неделя, 23 септември 2012 г.

АСЕН АГОВ ОТРИЧА ПРИНАДЛЕЖНОСТ КЪМ ДС

В открито писмо до издателя на в. “Република”, Петьо Блъсков, депутатът от ДСБ Асен Агов отрича да е кандидатствал за кадрови офицер в Държавна сигурност. Преди два дни вестникът публикува документ от архива на Първо главно управление на ДС. В него името на Агов фигурираше в списък на кандидати за кадрови офицери в управлението. Списъкът е поставен в протокол № 2704 от 1980 г., за унищожаване на секретни документи, литература, заповеди, бележници, тетрадки и др. Документът е открит от Антон Тодоров, който е автор на публикацията във в. “Република”. Според него документът се е съхранява в разсекретения наскоро служебен архив на Първо главно управление.
Публикуваме целия текст на писмото на Асен Агов до изданието.

ДО

ИЗДАТЕЛЯ НА в. „РЕПУБЛИКА”

21 септември, 2012 г.

София

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ИЗДАТЕЛ,

В брой 585 от 20.09.2012 г. на Вашия вестник е публикувана статия, в която се посочва, че съм бил кандидат за офицер в I-во Главно управление на Държавна сигурност.

Никога не съм кандидатствал за подобна позиция. Опит за вербуването ми от страна на Иван Гарелов, удостоверен от Комисията по досиетата като офицер от ПГУ на ДС, приключи с моя ясен отказ. Шест проверки за принадлежност към Държавна сигурност безспорно установяват, че съм в оскъдния списък на малцинството журналисти от моето поколение, необвързани с комунистическия репресивен апарат. В последните 20 години съм вложил всичко, на което съм бил способен, за да се разкрият архивите на този апарат.

Заради паметта на покойните ми родители, репресирани от комунистическия режим, и в името на справедливостта, Ви моля да помислите какво отношение да вземете към този опит за манипулация на общественото мнение чрез Вашия вестник.

С уважение:

Асен Агов

Антон Тодоров, в. Република

Никога няма да се съглася с онези, които настояват сегашният закон за разкриване на досиетата да бъде скопен или направо отменен, а документите на бившата ДС и РУМНО – унищожени. След което според тяхната сбъркана логика България щяла да се превърне в Аркадия. Истината е точно обратната – закъснялото отваряне на тези мрачни страници, липсата на радикална лустрация и ненаказаността за множество престъпления на извършителите им от тоталитарните тайни служби на комунистическа България са част от най-важните фактори за сбъркания ни преход.

Когато човек задълбае в папките и документите, постепенно разбира, че човешката мерзост наистина няма граници. Удивително е как хора, които са кандидатствали за кадрови офицери в Първо главно управление на Държавна сигурност, през последните двадесетина години окупираха анти ДС говоренето и естествено го отровиха.

Говоря за Агов, за Асен Агов.

Ако го бяха приели за кадрови офицер в ПГУ-ДС, вероятно щеше да се представя така, уподобявайки се с български Джеймс Бонд.

Шпионско комунистическо денди, крачещо по левия тротоар-истинско пиршество на психоанализата.

Когато преди няколко седмици попаднах на документ в служебния архив на Първо главно управление на Държавна сигурност, доказващ без никакви съмнения, че днешният дългогодишен депутат от т.н. „десни” Асен Агов е бил кандидат за кадрови офицер там, първата мисъл, която ми хрумна бе:

Що за нечовек трябва да бъде този, който знае какво е правил и въпреки това десетилетия наред да се изявява като подозрително яростен противник на същата ДС, в която е драпал да работи.

След това се замислих за онези, които му дадоха „коридор” във висшите ешелони на „десните” политически елити след 1991 г.

Агов през 1990 г. продължаваше да е близък с БКП/БСП, а на парламентарните избори през 1991 г. се яви като независим, подкрепен от тях, срещу кандидата на СДС.

Накрая нямаше как да пропусна в размислите си и тъжната равносметка за опропастените възможности България да стане нормална държава, а куките и кандидат-куките да получат според това, което са правили.

Конец – делу венец, казват руснаците. Да видим, може пък да има справедливост и на тази земя.

Има ли изобщо граници в българската политика за нахалството на куките от Държавна сигурност? Безкрайно безочие и циничност ли е това тяхното или хитро използване на демократичната слабост да се справя с враговете си?

Дали и този сега ще се заоправдава с „такова беше времето”, „нямаше кариера без ДС”, това било „семеен повик” и т.н. Ето какво пише в този прелюбопитен и ценен документ за другаря Асен Агов:



Факсимиле от документа на Първо главно управление на ДС.

„Фонд 9 – опис 4а – а.е. /архивна единица/ 377
Лични кадрови дела на отказани / КДО/
Стр. 1

ПРОТОКОЛ рег. № 2704/18.02.1980 г. за унищожаване на секретни документи, литература, заповеди, бележници, тетрадки и др.

Комисия в състав: председател полк. Христо Цветков Арабаджиев и членове: 1. Бонка Томова, 2. Иванка Станиславова извърши проверка и отдели за унищожаване следните ненужни секретни документи /зачертано в оригинала, бел.моя/: материали на кандидати, изучавани за ПГУ-ДС преди 5 и повече години:
1972 г.:
1. Антоанета Кирилова Смилянова
2. Асен Василев Новачков
3. Асен Йорданов Агов
….
7. Боби Николов Бобев”

На 27 ноември 2008 г. членът на Комисията по досиетата Екатерина Бончева каза пред БНТ, че „…цялата истина, за съжаление, никога няма да научим докрай. И затова защо няма да я научим докрай, трябва да попитате хората, които са унищожавали масово документите на бившата Държавна сигруност.

