четвъртък, 27 септември 2012 г.

М. Филипова: Корупцията не се лекува с аспирин

1 Февруари, 2010
|
6 Коментари
|
2741
М. Филипова: Корупцията не се лекува с аспирин
Малена Филипова снимка:Новинар
Малена Филипова, ръководител на отдел „Инспекторат" към Върховната касационна прокуратура е магистрат с изключителен опит. Потърсихме я за интервю, познавайки склонността и да говори открито за проблемите в съдебната система. Не ни излъга, жената каза всичко, което й е на сърцето.


Интервю на Милан Николов


-Г-жо Филипова, нека за начало да разясните на читателите ни с какво точно се занимава инспекторатът към Върховна касационна прокуратура, който водите?

Инспекторатът е отдел към ВКП, който проверява всички сигнали на граждани и дружества, обществени организации, сигнали от изпълнителната власт, които най-често са насочени срещу бездействието на органите на прокуратурата, забавеното и неефективно разследване на престъпни посегателства срещу личността и собствеността. Хората ни сигнализират за всички безхаберния в държавата и смятат, че прокуратурата трябва да въведе ред. Прави са, защото когато някой държавен чиновник не си върши работата и неговите началници нехаят или са свикнали с това, че обикновеният човек трябва непрекъснато да се моли и да се чувства виновен, че ги кара да работят, надеждата е в прокуратурата. За съжаление не във всички случаи прокуратурата е компетентна, за да се намеси. Хората се оплакват не само от несправедливо правораздаване, те търсят от нас това, което очакват - а именно да ги защитим от всичкото безхаберие на всички държавни органи в страната. Инспекторатът е и звено, което наблюдава всички дела срещу магистрати, които за момента за съжаление са твърде много – 62. Не твърде много като работа, а като престъпления. За една такава държава като България, това е твърде много.

-Получавате ли много сигнали, какви са нарушенията, за които най-често ви сезират?
В отдела постъпват около 2000 сигнала годишно. В основната част сигналите са насочени към несправедливи съдебни актове, в които хората виждат корупция. За съжаление е много трудно да се докаже корупционно престъпление на базата на един незаконосъобразен съдебен акт. Малцина се сещат, че престъпленията по служба са корупционни престъпления. Поставя се обаче въпросът, дали съществуващите в НК текстове за престъпление по служба и престъпление срещу правосъдието отговарят в пълна степен на обществените отношения, които следват да регулират – категорично не. Към днешна дата, януари 2010 година се изисква от нас да търсим наказателна отговорност за престъпления по служба по текст, а именно чл. 282 от НК, който е създаден преди повече от 40 години. Няма как нещата да бъдат регулирани с тази норма. Нека хората да не очакват чудеса от прокуратурата в борбата с престъпността в съдебната система. Не може едно тежко заболяване като корупцията да се лекува с аспирин. Прокуратурата няма адекватни инструменти – законодателство, с което да провежда борбата с корупцията в съдебната система. Но по-страшното е, че нито една законодателна власт не реагира адекватно на ясно поставените искания за промяна на законодателството в тази сфера. Може би е време вече да спра да говоря, защото няма чуваемост. За последно ще дам ясен отговор на въпроса защо е толкова болна съдебната система? Защото няма адекватно лекарство и докато това не се разбере и безсмислено да се харчат европейски пари за форуми и конференции. Има проблем, за който съществува решение, но то не е във властта на прокуратурата.

- Вероятно е принцип на работата ви да проверявате всеки един сигнал. Какъв процент от тях са реални? Попадате ли често на „разчистване на сметки” между магистрати?

