неделя, 23 декември 2012 г.

БИОГРАФИИ НА МИНИСТРИ ОТ ГЕРБ

Биографии на управляващите от ГЕРБ

Автор: maora

Деница Петкова - Зам министър на правосъдието
e-vestnik.bg/13475/denitsa-ot-servityorka-prez-seriya-ot-kriminalni-deyaniya-do-zam-ministar-na-pravosadieto/
Симеон Дянков- министър на финансите

Из биографията на Дянков в Уикипедия:
 
„През 1991 г. заминава за Питсбърг, където защитава докторска степен по международни търговски и финансови отношения в Университета в Питсбърг. По-късно получава степен „доктор на икономическите науки“ от Мичиганския университет.

Питаме: кога и как се случват тези чудеса по дати, тъй като в Питсбърг Дянков е учил четири години, достатъчмно за да стане бакалавър, а за докторат, се изискват още три години до магистър и след това се работи по докторска дисертация.
Питаме кога, къде и какви теми е защитил Симено Дянков за:
Магистър, за доктор в Питсбърг, и за доктор в Мичиган.
Нали, според биографията му от 1995 е на работа в Световната банка, а за четири години най-много да се стигнал до бакалавър!
Един семестър в Питсбърг е 7 500 долара, за да бъде обезпечена хотелска база, храни и за таксата в университета. 8 семестъра по 7, 500 правят 60 000 долара. Още седем семестъра, за да се стигне до докторска титла правят над 100 00 долара".
Кой спонсорира това пребиваване на Дянков в Питсбърг и откъде са идвали тези пари – в многобройните взаимнопротиворечащи си биографии, Дянков не обелва и дума за това. Споменаха се фондации на г-н Кокалис, фондация „Знаме на мира” на Людмила Живкова /покойният Иван Славков казваше приживе за Дянков: Абе, този е наше момче!”, имайки в предвид, че съпругата му е подпомогнала Дянков чрез фондацията си да замине само след един семестър в ВИИ „Карл Маркс”, и отложена военна служба, заради приема там, за Виенския университет!

Един младеж от провинцията през 1989 година, на 18 години, когато няма понятие от случващото се в страната, намира начин да избегне казармата, с кандидатстване в икономически институт, изтрайва един семестър в него и заминава, уреден с височайши протекции на член от фамилия Живкови за чужбина, като престоява по една година във Виенския, и една година в Свободния университет в Западен Берлин /тогава/, се озовава в Америка, в Питсбърг, където вече учи четири години, спонсориран, неизвестно от къде и от кого.

Предоставям позицията на Министерството на финансите за гражданството на Дянков:
 
Г-н Симеон Дянков е български гражданин, който през годините на служба в Световната банка е бил с дипломатически статут. Както без съмнение знаете, Световната банка е международна финансова институция, в която работят и сътрудничат експерти от цял свят, а нейният централен офис е разположен във Вашингтон, САЩ.
Проверка в Устава на ООН, Конвенцията за привилегиите и имунитетите на специализираните организации, както и член 57 от Устава на ООН показа, че Симеон Дянков би следвало да е имал функционален имунитет, който се дава за мандат на служители, докато са на трудов договор с организацията /в случая Световната банка – бел. моя/. Освен това има и друг вариант за даване на еднократен функционален имунитет на лице, то се прави във връзка с дадено събитие.
Експерт по международно право поясни, че американците не признават приравняване на функционалния имунитет с дипломатическия.
От всичко изложено дотук става ясно, че Дянков няма как да е имал дипломатически имунитет, а е имал, докато е бил на трудов договор в Световната банка, само функционален имунитет
 
Някой брои ли колко лъжи изскочиха досега, около житието на Симеон Дянков?
ети и линк към по подробната информация за лицето Дянкофф
www.asengenov.com/2009/09/blog-post_22.html


Делян Александров Добрев

е роден на 14 май 1978 година в Хасково.
Добрев е бакалавър по икономика (Университет Уеслиан, САЩ).
Има специализация в Лондонското училище по икономика и политически науки.
Ръководител е на проекти в Районен съд - Хасково, Агенция за подпомагане развитието на малкия и средния бизнес.
Има опит в управлението на проекти по Оперативни програми "Административен капацитет", "Регионално развитие", ФАР, Трансгранично сътрудничество, Конкурентноспособност, Развитие на човешките ресурси, Развитие на гражданското общество. Все помпозни термини които не говорят нищо. Това да имаш опит в управлението на нещо може и да означава да си бил асистент или секретар а може и шофьор. Някъде да виждате дати и заемани постове в реалното управление?
Добрев е бил изпълнителен директор на Дружество със специална инвестиционна цел за инвестиции в недвижими имоти. 
От 2002 г. до 2004 г. е бил директор на дирекция в областна администрация -  Хасково (2002-2004). Забележете че само на 24 години лицето става Директор на Дирекция. Питам се какъв житейски и професионален опит има за да ръководи хора с 30 годишен опит и стотици хиляди левове бюджет !!!
Владее английски и руски.
Делян Добрев е бил депутат от ГЕРБ в 41-вото НС, където е бил и зам.-председател на икономическата комисия.
На 18 май 2011 година става заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма на мястото на подалия оставка Марий Косев.
На 21 март 2012 г. той бе избран за министър на икономиката, енергетиката и туризма.
Надявам се всеки средно грамотен човек да си направи сметката какъв министър ни управлява и защо са такива икономическите ни резултати.

