Овчаров. Ето какво се случи в студиото по време на живото излъчване:
Водещ: Само накратко да ви помоля  един последен въпрос, тъй като разбирам, икономическият министър Делян Добрев иска да реагира на вашия коментар в студиото по отношение на АЕЦ „Белене”…
Водещ: Добре, благодаря ви! Приятен ден ви желая.
Румен Овчаров: Може ли да чуя и аз министърът какво ще каже?
Водещ: Да, разбира се. Това студио е отворено за всички. Господин Делян Добрев би трябвало да е на телефона. Чуваме ли се, господин Добрев, добро утро.
Делян Добрев: Чувам ви, да, добро утро.
Водещ: С какво предизвика вашето недоволство коментара на господин Румен Овчаров в студиото, по отношение на АЕЦ „Белене”?
Делян Добрев: Господин Овчаров, в продължение на последния месец, пред всички медии, зад гърба и на мен, и на премиера, и на господин Николов, обяснява и мотивира строителството на АЕЦ „Белене” с това, че „…господин Борисов е специалист по всичко, аз по нищо, а господин Николов не знам по какво… „  Цитирам го, преди малко го каза и във вашето студио. Опазил ме Господ да съм специалист по това, по което господин Овчаров беше специалист, като беше министър. Всички помним защо господин Овчаров беше сменен от своите собствени другари, след какъв скандал. Така че, ще помоля господин Овчаров да не се произнася за това кой какъв специалист е, защото той разбира от това, как парогенератора да се свърже и дали е подходящ с реактора, но съм голям песимист по отношение на това, колко разбира от финансови модели и икономическа обоснованост на определени проекти. Референдумът, сам по себе си, няма нищо лошо. Това е едно допитване до хората. Хубаво е обаче, когато задаваме въпрос на хората, ние да изложим всички факти. В този референдум да има един преамбюл, който да казва…-  първо, ние не знаем колко струва този проект, защото шест години така и не успяхме да договорим ескалацията. Второ, при три най-благоприятни допускания на  този проект струва 10.35 милиарда евро…. три години не успяхме да намерим стратегически инвеститор, такъв и към момента няма. Защо БСП не се допита до народа 2006 година, или 2005 година преди да проведе конкурс за строителството на тази централа? Защо не осигури финансиране? Защо не направи проектна компания, така че да не направи заложник Националната електрическа компания /НЕК/ и тя да изхарчи милиард и половина евро по този проект и сега да е в тежко финансово състояние. Така че, господин Овчаров, нека да бъде така любезен да не отправя лични нападки, с цел да мотивира изграждането на един или друг проект.
Водещ: Господин Овчаров, едно изречение само. Защо БСП 2006 година не направи референдум?
Румен Овчаров: Аз все пак, така и не разбрах по какво е специалист господин Добрев?
Делян Добрев: Разбирам много повече от икономика, отколкото вие разбирате, господин Овчаров. Вие сте един инженер по ядрена енергетика и разбирате как парогенератора…
Румен Овчаров: Завършил съм макроикономика, господин Добрев. По-добре прочетете поне кадровите справки, преди да започнете да се изказвате неподготвен в студиото… Разбирам личната ви обида, но няма как, фактите са такива…
Делян Добрев: … да мотивирате строителството на един проект с това кой колко разбира, извинявайте, това не е коректно… Защо не договорихте ескалацията, защо не казахте колко струва тази централа? Защо не кажете откъде ще намерим парите? Тези 800 хиляди българина съгласни ли са да дадат по 30 хиляди лева, например, за да построим този проект?
Румен Овчаров: Господин Добрев, просто недейте да заблуждавате хората и да демонстрирате отново некомпетентността си. Тези въпроси са толкова прости и толкова ясни отговори имат, че вече ме боли устата да обяснявам.
Водещ: Предлагам да прекратим тази размяна на лични реплики. Господин Добрев, само един финален въпрос, ако обичате. В случай, ако българите отговорят положително за продължаване на проекта АЕЦ „Белене”, правителството би ли било склонно да преосмисли своята позиция?
Делян Добрев: Нека българите знаят всички факти около този проект и нека те да се произнесат информирано за този проект. Всички видяха, че в продължение на три години, правителството направи всички усилия за да намери стратегически инвеститор за финансиране на проекта. Такива няма и към момента. При липсата на финансиране, да задължиш едно правителство да строи една централа, това означава, че то трябва да я строи или с цената на увеличени данъци, или намалени пенсии и заплати, или не знам по какъв друг начин…
Румен Овчаров: Или да плаща сметките, както сега, с повишените цени на тока?
Делян Добрев: Отново спекулация, вашето правителство твърдеше, че 2010 година, ние ще имаме недостиг на ток в България. 2010 и 2011 година ние изнесохме рекордно количество електроенергия, господин Овчаров…
Румен Овчаров: 2010 година въобще не знаехте какво сме твърдели, защото ви нямаше в България
Тук ще добавя без извинение, че Делян Добрев разбира от ядрена енергетика, колкото моето куче Харалампи от офсетов печат. Разликата е, че той говори, а Харалампи пролайва от време на време, но по други причини…
Живо доказателство за некомпетентността на Добрев бе назначението на изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй”!
Политическото назначение на нов шеф на АЕЦ „Козлодуй” бе Валентин Николов, който е завършил двигатели с вътрешно горене и е имал фирма за доставка на детски храни.
Преди седмица, в пленарна зала чух една реплика за „професионализма” на новия шеф на АЕЦ „Козлодуй”. Ето я:
Петър Курумбашев:…по време на управлението на ГЕРБ всеки може да бъде назначен на всяка позиция.
Аз, например, не оспорвам компетентността да зареждаш със закуски детските градини в „Младост”, обаче човекът, който ги зареждаше със закуски в „Младост”, стана изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй”.
Човек, който има дисертация за царския орел, е председател на Борда на директорите на АЕЦ „Козлодуй”.
Аз ще взема да напиша една дисертация за влиянието на царския орел върху ядрената енергетика. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Между другото, да знаете, че царският орел лети доста надалече. (Реплики от ГЕРБ.)
Той започва да лети от АЕЦ „Козлодуй” и се спуска към „Марица изток-2”.
И ето, аз не казвам, че сте назначили некомпетентен човек, но сигурно този компетентен човек може да работи в своята област на компетентност. (Реплики от ГЕРБ.)
Информацията за назначаването на Валентин Николов за шеф на АЕЦ „Козлодуй”  на 10 май бе допълнена от съобщение за „пълна либерализация на енергийния пазар и прекрояване на този пазар”, което на прост политически език означава, че ГЕРБ вкарва свои играчи в енергийните печалби…
В студиото на БНТ след назначението си Валентин Николов каза: „Поставят ми се задачи, аз трябва да ги изпълня…”
Веднага след назначението, на Николов, Румен Овчаров коментира кратко, че АЕЦ-а не е фабрика за мармалад, вероятно имайки в пред вид, че Николов е имал фирма за разнасяне на закуски в детски градини в столичен квартал.
Машинен инженер, каквото е учил членът на ГЕРБ не е ядрен инженер, но кой да обясни на партия ГЕРБ?
„Няма да се меся на ядрените инженери” – обеща Николов, и стана още по страховито! Понякога при възникване на авария в един такъв обект секундите са решаващи за вземане на решения!
Йордан Костадинов директор 2001-2005 година на Атомната централа в предаването „Дискусионно студио” на СКАТ: „Когато аз бях директор, ние бяхме членове на Световната асоциация на ядрените оператори /ВАНО/, с всички тези хора ние постоянно комуникирахме. Няма в света атомна централа, която да се оглавява от човек, който не е учил за ядрен инженер и не е минал по всички стълбички в йерархията на Атомната централа. За шеф на Борд –може, има всякакви назначения, но за изпълнителен директор… Преди години аз бях на семинар на ВАНО, и тогава трябваше да изнасям един доклад, и моят доклад – за безопасността най-важен е човешкият фактор, тогава започнах с едни думи, искам сега да ги повторя: Една централа се управлява от нечетен брой хора, не по-малко от трима. Отговорността при експлоатацията на една Атомна централа я носи един-единствен човек – това е изпълнителният директор!