Във ВКП се проверяват всички сигнали, в които се задържат данни за дисциплинарни нарушения и престъпления, извършени от магистрати. 80 % от сигналите са реални. Трябва да уточним обаче, че „реални” не значи за действителни престъпления, извършени от прокурори и съдии, а за проблеми в работата на прокуратурата и съда. Защото хората се оплакват от бавното съдебно производство, а в много от материалите четем голямата човешка мъка. Много е тежко, когато те в своите сигнали изброяват починалите свои близки, които не са успели да дочакат присъдата за престъплението, което е преобърнало съдбата им. В жалбите понякога ясно се вижда, че в съдебната система работят и бездушни чиновници, които освен че трябва да бъдат безпристрастни, трябва да усещат и призванието си – да връщат вярата на хората, че за всяко престъпление ще има наказание, че държавата ще ги защити от лошите, че съдът ще бъде обективен да върне заграбеното. Нека да не забравяме, че всяка власт е дадена от Бога. Моралът на някои от хората в съдебната система трябва да се промени, за тези, особено които го нямат.
Макар и рядко, се случва разчистване на сметки между магистрати, но това е една твърде деликатна тема, а хората едва ли се интересуват от нея. Магистратите, които са били прицел на разчистване на сметки знаят, че ние сме се отнасяли винаги твърде сериозно и не сме позволявали това да се случи.

- Колко магистрати са сгафили за миналата година? Когато се установи вина, какви са най-често наказанията? Стига ли се често до образуване на съдебно производство?

За миналата година сме констатирали, че 76 магистрати при работата си са допуснали дисциплинарни нарушения. За тях са наложени следните наказания : на 12 им е направена забележка, на 8 порицание, на 34 им е обърнато внимание, двама са освободени от заеманата длъжност, 1 е понижен и на 1 му е намалена заплатата. През миналата година са образувани 8 наказателни производства срещу магистрати.

- Неволните грешки на даден прокурор могат ли да се превърнат в престъпление? Какъв е критерият, който определя дали дадена грешка е неволна или умишлена?

Не, неволните грешки са отстраними в голямата им част и те не могат да се приемат като престъпление. По отношение на въпроса ви как се определя дали един магистрат е сгрешил неволно или умишлено, трябва да ви кажа, че в този въпрос влиза един цял раздел от наказателното право. Поради което в едно такова интервю много дълго бихме беседвали. Искам да ви кажа, че престъпленията по служба са винаги умишлени,

- Защо според вас обществото е настроено срещу магистратите? От проверките ви е видно, че корумпираните са шепи хора. Не е ли глупаво честните прокурори и съдии да берат срам заради шепа техни корумпирани колеги?

Ще ви отговоря по един вероятно неочакван за вас начин. Защото съдебната система е болна от липса на ефективно законодателство, от ялови скъпо струващи експерименти, какъвто е настоящият Гражданско процесуален кодекс, тежък и формален наказателен процес, неуредени в действащото законодателство обществени отношения, инцидентни поправки в НК. За съжаление негативите от всичко това се преписват като персонална вина на магистратите. Считам, че трябва колкото се може по-скоро да се създаде нов Наказателен кодекс. Поправките в настоящия са неефективни. И този кодекс трябва да се създаде не в рамките нa месец – два, а в срок за 2-3 години с ефективното участие на изявени юристи, представители на правната наука и практика. В системата работят хиляди честни специалисти, които са принудени да носят негативите на шепа техни колеги. И тук ще спра с изказа си, защото не искам да казвам неща, които ще бъдат много неприятни за хората, които петнят системата.

- Имате ли в момента данни за магистрати, които са свързани с престъпни групировки?

За съжаление няма да мога да отговоря на този въпрос.

- Как бихте постъпили, ако получите сигнал за корупция, насочен към много уважаван от вас и съвестен прокурор, който винаги е бил повече от перфектен в работата си. Ще вложите ли лични чувства и пристрастия?

Първо, трябва да сте сигурни, че няма аз да извърша проверката, ще я възложа на някой друг колега без да въздействам. Но трябва да ви кажа, по сигнали срещи такива прокурори се работи безпристрастно, както по всички останали, за да не остане сянка на съмнение, че именно хора, които са твърде уважавани към тях има други стандарти. Към тях проверката е изключително задълбочена и професионална, но винаги си правя отвод, когато смятам, че по някаква причина няма да бъде обективна. Но ето от 2000 сигнала има около 70 нарушения, което значи, че не всеки сигнал означава, че той е извършил корупционно престъпление. Най-тежко е, когато образуваме дела срещу колеги, правим го с чувство за отговорност, но и се чувстваме омърсени без да имаме вина или съпричастност. Когато видим в новините задържан магистрат, усещането е, че късаме част от собствения си организъм. Част от един жив организъм. Много трудно се разбира болката, която изпитват хората от системата, които работят по дела срещу магистрати. Работата срещу магистрати, не като да работиш по всички останали престъпления. Да работиш срещу магистрати в системата е твърде отговорно и понякога много трудно и опасно, защото заставаш лице в лице срещу хора с власт и пари.

- Ще ви задам един въпрос, на който болшинството от хората не знаят като че ли отговора. Може ли на един прокурор да се заведе дело? Или те са недосегаеми, както смята голямата част от хората?

Съвсем не е така. Конституцията и законите на страната важат за всички. Прокурорите не стоят нито над Конституцията, нито над законите. Няма от какво хората да се притесняват, ако считат, че имат основание да заведат дело, никой няма да им попречи.

- Действат ли реално и вършат ли работа специалните звена към ДАНС и ГДБОП, които наблюдават корупцията в съдебната система?

Звената за борба с корупцията в съдебната система работят съвместно с инспектората към ВКП на принципа на екипността. Това, което постигаме , като резултати, е благодарение на техния изключителен професионализъм съчетан с този на колегите в отдела. Зад цифрата 62 дела срещу магистрати седи работата по тежки оперативни дела на МВР и ДАНС и професионалното ръководство от страна на прокуратурата.

- Темата Никола Филчев изчерпана ли е в работата на инспектората към прокуратурата? Работите ли още по факти, свързани с този ваш колега?

Инспекторатът на прокуратурата не е оставил без отговор нито един сигнал, без значение към кой е бил насочен. И мисля, че вече е крайно време да се отнасяме с повече отговорност и уважение когато говорим за главните прокурори на България. Защото всеки един от тях за времето, за което е бил на този пост е понесъл тежкия товар на отговорност и негативи, за които никога не се говори. Отговорност и негативи, произтичащи от битката за законност и ред, която не всякога е одобрявана от властимащите.

- Влиза ли в правомощията ви да проверявате действащ главен прокурор? Идвали ли са сигнали срещу г-н Борис Велчев? Как действате при евентуален подобен сигнал, ако е в правомощията ви?
Вече казах, че за прокуратурата няма недосегаеми. Няма хора извън закона. И се учудвам защо някой смятат, че човекът на науката, преподавателят по наказателно право ще си позволи да не зачита законността. Нямам притеснения, ако пристигне такъв сигнал. И двете звена на ГДБОП и ДАНС работят по всички сигнали за всички нива в съдебната и изпълнителната власт. Истината е, че когато някой прокурор е сгрешил, хората виждат вина и на главния прокурор, което е твърде несправедливо. Но в едно демократично общество трябва да сме готови да поемаме и критиките, които дори и несправедливи са носители на човешките послания до нас.

- Къде е по-лесно един магистрат да се корумпира, в работата като съдия или като прокурор?

Много ме затруднява този въпрос, защото няма еднозначен отговор. Въпрос на човешки морал и чувство за отговорност. Не може да се каже, че работейки в едната система човек може по-лесно да се корумпира. И съдията и прокурорът могат да се корумпират, ако нямат нужните морални устои.

-Къде и как да подават сигнали гражданите, които имат информация, че даден магистрат е корумпиран?

Сигналите могат да бъдат подавани до главния прокурор или директно в отдел „Инспекторат”. Когато гражданите не са в София или имат някакви притеснения, че пишейки на хартиен носител, минавайки през няколко кабинета може да изтече информация, която може да накърми правата им, могат да се обръщат към звената на ГДБОП и ДАНС по местоживеене. Не сме върнали нито един гражданин, който иска да ни съобщи за корумпиран прокурор или съдия. Дори по електронната поща получаваме сигнали. Проверяваме дори и анонимни сигнали, понякога хората се страхуват да кажат името си, но това не означава, че сигналът им остава непроверен, когато той съдържа конкретни данни за конкретно нарушение или престъпление.
 | Facebook| Email | Печат
Публикувано от в Няма коментари:
180

Почти всички владици са работили за Държавна сигурност

Сред обявените висши духовници, които са работили за Държавна сигурност преди 1990 г., са 11 от от 15-те митрополити, но не и българският патриарх Максим

Комисията за досиетата (Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия - comdos.bg) обяви днес имената на висшите духовници от различни изповедания, които за различни периоди преди 1990 г. са били агенти на тайните служби.

