Най-голямата власт е да задаваш въпроси – интервю с Кеворк Кеворкян

26 авг

 

 

 

 

 

 

Rate This

- Г-н Кеворкян, ще “издадете” ли първите си събеседници?
- Предаването тръгва в средата на септември и е още много рано да се каже кои ще са първите ми събеседници. А нямам намерение да споделям някакви мечти – както е известно, обикновено разстоянието между главата, където витаят намеренията, и студиото е доста голямо. Но докато обмислях участието на някои хора – например това на мистификатора Джулиан Асандж – си спомних телемостовете, които правих по време на последното, трето издание на “Всяка неделя” между 2002-2005 г. Прегледах списъка на участниците в тях и направо се смутих. Това са над 40 телемоста. Това беше много впечатляващо начинание – и сега трябва да запазим това ниво. Междувременно минаха доста години и сега основният въпрос е как се е променил светът, какво се е случило и със събеседниците ми. Би било много хубаво да започна с Ноам Чомски, за да го чуя днес, 8 години по-късно след интервюто ни през 2004 г. Той доста омекна за тези години, но продължава да бъде най-цитираният учен в света, все така си остава и съвестта на световната интелигенция.
- Ще се завъртят ли и “стари” разговори в ефир?
- От Нова телевизия настояват да има “бестове”, както те ги наричат – “избрано” от ония години. Това е добра идея. Спомням си, че когато разговарях в тв мост от Филаделфия с бащата на обезглавения в Ирак американски заложник Майкъл Бърк, тука някои хора ревнаха. Но после се оказа, че и много други важни неща са обезглавени покрай авантюрата в Ирак. Когато пък поканих говорителя на бунтовника Моктада ал Садр, имаше специална парламентарна декларация от хората на Иван Костов срещу мен. Сега нещата много се промениха и в крайна сметка станаха още по-разпилени, големите идеи са още по-хаотични, а бъдещето изглежда още по-аморфно. Това си мисля, като гледам какво е преобладаващото настроение след скандала с “пуфитата” от “Пуси Райът” – как подскачат и ги бранят… У нас това са пак тия, дето дъвчат идеята да се събори паметникът на Старчев. А както сме тръгнали да събаряме, скоро ще живеем сред развалини.
Идеята ми е, ако е възможно, да се покажат мислещите хора, които все пак са оцелели сред това рушене. Сега това е най-големият въпрос – дали един умен глас може да оцелее сред общото врякане на силиконовите гласчета.
- Какво се случи с прословутия ви списък?
- Няма ги доста хора, с които може да се разговаря сериозно, наскоро си отиде и Гор Видал. Рамон Перес Маура обаче е налице – това е човекът, който написа нелоша книга за Симеон Сакскобургготски. Обаче самият цар Симеон вече го няма. Представата за него се пречупи и стана много странна. Сега не бих искал вече да говоря с него, не е и удобно, напоследък бях много критичен към него. Но той си го заслужава.
- А българските събеседници…
- Това е голям проблем. Не смятам, че знаменити фигури като Левчев и Антон Дончев имат големи шансове, защото други гласове надделяват сега. Ние се смеехме на силиконовите цици на фолк звездите. Сега обаче окончателно се примирихме със силиконовия им език. При последното завръщане на “Всяка неделя” шест месеца ми трябваха, за да накарам хората да приемат и по-умното говорене. Сега мисля, че отново ще има такъв период на адаптиране. Зрителят е научен да си иска Преслава или онзи Божинов, с тях му е по-лесно.
- Планирате ли ко-водещи?
- Нещо ми се върти из главата, но все още не е за казване. Привиждат ми се едни хора, на които да възлагам едно-друго. Ще предложа дори на Карбовски, нашия общ приятел. Защото някой като е тръгнал от някъде, не е лошо от време на време да се завръща за малко пак там. Може и да научи още нещо. Но още втасва тази идея.
- Бойко Борисов ви е гостувал във “Всяка неделя”, преди да влезе в политиката, сега очаквате ли да седне на стола срещу вас и какво бихте го попитал?
- Така зададен въпросът, излиза, че той е недостъпен като Буда, а това не е така – той има толкова ухажори в телевизиите, че са му напълно достатъчни. Когато ходи при някои от тях, дори трябва да си сложи лигавник – до такава степен го лигавят. Той беше гост в “Гореща линия” на “Всяка неделя” през 2002 година и имаше фантастичен успех. Последният въпрос, който тогава му зададох, бе – каква е представата му за Ада. “Не знам – беше отговорът му – може и да е по-хубаво оттук.”