Какъв изпълнителен директор е някой, който казва, че няма да се меси в работата на инженерите?! Слушах г-н Николов, ами нека да бъде назначен за пълномощник на ГЕРБ в централата, както едно време имаше пълномощник на ЦК на БКП.
… досега всяка една партия, която е идвала на власт се е опитвала да обязди „Козлодуй”, но никой не си е позволявал да изкара един човек, който няма нищо общо с ядрената енергетика… При авария, изпълнителният директор е водещият човек, който трябва да ръководи действията по ликвидиране на аварията. Той всичко при възникване на подобна ситуация…
Той носи пряката отговорност по справяне с аварийна ситуация, след това и министърът, а след него – примиерът!”
Валентин Николов, с фирмата за закуски и машинно инженерство оглави АЕЦ Веднага след назначението на Валентин Николов за изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй” бе обявено, че евродепутатът от ГЕРБ, Владимир Оручев, завършил атомна енергетика в Москва ще го съветва дистанционнно от Страсбург и Брюксел!
„Господин Оручев знае блокове от Първи до Червърти, а от Пети и Шести блокове няма понятие! – коментира Йордан Костадинов съветника на Валентин Николов. – С господин Оручев сме работили 24 години заедно, последните години, той много добре знае, как аз съм стоял зад него, като Главен инженер на блокове от Първи до Четвърти. Той е изключително добър специалист и познава проблемите на блокове от 1 до 4, за Пети и Шести блок – хал хабер си няма!”
Какво се оказа – Главният експертен съветник, дистанционно от Брюксел и Страсбург, Владимир Оручев, не е компетентен по Пети и Шести блокове на АЕЦ „Козлодуй”!
А именно Оручев бе обявен за дистанционен съветник на изпълнителния директор на АЕЦ-а от Бойко Борисов и Делян Добрев!
Ако не беше страшно и тъжно, щеше да е много смешно, че отново имаме правителство, което прави партизански назначения и то не къде да е, а в единствената работеща в момента Атомнацентрала в Козлодуй!
Защо разказах тази история – причината е, че енергетиката ни се управлява от човек с огромно самочувствие да цитира премиера, но без компетентност и професионално покритие!
Ще има ли референдум за „Белене”, след като са събрани близо 800 000 подписа?
Отговор вероятно ще ни даде част от разговора с Румен Овчаров в студиото на БНТ:
Водещ: Как ще формулирате въпроса, защото той е изключително важен при допитване до населението? Има ли някаква рационална полза от един подобен референдум. Защото, да приеме,м че българите се произнесат, че АЕЦ „Белене” трябва да се строи, но след това, договорите, преговорите за строителството на атомна централа се водят от правителството, което не е никак благосклонно към тази идея. Какъв е въобще смисъла от едно подобно питане?
Румен Овчаров: Смисълът е много сериозен. Един от често срещаните въпроси, по време на събирането на подписи беше – „Аз не съм подготвен, аз не съм достатъчно квалифициран да се изкажа по въпроса дали да се развива или не атомната енергетика в България” . Аз обикновено отговарям така – Нека да видим кои са хората в момента, които на държавно равнище вземат решение по този въпрос. Бойко Борисов е специалист по всичко, в това число и атомна енергетика. Тука няма никакво съмнение. Делян Добрев, министърът,  е специалист по нищо, включително и по  атомна енергетика, не разбира нищо. Човекът, който управлява атомната енергетика Валентин Николов, вие сам знаете с какво се е занимавал преди да стане народен представител. Шефът на борда на директорите е специалист по царски орел в България 28 години. Така че, след като тези хора могат не да вземат мнение, да вземат отношение да управляват атомната енергетика, аз си мисля, че всеки българин, който е в 80 процента от общото число, по-добре запознат с въпросите на атомната енергетика, а още повече плаща увеличението на цените също би могъл да си каже мнението.
Водещ: Господин Овчаров, а защо договорите за строителство на централата, особено тези договори, които трябваше да определят цената, по която „Атомстройекспорт” ще построи реактора в „Белене” не бяха подписани по време на вашето управление, тогава този референдум щеше да бъде безпредметен?
Румен Овчаров: Не, не влизайте в евтините капанчета, които хвърля Бойко Борисов наляво и надясно. Това може да говори човек, който го казва на хора, които няма да си направят труда наистина да променят нещата малко от малко в дълбочина. Всички договори, които предполагат изграждането на тази централа „Белене” и не пречат въобще на изграждането и са налице. Самият факт, че правителството на Бойко Борисов с лекота похарчи над 350 милиона  по тези, така наречени „липсващи договори”, показва този факт. Или пое ангажимент за 1 милиард и 600 милиона, които тепърва ще плащаме, това е достатъчно доказателство. Не може да има крайни договори, окончателни, преди да е уточнен техническия проект, който трябваше окончателно да бъде утвърден от Агенцията за ядрено регулиране през месец март тази година, без да бъде ясен стратегическия инвеститор, тъй като няма как да подпишеш нещо за някой си, зад гърба му и той със задна дата да дойде и да каже: -Браво, вие много хубав договор сте ми сключили…,който правителството на Бойко Борисов успешно изгони, говоря за германската компания RWE…
Водещ: Смятате, че правителството ги е изгонило?
Румен Овчаров: Е, кой ги изгони? Борисов и неговите министри, които от първия ден на влизането си във властта започнаха да говорят, че държавата не стои зад проекта „Белене”. Спомнете си Дянков и Трайков, те само това правеха. Кой е този инвеститор, който в началото на икономическата криза ще дойде да си хвърли парите в държава, която не иска да строи обекта, за който става дума?
Водещ: Понеже имаше поръчан един доклад на консултант, банката, вие дали сте запознат, доста време мина откакто беше поръчан този доклад, с изводите, които правят?
Румен Овчаров: Не, скриха го. Скриха го, но това, което е добре вие и зрителите да знаят, аз ще ви припомня само цитати на министри по този доклад, един от цитатите на тези, които представляват компанията. Цитат на Трайчо Трайков – „Има варианти, в които АЕЦ „Белене” е изгодна…”. Цитат на Делян Добрев – „Докладът на HSBC показва, че в региона има пазар за електроенергията от „Белене”…” И отново -  „Има варианти, или повечето варианти са изгодни за държавата и за тези, които ще изграждат „Белене”…”. А един от водещите консултанти на HSBC, Владо Каролев, твърдо заяви, че „2020 година самата България ще изпитва недостиг на електроенергия”. Това са само цитати. Затова и този доклад беше скрит, той така и не бе показан на българската общественост. Но ще го покажем, не се притеснявайте.
Ще преглътнем ли скъпия ток? Докога ще преглъщаме – до следващия скок на тока може би? Ситият на гладния не вярва…
Единственият сигурен износ на печеливша продукция – електроенергията ще стане кът след като проектът АЕЦ „Белене” бе спрян. Правителството не се интересува от безработните енергетици, от прехраната на семействата им, която бе поставена под въпрос със спирането на проекта.
На консултанта за „Белене” бяха дадени десетки милиони евро за услугата, а Докладът така и не го показаха! Защо?
Докога съдбата ни и съдбата на децата и внуците ни ще зависи от някакви неграмотни и арогантни клоуни в политиката?
Защо мълчим? Защото. Защо нямаме какво да ядем? Защото. При нас всяко защо си има защото!
Публикувано от в Няма коментари:

неделя, 22 юли 2012 г.

ГРЪМ В РАЯ НА МЪРЗЕЛА


Бомбата може да е целила туризма ни

Киряк Цонев, арабист
Предупреждения за възможни терористични действия в България идват не от вчера. И – както обикновено става в България -  “зимата пак дойде неочаквано”! Защото след всяко поредно предупреждение се вземаха мерки – по летищата плъзваха полицаи, по основните пътища – също. И така – ден, седмица, месец. И всичко се връщаше към “нормалното” си състояние, в което липсата на официален контрол на вече предприетите правилни мерки се смесва с откровен мързел. Питам се – не може ли и у нас да се установи една дългосрочна трайна система за борба с този цирей на XXI век. Не, успокояваха ни. Влязохме в НАТО, американците имат вече свои бази у нас (да напомня, че в България никога не е имало чужди военни бази!) – значи – кой ще посмее да ни бутне? Е, бутнаха ни!
И веднага възниква въпросът -
но кой?