В обявения списък са имената на

11 от действащите 15 митрополити в Светия Синод на Българската православна църква (bg-patriarshia.bg):

Старозагорският митрополит Галактион, Видинският митрополит Дометиан, Плевенският митрополит Игнатий, Сливенският митрополит Йоаникий, Великотърновският митрополит Григорий, на САЩ, Канада и Австралия митрополитът Йосиф, Врачанският митрополит Калиник, Варненският и Великопреславски митрополит Кирил, Неврокопският митрополит Натанаил, Западно- и Средноевропейският митрополит Симеон, Русенският митрополит Неофит.

Сред обявените не са българскиятпатриарх Максим, Ловчанскиият митрополит Гавриил, Пловдивският митрополит Николай и Доростолскиият митрополит Амвросий.

През 1971 г. Максим стана патриарх с решение на Политбюро на ЦК на БКП.

Владиката Галактион, чието име беше обявено отдавна, тъй като беше и народен представител, е бил вербуван за агент през 1981 г. под псевдонима "Мишо". Той се прочу особено с титлите "архонт", които щедро раздава.

Дометиан, за когото в архивите има запазени и собственоръчно написани агентурни сведения под псевдонима "Добрев" е станал агент още през 1972 г., когато е бил 40-годишен.

Плевенският Игнатий е станал агент "Пенев" и агент "Германски" през 1982 г. В архива за него, както и за повечето други духовници, има писмени настоятелни искания от 1990 г. "да бъдат заличени от всички картотеки данните".

СливенскиятЙоаникий е започнал да донася през 1977 г. под под името "Кирилиевич".

Великотърновският Григорий е агент от 1975 г. като "Ваньо".

Врачанският Калиник пише "агентурни сведения" от 1968 г. - един път като "Рилски", друг път като "Велко".

Варненският и Великопреславски митрополит Кирил, често сочен като най-вероятен наследник на Максим на патриаршеския трон, е бил вербуван през 1976 г. като "секретен сътрудник" и възстановен през юни 1989 г. като "агент". Под псевдонимите "Ковачев" или "Владислав" собственоръчно е писал агентурни сведения и е подписвал след това документи за полученото възнаграждение, а ръководилият го щатен служител е отчитал разходни документи.

На 9 ноември 1990 г. и той настоятелно е поискал "да бъдат заличени от всички картотеки данните" за "Владислав".

И владиците Натанаил и Симеон са полагали подписите си под собственоръчно написани агентурни сведения и документи за получено възнаграждение.

Западно- и Средноевропейският митрополит Симеон през още ноември 1967 г. е бил назначен за "оперативен работник от строго секретния щат на Първо управление на ДС. Ползвал е псевдонимите "Христов" и "Торис".

Сред офицерите, които са вербували свещениците най-често се среща името на израствалия през годините в службата

някой си Кирил Иванов Котов - първо оперативен работник, после - капитан, след това - майор...

Днешните владици са сътрудничили преди всичко за някогашното Шесто управление на ДС, наричано и "политическата полиция".

Проверени са и ръководителите и членовете на управителните органи на Католическата църква в България, както и висшите духовници на мюсюлманско изповедание - главен мюфтия и членове на Висшия мюсюлмански съвет.

Мустафа Алиш Хаджи- Главен мюфтия от 2006 г., но успял да влезе в правата си едва през април 2011 г., е бил вербуван за агент "Андрей" на 14 ноември 1989 г. и е продължил да донася. На 28 октомври 1992 г. изглежда е бил заблуден, че документите, доказващи сътрудничеството му, са били унищожени.

Другите проверени от мюсюлманското изповедание са районни мюфтии и членове в различни години на Висшия мюсюлмански съвет (ВМС) и повечето са продължили да сътрудничат на "органите" след 10.11.1989 г.

Например Насуф Халил Насуф е бил вербуван 19-годишен през 1971 г., бил е осведомител, агент и секретен сътрудник под името "Христо", продължил и след ноември 1989 г., а на 1 октомври 1993 г. го излъгали, че всички документи са унищожени. Но се издигнал до районен мюфтия.

