За полагането на клетва като президент на България в края на 1996 г. Петър Стоянов поканва 300 водещи фигури от обществените, икономическите и културните среди, между които и Илия Павлов, президент на Мултигруп.
В края на церемонията част от гостите са интервюирани. “Господин Павлов, как възприемате днешния ден?”. “Ние победихме!”, отговорил той. Припомня ни го един от най-достойните българи зад граница Илия Троянов в книгата си “Кучешки времена”. ТЕ победиха, тогава. Донякъде – и днес. С някои изключения, тъй като част от героите не са между живите. Защо ТЕ си мислят, че победиха?
С мантрата “Пазарът решава всичко” и с помощта на новия елит на прехода България загуби пазари за своите стоки не само сред инерционния разпад на Източния блок, но и в редица други страни в Европа и извън нея – и то на традиционни родни продукти. Разтури селското си стопанство, заради което сега имаме 80% внос на храни, продаде остатъците от индустрията си за скрап… Остана ни нестабилното ишлеме, монопола на “златните хапчета” от фармацевтичната хиена и евтиния еротично-алкохолен туризъм. За военните заводи да не говорим – днес работниците от ВМЗ-Сопот стачкуват с лозунга “Гладни сме”.
Като страна – член на ЕС от Брюксел признават ниския ни външен дълг и занижения дефицит, но ни подсказват дипломатично в мониторингови доклади, че престъпността, корупцията и съдебната ни система водят до неспирна ерозия. А ние ги борим главно с конференции в луксозни хотели, отчети и стратегии.
Днес изнасяме за цивилизования свят не само гъши дроб и вино, но и черноработници и проститутки. Наркотрафикантите ни и виртоузните ни мошеници, които източват кредитни карти, се прочуха по всички континенти. Както се казва “развихме” нови бизнеси върху руините на социалистическата икономика. Част от престъпния контингент си изпра както можа парите и ги осветли в нови, чисти производства, нареди се на опашката за обществени поръчки и дори спечели голяма част от тях, инвестира в зелени енергии, в хотелски комплекси и в алкохолни марки. Но не произведе индустриален елит и устойчив национален капитал, инвестиращ в продукти с висока добавена стойност. Остана си “на черпак” при бюджета на държавата. Монополите единствени просперират, най-вече-банките.
Преходът свърши, отсече един социолог. И започна кризата…
Политическата система се разтресе и над нея изгря Бойко. Като един могъщ рицар срещу многоглавата ламя, който трябваше да спаси златните ябълки на България. Три години и половина той избира, той решава, той оценява, той дава, зад него за камуфлаж със странната партия ГЕРБ. На министрите в кабинета му отреди роля на фигуранти, на депутатите си – на дисциплинирана гвардия от адвокати на правителството. Дори като повелител на съдбата извади от ръкава си и президент. Всичко трябваше да тръгне по мед и масло. Но машината ГЕРБ забуксува сред триумфа на посредствеността, която утвърди като стил на управлението си. Управление на овластените “калинки”, на оплетените в кланови схеми олигарси, на вездесъщите монополи. И най-вече на зависимите от миналото и битието си твърде скромни в интелекта си хора, възнаградени да решават съдбата на народ с хилядолетна история, докаран до демографски колапс.
Бойко и компания управляват със самонадеяността на невежата, за който няма граници на възможното. След естакадите, магистралите, тук-там спортна арена, тук-там Лувър на преден план, а отзад, зад светлините на медиите- потъващ малък и среден бизнес, отнето право на обикновения гражданин на достойна работа, смазана социалната защита за младите, майките и пенсионерите… Българските лекари станаха врагове на властта, а учителите и учените-маргинали, оставени на доизживяване. “Аз съм роб”, погледна ни право в очите и каза наскоро Иво Тодоров, наш колега, публицист. “Нямам никакви права. И това се случва в най-свободомислещия 21 век, в който човешките права са нещо неоспоримо и свято. Аз съм роб. Сложете ми вериги и ме изпратете да въртя веслата в някоя римска галера”, нададе глас той. Мъдро признание, но и Спартак е бил роб, нали? Пък разклати цяла империя…
С мащаба на бистришки тигър Борисов, заедно с близките си съратници Цветанов и Дянков, стегна финансовия колан на българите до прималяване, но иначе реди световни пасианси и дава акъл на европейците. Тук, у дома, хрисимо прие териториалното разсейване на администрацията, чрез депутатите обърна законите чрез “шев и кройка” в полза някому и непукистки подритна опозицията. За финал, като предизборен венец на сътворението, произхождащо от ГЕРБ, реши да пренапише и изборните закони- да не вземе да се получи някоя изненада и народа да му сложи кръст на властта. Не че предишният текст на Изборния кодекс не бе писан от приближените му, но … защо пък да не си гарантира преизбирането. С натиска си, неафиширано разбира се, буквално реши да отфука опозицията от избирателните комисии и от контрола върху оригиналните протоколи. Отхвърли разумно предложение на всички заседания на изборни комисии да могат да присъстват наблюдатели, журналисти, застъпници. Тук обаче даде накъсо и произведе в отговор мощен бойкот от всички опозиционни партии, които отказаха да участват в самодейния цирк. “Паузата Борисов” в българската политика зацикли, като хамстер в колело. Бойко е наемник на реалната власт в България, която няма лице, той бе сложен, за да не надничаме зад него и заради това е обречен, прозря политическият анализатор Валентин Вацев. Да влизат Розенкранц и Гилденщерн…
Има не само токсични кредити, токсични вещества, токсични растения… но и токсична власт. Нарцисът, може би, не знаете, но е силно отровен – такива са и луковицата, и цвета, и листата му. Те предизвикват замайване, гадене и повръщане. А токсичната власт – неграмотност, болести, бедност и мизерия. Кой е антидотът срещу производителите на бойковците?
Илия Павлов, който “караше влака”, поне в Мултигруп, загуби. Лошото е, че днес целият ни народ е откъм лошата страна на пушката. И изобщо не е време за хленчене и за разпарчетосани стачки и протести от по 200 души. Спешно се нуждаем от национален фронт срещу безумията на един нарцис и неговата свита. Когато на власт е хамелеон, цвета си мени обкръжението, казва Лец. Демокрацията е празна дума без просперираща многочислена средна класа и силна вертикална мобилност. Нека не звучи патетично, но спасението на средната класа е на живот и смърт за България. Време е за автентични нови структури и обединения на хората, задължително – с нови профсъюзи. И да внимаваме да не ги произведат старите. /БГНЕС
——-
Дияна Тушева е парламентарен репортер в БГНЕС. Отразявала е работата на 40-то и 41-то НС .
Няма коментари:
Публикуване на коментар