Проектът ГЕРБ и България на СОРОС:

Всичко започна с наполеоновия комплекс на една странна фигура пръкнала се заедно с царя от нищото. Бойко Борисов – неосъществен таен агент на ДС, осъществен пожарникар, охранител, мутрафон, каратист, бодигард, но с впечатляваща лична харизма и невероятна вродена способност за системно изграждане на собственото си „лице за публиката”, талант, работещ денонощно, вероятно дори и когато спи. И късметлийското съжителство с една жена, за която сп.Тема отбелязва: „Там, където има пари, Цветелина Бориславова винаги има готов проект.” В този смисъл вероятно има значителна доза истина в твърдението на мнозина коментатори, че Бойко Борисов е проект на
Цветелина Бориславова. Шефката на СИбанк, чиято бурна биография предполагам е добре позната на читателите ни, при първи прочит не показва признаци на обвързаност с „Отворено общество”. Но само на пръв прочит. След придобиването на СИбанк от костовия ковчежник Славчо Христов, новата собственичка има за председател на УС на банката прословутия Георги Прохаски, шеф на „Отворено общество”- България през 90-те. Далеч по-съществен е обаче фактът, че личният й съветник и партньор в банката –
Светослав Божилов, е бил член на УС на „Отворено общество”. Ето я връзката между Сорос и „общността от личности”, както е обявено пред медиите създаването на сдружението „Глобална България”. Това е първият етап от разгръщащият се заговор и в него доста еднозначно се идентифицират групите и интересите, които той обслужва. Към банковото лоби, представлявано от хората от СИбанк, трябва да добавим и
Левон Хампарцумян – шеф на Булбанк, едно от най-свежите лица на синята агитка, традиционно поддържана от Сорос. Зам. министър на икономиката при Костов, председател на Агенцията за приватизация. Рядко умерен човек, който признава: „Никога не губя контрол”. Какво прави Хампарцумян в тая дружина? Можем вероятно да се опрем на шеговития афоризъм, че арменците са другото лице на евреите – заради вроденото си умение да се пласират на точното място, по точното време…
Другото лице от банковото лоби липсва:
Франк Бауер – шеф на Българо-американския инвестиционен фонд и доскоро директор на Българо-американската кредитна банка. Ликът му липсва и от нашата диаграма Кой кой е в „Глобална България”. Въпреки че живее в България и заема ключови позиции от над 15 години, не можахме да намерим нито една негова снимка, дори и в интернет, въпреки че е бил обявяван и за банкер на годината! Дали не е така, защото фондът, който ръководи, респективно банката, са създадени със заповед на президента на САЩ, т.е. представляват в България икономическа резидентура на американски държавни служби? И особено на едни, дето не обичат да се снимат, но пък имат вродено влечение към конспирации… (забелязах, че посетител на сайта, подписал се Франк Бауер, е дал линк към сайта на фондация Америка за България, в който има една много малка снимка на Бауер, на която е практически неразличим, но както се вижда и от копирайта на страницата <Фондация “Америка за България” © 2011>, става дума за 2011 г.
Тези, които не са изненада в сплотената групичка от личности, са байгънестите от масова популярност неприкрити американски лобисти
Иван Кръстев, Красен Станчев и Огнян Шентов – все директори на „центрове”, прехранващи се без всякакво прикритие на соросовите ясли и тичкащи през месец-два във Вашингтон да рапортуват каква са я свършили.
Последната група в „Глобална България” е еднозначно определена – това са четирима представители на най-едрия български бизнес:
Валентин Златев, Сашо Дончев, Красимир Гергов и Иво Прокопиев – които, ако елиминираме конспиративните теории, би могло спокойно да приемем, че са в играта просто заради стратегическите си лични бизнес интереси. Според тиражираните в медиите слухове Златев, който е близък приятел на Цветелина и Бойко, е бил поканен от банкерката да се присъедини, той на свой ред предложил да участва и братовчед му Краси Гергов и приятелят му от газовата индустрия Сашо Дончев. Ами какво пък, склонен съм да го приема това движение по чехли из махалата, поне донякъде и поне отчасти… Колкото до Иво Прокопиев, чиято бизнес кариера е плътно и детайлно свързана със синята агитка на Костов, няма съмнение, че на дневен ред са и други мотивации, а и връзките с „Отворено общество” прозират.
И накрая на списъка, така както е даден за публикуване от общността, е кой мислите! Той е, да, вярно е:
Стефан Попов – актуалният шеф на „Отворено общество” – България. Скромност, какво да се прави. В такива случаи винаги се сещам за един любим ред в една любима поема на един любим поет – „Последните станаха първи!”.
И така, щаб квартирата на заговора е дислоцирана, щатовете запълнени, идва ред на инструментариума.
 
2005 – „Типинг пойнт”. В края на 2005-та е регистрирано нещо с гъделичкащото заглавие „Типинг пойнт“. Нещото е фондация, а учредителите му са част от нашите герои от „Глобална България” – Цветелина Бориславова, Светослав Божилов, Иван Кръстев плюс Александър Божков, чиято поява в тази компания не е изненадваща, тъй като връзките му с „Отворено общество” са обществена тайна, а и той е съвсем официално член на настоятелството на Нов български университет – създаден и функциониращ с помощта на Джордж Сорос и фондация „Отворено общество”. Типинг пойнт (Tipping point) в превод от английски означава „повратна точка” и е добил гражданственост покрай една много хитроумна книга-бестселър на американския журналист Малкълм Гладуел. Тук няма да се занимаваме в детайли с книгата, поради ограничения обем, но който се интересува за повече подробности, може да ги намери в интернет, където включително на български се изписа маса електронно мастило по въпроса.
Накратко, книгата на Гладуел след пространни разсъждения и много примери дава ясна рецепта за модерното социално инженерство и в частност за манипулацията на общественото мнение, при което с изключително ограничени ресурси се постига огромен ефект – примерно как от един Бойко Борисов да се изработи супергерой на една нация (да кажем – българската), след което въпросната нация да го въздигне за свой министър-председател без за целта да се харчат милиарди за PR, реклама и политически маркетинг…
Въобще няма да си правя труда да ви убеждавам, че рецептата на Гладуел работи…
Тук обаче възниква един страничен въпрос, който би възмутил и най-невъзмутимите. Че заговорниците са имали нужда от организация, която да се възползва от въпросния инструментариум и да проведе нужните последователни стъпки, базирани на трите принципа на Гладуел, за да може без излишно бързане или бавене да изведе проекта си докрай, т.е. да издигне на власт Бойко Борисов е несъмнено. Прямият въпрос е защо трябваше въпросната фондация да бъде наречена „Типинг пойнт”, сиреч да се огласи гръмогласно с каква технология точно ще бъде извършен преврата!? И прямият отговор е, защото на хората от соросовата дружинка не им пука, а още по-неприятният вариант е, че очевидно са изпитвали перверзно удоволствие да се надсмеят над всички нас, демонстрирайки ни, че като стадо добитък сме набутани в капана и мърдане няма…
 
2008 – Re:TV. През месец май 2008-ма стартира програмата си цитираната телевизия. Нищо особено – още един национален канал, ако не бе една странност. Учредители на фондация „Граждански медии“, която е едноличен собственик на Re:TV, са… Светослав Божилов, Иван Кръстев и Иво Прокопиев. С други думи «Глобална България» и соросовият проект за директно вземане на властта в България вече са на предизборни обороти. Програмата «Типинг пойнт» си действа, но да имаш и една напълно контролирана електронна медия за целта не е излишно. Казвам неслучайно «за целта», защото с Re:TV случаят е точно такъв – употребена за целта (т.е. предизборен проект) и веднага след изборите закрита (още няколко месеца влачи жалко съществуване с намален състав и финансиране). Защото вече е минал юли 2009-та и властта с мнозинство е у хората на Сорос.
 
2009 – Проектът е осъществен. Цветелининият съжител е министър-председател. Най-безцеремонно са назначени за министри бивши програмни директори и вътрешни хора на „Отворено общество”:
 
Николай Младенов, министър на външните работи – Програмен директор на фондация „Отворено общество“ – София (1996-1998)
Томислав Дончев, министър за еврофондовете – От 2000 до 2004 г. е главен секретар на Клуб “Отворено общество”- Габрово, Програмен директор на фондация „Отворено общество“ (2004 -2007)
Сергей Игнатов, министър на образованието – Ректор на соросовия Нов български университет.
За връзката Сорос – Световна банка – министри, няма да коментирам, сещайте се, не сте деца.

Няма коментари:

Публикуване на коментар