Интересно, как би отговорил на същия въпрос сега, след като има толкова отговорности – има вероятност адът вече да му се вижда далеч по-приятно място. Във всеки случай зрителите трябва да са наясно, че аз проявявам любопитство към всеки човек, но пък и гръбнакът ми никога не е бил от желе, така че метани от мен не очаквайте.
Трябва да сме скептични, но и справедливи към всеки – това е едно от най-важните правила в нашия занаят. Но малцина го знаят – и затова всичките ни първенци са посрещани като спасители и вълшебници, а пък са изпращани като злодеи.
- Бихте ли поканили Слави Трифонов за ваш събеседник, вие бяхте първият му гост?
- Той ми върна жеста и също ми гостува, беше един от първите участници в “Гореща линия” – и имаше доста неприятности с телевизията си. Нали знаете, че днешните телевизии са ревниви като грозни моми и не разрешават на хората си да гостуват в друга телевизия, сякаш това ще ги направи по-различни от това, което са. И най-известните имена вече са просто едни крепостни селяни, но гледам, че това изобщо не ги смущава, може би дори им харесва. Тогава, през 2002 г., нарекох Слави “Папата на шоубизнеса”, макар че в наши дни той се държи по-скоро като кардинал на някои безличия, поне по отношение на мен. Винаги е добре дошъл, стига това да не му обърка някои сметки.
- Защо се съгласихте да възкресите “Всяка неделя” и какво би ви отказало от този проект?
- Защото “Всяка неделя” просто трябва да я има, макар че тя се зловиди на доста идиоти, така беше през всичките години. Спират я от време на време, колкото да разпалят нуждата от нея. Затова обичам да казвам, че тя е като актьор, който получава ръкопляскания, без дори да напуска гримьорната си. Нищо не може да ме откаже от този проект, стига обаче да постигна онова, което е нужно на публиката. Знам какво е то, и ще се опитам да й го дам. Няма да е лесно, защото не съм някой самоуверен глупак, знам този занаят като никой друг – но това ме прави по-малко сигурен, колкото и парадоксално да звучи това. Правил съм някои сметки, ето ги: създал съм около 1100 предавания, бил съм в ефир около 130 хиляди минути, разговарял съм с не по-малко от 6 хиляди души, задал съм им повече от 70 хиляди въпроса. Но продължавам да мисля неистово върху всеки въпрос, защото смятам, че най-голямата власт дават именно въпросите, особено въпросът “защо” – веднъж дори споменах, че понякога искам да емигрирам в страна, където задават този въпрос.
- Какво не ви се прави?
- Да разговарям с политици. Няма да мога да говоря, за тях трябва специален език – малко пластмасов. Не съм научен така. Политиците сега се държат като мародери. Има едни публицистични предавания, съвършено оглозгани са вече, само костите им се белеят – политиците обаче продължават да ги използват. Мисля, че “Всяка неделя” не трябва да се нареди при тях, няма начин.
- Кой ще е гласът на “Всяка неделя”?
- Много години с мен бяха чудесните говорители Димитър Игнатиев, а сетне и Георги Къков. Наскоро Къко се пресели в по-добрия свят – но гласът му ще е с нас, понеже говорител ще бъде синът му Манол Къков.
- Смятате ли, че интернет е заплаха за всички медии, включително и за телевизиите?
- Смятам, че най-голямата заплаха за телевизиите са си самите те. Някои от тях са се превърнали в терен на користта или послушанието, но най-вече на глупостта, това е факт. Иначе интернет е заплаха за онзи, който му обръща прекалено внимание. Тя пък е теренът основно на неудовлетворените души, ах, скъпи, мои. Тези дни, когато стана ясно, че “Всяка неделя” се връща, някои тролове здраво се били развилнели в мрежата. Та се сетих за една притча на Радичков. Излязъл старият циганин пред колибата си, и гледа, че малките циганета си играят в локвата – до ушите оплескани с кал. Погледал ги малко и рекъл: “Ах, лебеди мои!” Разбирате, какво искам да кажа.
- Много млади хора заминават да учат в чужбина и остават там да работят. Изкушавали ли сте се през годините да заминете в чужбина и да не се върнете?
- Остават там, защото са вече обременени с нагласата да бъдат “никъдници”, както се изразяваше Петър Увалиев. И те са едни лебеди. А пък аз винаги съм се стремял, поне в моя занаят, да не бъда “никъдник” – и май че съм успял донейде, поне Увалиев внезапно ми го призна. Веднъж ми написа, че пръв и единствен съм успял да вградя в уплашеното българско съзнание непосредствеността, тази – според него – най-могъща подривна сила. Тези думи още ми стоплят сърцето. Затова, когато започвам сега новата си авантюра, неизбежно си ги спомням, и сърцето ми прескача един-два такта. Ще видим докъде ще я докараме.
СТАНДАРТ