Източниците може да са много и разнопосочни. Досега никоя организация в света, известна като терористична или нарочена като такава, не е поела отговорност за станалото на летище Бургас, каквато е обичайната практика при такива случаи. Израелските служби за сигурност би трябвало да имат такава информация, но изглежда или не са твърде склонни да я споделят, или въобще я нямат. Това може да бъдат палестински или ислямистки партии и организации, известни в миналото с подобни актове, това може да бъде “Ал Кайда”, чиито позиции по отношение на Израел са известни, но тя остава някак забравена в твърде изкуствения прекален шум, а и може да бъде акт на лично отмъщение на индивидуален терорист, палестинец, арабин или мюсюлманин въобще и тъй нататък, подобен на онзи, когото изкараха дори луд в Норвегия, след като изби няколко десетки души.
Интересен факт е, че не бе минал и час от атентата в Бургас, когато българските органи за сигурност дори бяха в неведение за това, което се случи, израелският премиер Нетаняху по един категоричен и недвусмислен начин заговори за “иранска следа” и отправи обвиненията си срещу Техеран. В юридическата практика е известно, че престъплението е признато за такова само когато бъде доказано. Възниква въпросът – кой в България доказа правотата на твърдението на г-н Нетаняху, преди да го изрази? Все пак атентатът стана на българска територия и следствието се води от българските власти! Откъде той има фактите, за да бъде така категоричен? Или слуховете за активното израелско разузнаване,
дали агентите на “Мосад” у нас са само слухове
Вторият въпрос е – каква е целта? От станалото губещи са основно три страни – България, Израел и палестинците. От една страна, атентатът удря по туристическия сектор в България, който безспорно е един от най-печелившите – известно е, че тероризмът все повече се насочва към икономическите сектори. Цели да се създаде у обикновените чуждестранни туристи впечатлението, че България, която бе островче на стабилност и спокойствие, вече е една нестабилна държава, в която нещо на сигурността й куца. Това удря и по високия престиж на България като единствена европейска държава, спасила своите евреи по време на Втората световна война.
Известно е, че България е лишена по изкуствен начин през последните десетилетия от нормална съвременна отбранителна система. Ние просто нямаме армия, а безграничното раздуване на полицейския апарат, който при това е твърде неефективен и неадекватен в подобни терористични или криминални актове.
Актът определено застигна страната ни в кризисен момент – докладът на Европейската комисия, който отпраща България зад
надеждата за БГ кътче в шенгенското пространство
Оказа се, че страната ни е вече обект и цел на международния тероризъм и не може да им се противопостави. Дали това ще влезе в бъдещите оценки? Значи ли това, че България трябва да увеличава чуждото военно присъствие на своя територия?
Преди известно време казах по един телевизионен канал, че луди глави за терористични актове винаги ще се намерят. Такива лица има и между отчаяните мюсюлмани, които виждат надежда само в своя бог, след като различните техни правителства, светски и дори “социалистически” не са намерили начини за решаване на социалните им проблеми. Това особено засяга младежта, която вече надвишава половината от населението в този свят. Именно сред нея са “лудите”, повечето неграмотни, вярващи, че след своята трагична кончина ще отидат направо в Рая (макар че ислямът забранява самоубийството!). Вярващият отчаян гладен мюсюлманин (и не само мюсюлманин, показа го трагедията в Норвегия) е способен на всичко.
Възниква и другият въпрос – а
доколко българските власти са адекватни
на страшното събитие. Все пак България е получила предупреждения от израелските власти за възможен атентат на наша територия. Вярно, може би полицията има вина, но и по-голяма вина имат туристическите организации, които не са взели своевременно предупредителни мерки. Все пак за никого не е било тайна, че това са израелци, че са възможни провокации срещу тях. Обратното е израз на нехайство и политическа неграмотност – кой както иска да го тълкува и да търси отговорност.
А България може само да изрази съболезнования за невинните жертви. Но ще носи ли някой сериозна отговорност? Или взетите през последните дни мерки отново постепенно ще се забравят и ще отмрат…
До следващия инцидент!
СТАНДАРТ
Публикувано от в Няма коментари:
Абонамент за: Публикации (Atom)