Но фактът е факт – следите остават, следите са останали, всяко досие води като следа към друго… Независимо, че са унищожавани документите, независимо, че сътрудници масово са били лъгани от оперативни работници, че всичко им е унищожено, че няма опасност те да бъдат разкрити…”.

Вероятно на унищожаването е разчитал и дългогодишният депутат от СДС, ОДС, ДСБ Асен Агов, но ако беше чел „История на пелопонеската война” на Тукидид, щеше да е усвоил един от основните уроци на класика: „Очаквай неочакваното”.

Опитах се да разбера какви може да са били мотивите на Агов да кандидатства за кадрови офицер в Първо главно управление на Държавна сигурност извън тези, за които предполагам по методите на чистата логика.

В интервю с бившия шеф на архива на МВР през 90-те Серафим Стойков получих следните обяснения:

„След откриването на този документ може да сме сигурни, че Асен Агов е кандидатствал за кадрови офицер в структурите на външното разузнаване на Държавна сигурност. Кандидатстването става като напишеш собственоръчно молба, молиш се, каквато беше практиката тогава, не като пишеш заявление, а молба… Напълно сигурно е, от този документ, че Асен Агов е имал желание да започне работа в ПГУ-ДС.

Много е важно, че не всеки е можел да кандидатства там – Асен е имал някой близък човек, задължително е трябвало да има някой близък човек или в самото ПГУ, или в МВР, който да гарантира за него.

Ако нямаш близък, познат или кръвен роднина в МВР, даже и до ден-днешен тази „тъпа” практика не е приключена”, коментира Серафим Стойков.

Според него процесът на проучване за работа в ПГУ е бил много по-сложен и по-продължителен от този за работа в други структури на МВР, можело е да продължи с години.

Бившият председател на Комисията по досиетата Методи Андреев коментира документа така: „Първият извод е, че са съществували секретни документи, които са касаели въпросното лице. Това означава, че във връзка със съществуването на тези документи е имало причина, която ги и породила.

Такива документи могат да се появят в следните ситуации – или ако службата има интерес към дадено лице то да бъде привлечено към нейния апарат, или ако има изявено желание от конкретното лице да постъпи на работа в службата. В случая не става дума за първото, а за второто, тоест за документирано желание от страна на Асен Агов да кандидатства във въпросната служба за кадрови офицер”, разказа Методи Андреев.

Той продължи с разсъждаване по много логичния въпрос в тази ситуация – кои по онова време можеха да си помислят, че въобще могат да кандидатстват и да разчитат, че могат да започнат работа в ПГУ на ДС. Най-малкото те е трябвало да са убедени, че проверката, която ще бъде направена за тях по линия на ПГУ ще бъде положителна за тях, тоест, ще отчете, че те са в идеологически правилна насока, че произхождат от невражески семейства.

Това, че Асен Агов е кандидатствал означава, че той не се е чувствал ограничен, не се е чувствал дискриминиран от онази система. Точно обратното – той се е чувствал толкова приобщен към нея, че е можел да предположи, че е било възможно да започне служба в ПГУ, коментира Методи Андреев.

ГЛАСОВЕ се сдоби и с допълнителна информация от архивите на Комисията по досиетатата.

На 16 май 1972 г. Иван Гарелов („Талев“) по искане на ДС предава агентурно сведение, в което прави характеристика на няколко свои колеги от БТА, между които и настоящия депутат от ДСБ и тогавашен начинаещ журналист Асен Агов, който е поставен на първо място в списъка. Ето какво пише за Агов  „Талев“:

„В подбора съм се ръководил от условието посочените лица да бъдат млади журналисти, но едновременно с това да са показвали признаци за перспективно развитие в професията, солидна политическа и езикова подготовка.
„1. Асен Йорданов Агов, репортер в „Международна информация” при БТА
Асен Агов е роден на 8. XI. 1948 г. в София. Завършил е външна търговия през 1971 г. Владее английски, френски, италиански. Баща му работи в „Нефтохим” като главен юристконсулт. Майка му, доколкото ми е известно работи в някаква секретна лаборатория при БАН.

След завършването на висшето си образование Асен Агов е работил известно време във в. „Орбита”, след това, предвид на отличната му езикова подготовка и показаното журналистическо умение, бе приет на работа в БТА.

Много амбициозен, той с посвети основно на проблемите на Общия пазар. При неговото трудолюбие може да се очаква, че в бъдеще ще се развие като един от перспективните кадри на агенцията. Проявява се отлично и в обществената работа.

Член е на комсомолското бюро, където отговаря за политическата работа.

Партийното бюро го е набелязало като кандидат за приемане в БКП.

Доколкото ми е известно баща му е член на Земеделския съюз, но самият Асен е ориентиран към БКП.

Трябва да се има прредвид, че самият Асен не е служил войник и по всяка вероятност трябва от тази есен да отбие военната си служба.

От разговори с него съм установил, че има желание да отбие службата си на работа в някое от изданията на БНА. Интелигентен, културен, той установява лесно контакти.Пътувал е често в чужбина, вероятно по частен път.”

Няма коментари:

Публикуване на коментар