понеделник, 20 август 2012 г.

ИЗБОРИ 2013 : ШОУТО НА ЦЪРВУЛИТЕ ЗАПОЧВА А

Иво Инджев
 

http://ivo.bg/

 






 




Стори ми се несправедливо, че под статията на в. „Труд” за това как Цветанов е дарил буре с вино на сватбари, прочетена 600 пъти, няма нито един коментар. Защо ли публиката е занемяла? Ще се опитам със  собствени сили да притуря коментар и да поправя несправедливостта.



По принцип съм един такъв критикар открай време. Например по време на кореспондентстването си в Бейрут, наблюдавайки с насмешка пременен като пингвин във фрак новоназначения български посланик, реагирах спонтанно на неговия упрек по време на коктейл в посолството. Гледайки ме с шампанско в ръка по време на тоста, посветен на стъпването му в длъжност, той ме заклейми, че не съм отишъл на церемонията по връчването на акредитивните му писма и че съответно не съм изпратил тази новина до София. На въпроса му защо съм допуснал това, отговорих кратко: „защото не съм кореспондент на вестник Стършел”. Настана неловко мълчание, защото нахалството ми се тълкуваше ( както години по-късно ми каза друг бивш посланик) като знак, че съм „нечий човек” и имам „много силни връзки” , за да си позволявам да бойкотирам самия посланик и да правя подобни забележки ( „бягах” често от сбирките в посолството, на които се обсъждаше „обстановката”, след което присъстващите, всеки по негова си линия, си пишеха докладите).


Верен на своето черногледство ще обобщя, че в милата картинка с описания във в. „Труд” събор в село Жеравна, главният герой в репортажа Цветан Цветанов е уцелил в десетката ролята си. Много му отиват цървулите.


Да, няма нищо лошо един министър да се впише, макар и кичозно, в картинката на едно фолклорно забавление, като се премени в народна носия и нагизди дори и семейството си. Но символиката в този ретро парад говори за нещо повече от вкус към театрото от читалищен тип.



„Фолк”- това си е „народ”. Днешното управление на България си умира да бъде признато за автентичен народен изразител на всичко, което се харесва на масите. В традицията на българската политика си има термин за подобна нагласа: нарича се „народняшко управление” и е свързана с това, че от името на народа побийват несъгласните политически опоненти.



 Тодор Живков обичаше да бъде възприеман като „Човека от народа”, макар между неговата върхушка и народа да бяха издигнати барикади от недостъпни за този народ блага под формата на луксозен живот в резиденции, много от които заграбени имоти на „монархофашистите”, благоразумно преустроени за целите на разпищолването на новата партийна аристокрация, вместо да бъдат унищожени, както съветва химнът на комунистическата идеология „Интернационала”.



Ядосан на нахалството да бъде питан защо вози в правителствения самолет своите приятелчета от селския футболен отбор в Бистрица, не друг, а самият Бойко Борисов изригна народняшки: „ Никой не може да ми отнеме народната любов”. Запомнете този девиз. Той издава страх от загубата на властта. Напомня на апела на Сталин към патриотизма на руснаците, мачкан преди това систематично като „царска отживелица”, в момент, когато хитлеристите вече са виждали с биноклите обектите на предстоящия артилерийски обстрел срещу Москва.



 Не знам кой и как иска да отнеме народната любов на новия „Човек от народа”, но е видно, че той си прави каквото иска и после, когато нещичко се дочуе в медиите за своеволията му, Човекът веднага се барикадира зад народната любов.



Трябва да му се признае, че ги умее тези салтанати- едни ли, два пъти ни е осведомявал за детството си със скъсани гуменки, с които за малко да ми скъса сърцето, защото съм от същото поколение, расло с по един чифт гуменетки на лято- това беше стандарт, правило,но само Човекът от народа се сети от него да извади пресен политически дивидент. Талант! Близкият му помагач Цветанов, прочул се с вкуса си към лукса (скъпи ръкавели, везани монограми на тях, многобройни апартаменти…), явно се учи от ментора си.


Така си обяснявам аз покаянието с цървулите. Идат избори и е време за шоуто на цървулите.
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар