ПРЕДИЗБОРНА ПРОМОЦИЯ

За да си добър управленец и държавник е необходимо да притежаваш качества, които нямат нищо общо с популисткото говорене и прилагането на спонтанно възникнали и необмислени решения. Не е необходимо „да разбираш от политика”, за да можеш да различиш качественото и разумно управление от плоските предизборни обещания. Те не само звучат абсурдно, но са и обидни поради непоносимо високата доза лицемерие на послението, което излъчват.
Осъзнавайки безсилието си, кабинетът направи поредния отчаян и будещ недоумение ход – да замрази цените на някои основни храни и да обещае увеличаване на доходите. Едва ли има смисъл да се коментира липсата на последователност и съвместимост с идеите, които оформяха политическото лице на ГЕРБ през последните три години. Излишно е да се разсъждава и върху въпроса защо едва сега се прилага подобна мярка, нима пазарът беше много по-различен миналата година или преди две години? Безсрамно високото съдържание на евтин популизъм в този ход е повече от очевидно.
Очевидно е непоследователното и безотговорно вземане на решения, които засягат ежедневието на всеки средностатистически българин. Само преди месец драстично бяха увеличени цените на тока, газта и водата. Мярка, която съвсем естествено води до увеличаване на цените на всички хранителни продукти, тъй като влияе пряко върху тяхната себестойност. През предходните години родният пазар се заливаше от вносни стоки, а местното ни производство умишлено бе принуждавано буквално да се спасява само и да прави компромиси във всяко отношение, ако иска да съществува. Политиката на субсидиране с нарастващ темп се опорочаваше поради задълбочаващите се несъвършенства на администрацията и разрастването на порочните й практики.
Най-потресаващо обаче е цялостното безсмислие на предложената мярка. Според Мирослав Найденов същата има от една страна ефект на промоция за веригите, а от друга цели да осигури потреблението на стоки от първа необходимост за най-бедните. Съвсем сигурно е, че г-н Найденов не само не разбира от икономика и му липсват основни познания за функционирането на пазара, но и открито се подиграва със социално слабите хора.

Нима същите тези хора имат изобщо достъп до въпросните 3 вериги?! Те обикновено живеят на село, нямат на разположение личен автомобил, с който да пазаруват в големите градове и разчитат само на местните бакалии. Основните продукти, обаче, които формират т.нар. „социална кошница” се набавят от лично производство, като хлябът и сиренето.
Всъщност, дори и да приемем, че мярката би имала някакво отражение върху разходите на определена група от населението, тя далеч не е в състояние да реши другите проблеми на тези граждани – например плащането на сметките, заделянето на средства за лекарства, дрехи, обучение на децата и т.н., които също имат изключително основен социален характер.
Другият особено негативен ефект, който би имала тази намеса на пазара, е ударът върху производителите, които от една страна са зависими от нарастването на цените на международия пазар, а от друга са длъжни да се подчиняват на условията на големите вериги, за да могат да си осигурят пазарно присъствие. Това, разбира се, е проблем, който подлежи изцяло на държавен контрол и трябваше отдавна да бъде решен. Още повече, че от години производителите получават държавно подпомагане под различни форми, най-вече във вид на субсидии, което отдавна се очакваше да рефлектира върху цените на продуктите. Вместо това, държавата упорито избягваше проблема, дори напротив – тя допринесе за неговото усложняване.
Нека да припомним, че именно министър Найденов поощряваше картела на производителите на олио и така дълго време същите поддържаха необосновано високи цени. Сходна цел имаше и миналогодишната му амбиция да се въвежда стандарт за хранителните продукти. Именно Мирослав Найденов беше човекът, който твърдеше тогава, че трябва да се стандартизират дори основни хранителни продукти (като млякото и хляба), за да се подобри качеството, независимо, че това неминуемо означава и рязко повишаване на цените. Явно обаче сега министърът е преосмислил тази своя „гениална” идея.
А всъщност, защо министърът на икономиката и министърът на финансите не взеха отношение по въпроса? Нима проблемът е изцяло в компетенциите на Мирослав Найденов?!
Твърде изкуствено поставена беше и позицията на президента Плевнелиев, който в типичния си театрален стил порица предложения механизъм за регулиране на цените и застана в защита на производителите. Вярно е, че цените в световен мащаб растат, а голяма част от храните се внасят.

Юлия Добрева е доктор по политическа икономия и магистър по стопанско управление от СУ “Свети Климент Охридски”.

Вярно е също, че цените се формират от конкурентната среда на пазара и налагането на държавен контрол върху ценообразуването е доказано пагубен както за производителите, така и за потребителите. Но много по-важно е да се знае, че държавата все пак трябва да изпълнява своите регулативни функции и да поставя условия, както и да следи за изпълнението им. Когато в една държава не се произвежда, когато тя вече две десетилетия не създава БВП, повече от нелепо е да се говори за контрол на цените и изкуствено увеличаване на доходите на населението.
Основният проблем на забавената ни икономика е липсата на стимули за производство, както и липсата на качествен контрол върху пазара. Ако тази основа не е осигурена, няма как да се реализира увеличаване на доходите и регулация на цените. В настървената си амбиция да привлекат гласове, обаче, управляващите все повече се отдалечават от нормалната логика. Да предлагаш храна на предизборна промоция е жестоко и неморално. Струва си да се помисли дали изобщо е нормално.
http://argumenti-bg.com/17617/predizborna-promotsiya/