неделя, 23 септември 2012 г.

СИНИ ТАЛИБАНИ ЦАР ОСВОБОДИТЕЛ

Сини талибани Цар Освободител

23 сеп
 
 
 
 
 
 
i
 
Rate This
Quantcast

Велизар Енчев


Депутатът Лъчезар Тошев с нова налудничава идея, прикриваща гузни комсомолски съвести и кагебистки досиета
Често съм се питал защо българите са последните балканци, освободили се от турско робство, и най-после намерих отговора. Благодарение на синия депутат Лъчезар Тошев открих защо гърци, сърби и черногорци отхвърлят турския ярем преди нас. Изведнъж осъзнах, че пет века народът ни е бил приспиван от хора като Тошев, за които робството е цивилизовано присъствие, Ботев – непрокопсаник, пройдоха и комунист, а насилственото ислямизиране и Баташкото клане – пропаганден мит.
Звучи налудничаво, но от доста време лудостта при сините е нормалното им състояние. Депутатът от Синята коалиция Лъчезар Тошев предложи паметникът на Цар Освободител да бъде преместен от площада пред парламента.
В проекторешение, изпратено до председателя на Народното събрание, Тошев иска демонтираният паметник на Александър II да отиде на друго място, а в тримесечен срок на площада да издигнем паметник на основателя на българската държава хан Аспарух.
В мотивите на Тошев четем, че преекспониране на паметници на руски личности в центъра на София довело до това, че няма къде да се поставят паметници на видни българи, което създавало впечатлението, че не уважаваме собствените си  заслужили дейци.
В заключение Тошев предлага руският император да се извисява или до Руската църква, или на мястото на Паметника на Съветската армия, който пък отива в музея на тоталитарното изкуство…
Доживях и това – сериозно да коментирам логореята на луди с депутатски имунитет. Вместо такива да се лекуват и да не припарват до парламента, в България те коват законите и командват държавата, както злополучният капитан Франческо Скатини управляваше пътническия лайнер „Коста Конкордия“.
Комичната война на Тошев срещу Александър II разсмива, но и провокира размисли за пагубния път, избран от синята десница. Като гледам парламентарните изяви на Тошев, истеричните му идеи за радикална декомунизация и патологичната му ненавист към всичко, идващо от Изток, разбирам защо Синята коалиция се спомина, а синята идея трайно се настани в музея на демокрацията.
Та кой почтен човек ще гласува за политици, излъчващи дива непоносимост към всяко мнение, което не се вписва в партийната им догма? Кой членувал в БКП, а те са поне един милион, ще пусне бюлетина за СДС или ДСБ, които им обещават само едно – да режат глави на комунисти, ако пак вземат властта?
Задавам тези въпроси и се питам дали сините лидери изобщо са учили аритметика? Защото, ако можеха да смятат, да събират и изваждат, щяха да изчислят, че лустрацията е не само антиконституционна, но и контрапродуктивна, тъй като им отнема солиден електорат и така ги превръща в жалки маргинали.
Само три дни преди кървавото си писмо до Цецка Цачева Лъчезар Тошев се издъни и в пленарната зала. Народното събрание не подкрепи неговия Закон за лустрацията и той падна още на първо четене.
От гласувалите 97 депутати 12 бяха „за”, 18 – „против” и 67 се въздържаха. Тошев иска на работилите в тайните служби на НРБ да се наложи десетгодишна забрани за заемане на ръководни постове в държавната и общинската администрация, както и да не бъдат назначавани за шефове в МВР, МО, разузнаването, БНБ, НЕК.
Впрочем изходът от вота бе предизвестен, след като Комисията по правни въпроси отхвърли лустрационния законопроект, защото ограничава конституционното право на труд и противоречи на Европейската конвенция за правата на човека.
Искра Фидосова постави Тошев на мястото, припомняйки му, че при прилаганите в европейски държави лустрационни закони е въведен принципът на индивидуално преценяване на всеки случай от орган, избиран от парламента с голямо мнозинство.
Отдавна наблюдавам изявите на Тошев и си спомням как синият талибан лансира и друг налудничав законопроект. Той предвиждаше присъди от 1 до 5 години затвор за преподаватели в училищата и университетите, ако омаловажават престъпленията на комунизма.
Същата санкция засягаше и журналистите в печатните и електронните медии, пропуснали да охулят комунистическото управление.
Мога да разбера идейната трансформация на комсомолски активист от научен институт при комунизма в изявен антикомунист при демокрацията. В края на краищата всеки има право на идейна промяна – дали поради искрено осъзнаване на обективната истина, дали поради субективното желание за политическа кариера и в новите условия. Но при Тошев промяната се изроди в жажда за мъст и ярост, деформирала и външното му излъчване, напомнящо твърде много на фюрера.
За да съм точен в оценките си, ще уточня, че Тошев само привидно е самотен десен воин. Всъщност той е огледален образ на лустрационния бяс на СДС и ДСБ.
Този бяс издава скромните духовни хоризонти на Иван Костов, Йордан Соколов, Асен Агов и още куп сини кинжали и в същото време е симптом за гузни комсомолски съвести и шпионски биографии.
Споменавам Костов и Соколов и не мога да скрия възмущението си, че обучавани в съветски кагебистки школи и щатни кадри на ЦК на ДКМС, днес са морални съдници на работилите в българското разузнаване на Балканите, които отстояваха националните ни интереси в Турция, Сърбия и Македония преди 1989 година.
Та бившият премиер Костов ли не знае, че разузнаването водеше кървави войни срещу македонизма на югославска територия, когато в София и Москва управляваха Тодор Живков и Юрий Андропов?
Коментирам реваншизма на сините и питам: защо лустрирате ченгетата, а амнистирате кадрите на силовата групировка СИК? Вярна ли е мълвата от Брюксел, че по инструкция на десния Жозе Барозу СДС и ДСБ не посягат на члена на ЕНП Бойко Борисов и неговите сикаджии? Като сте толкова праволинейни, защо не искате лустрация за партийните и комсомолските секретари?
И добре зная отговора: защото партийно-комсомолската лустрация ще засегне не само една синя съпруга, но и президента Росен Плевнелиев – любимецът на дясната Ангела Меркел. Ето това е моралът на СДС и ДСБ – каляш другите, но подличко пазиш своите партийци и герберските мутри.
Но да се върна на абсурдния план Александър II да се прогони от  площада и на неговото място да дойде хан Аспарух. След като коментирам налудничави идеи, ще дам своя принос към жанра, предлагайки нещо по-рационално: руският император само да слезе от коня пред Народното събрание, а на неговото място да седне хан Аспарух. Руският император може да обязди друг кон, например американско пони, което ще се впише в евроатлантическата ни ориентация.
Чудно е как Лъчезар Тошев още не е поискал и демонтаж на наскоро издигнатия паметник на опълченеца. Защото Българското опълчение е организирано и въоръжено от руснаците, а и Самарското знаме е със съмнителен славянски произход.
При това опълченците се сражавали срещу редовна турска армия, а за СДС и ДСБ Турция е най-добрият ни приятел на Балканите, докато Русия е най-опасният враг.
Талибанското мислене на Лъчезар Тошев поразително напомня на афганистанските му първообрази, които унищожаваха скулптури на Буда, понеже не се вписвали в постулатите на Корана. По тази първобитна схема и скулптурата на освободилия България руски император също не се вписва в десните ценности на Тошев и сините му командири.
Ако това са ценностите на синята десница, значи варварите са превзели СДС и ДСБ.
http://www.desant.net/show-news/25461/

Няма коментари:

Публикуване на коментар