Покрилият се с печална слава заради безбройни скандали в мюфтийствто Недим Хафъз Ибрахим Генджев от 1973 г. е бил щатен служител на ДС в Шумен и Русе. По-късно, през 1984 г. (това е началото на т.нар възродителен процес) е станал нещатен сътрудник и го е ръководел лично цял генерал - Г. Силянов. Няма друг от обявените до сега хиляди агенти, за когото в архивите да има данни, че е бил ръководен от генерал.

Агент от 1987 г., но и след 10 ноември 1989 г. е бил Георги Иванов Йовчев - епископ на Софийско-Пловдивската католическа епархия от 31.07.1988 г.
Комисията за досиетата уточнява, че проверката продължава.  
Share on facebookShare on twitterShare on emailMore Sharing Services180
Източник:comdos.bg Снимки:Георги Димитров, vesti.bg
Публикувано от в Няма коментари:

Скандалът в Светия синод вече е публичен

Патриарх Максим бил категорично против раздаването на "архонтски" звания и е поставен в крайно нелепо и деликатно положение от своя някогашен любимец - владиката Николай от Пловдив

Българският патриарх Максим (снимка от 29 април 2012 г.) Българският патриарх Максим (снимка от 29 април 2012 г.)
Новини
Снимка: БГНЕС
"Патриархът е против архонтството", категорично заяви пред БНТ варненският митрополит Кирил.

Българският патрирх Максим се бил опитал да въздейства на скандалния пловдивския митрополит Николай да се откаже от раздаването на архонтски титли, но не е успял.

Позицията на самият 97-годишен Максим по въпроса остава неизвестна, защото той не е присъствал на литургията за 41-вата годишнина от интронизацията си, отслужена вчера.

Архонтският скандал в Българската православна църква продължава с пълна сила.

Патриарх Максим не дойде на литургията за годишнината може би, защото е болен, а според някои хора - за да не се намесва в архонтския скандал.

На литургията в храма "Св. Александър Невски" в сряда го нямаше и пловдивският владика, нямаше ги и митрополитите, поддръжници на архонтството. Само трима висши духовници почетоха събитието.

Службата по традиция се водеше от сливенския митрополит Йоаникий, председателстващ заседанията на Светия Синод. Участваха само варненският митрополит Кирил и Ловчанският Гавриил. Първият е категорично против "архонтстово", а вторият изразява сериозни резерви и настоява да се знае произходът на даряваните пари, станали основания за връчване на "архонтски" титли.

Митрополит Николай отслужил "своя" литургия в Пловдив и публикувал словото си на сайт в интернет.

Този владика предизвика противоречията и скандала в Светия Синод, след като връчи титла "архонт" на съмнителния търговец на оръжие Петър Манджуков.

Както е известно първо синодът потвърди решението си от 2007 г., че в традицията на църквата няма такива титли и награди, но впоследствие митрополитите решиха да узаконят "архонтството". На друго заседание те изработиха и критерии за връчването на титлата.

И в двете заседания не е участвал патриарх Максим, а няколко митрополити остро възразиха срещу взетите решения. Взетото с неясно мнозинство решение на Синода предизвика и протест на вярващи срещу "архонтството".

Скандалът и разцеплението в Българската православна църква се разрастват и започват да напомнят за драмата, която църквата преживя в началото на 90-те години. Сега обаче - предизвикани от висши сановници.
Share on facebookShare on twitterShare on emailMore Sharing Services16
Източник: VESTI.bg Снимки:БГНЕС,Любомир Спиров / БГНЕС
Публикувано от в Няма коментари:

ЦЪРКВА НА ДОГАРЯНЕ



Поглед отвън: Църква на догаряне


Моралната криза в Българската православна църква и нейните кадрови, социални и финансови проблеми в коментар на д-р Марко Арндт, шеф на софийското бюро на германската фондация "Конрад Аденауер"

Д-р Марко Арндт ръководи софийското бюро на германската фондация "Конрад Аденауер" Д-р Марко Арндт ръководи софийското бюро на германската фондация "Конрад Аденауер"
Българската православна църква изживява морална криза, а кадрови, социални и финансови проблеми я досъсипват. Отчуждението между клира и миряните е огромно, а скандалите около митрополитите - непрестанни. Има ли изход?

Кореспондент на "Дойче веле" (dw.de) задава въпроси на историка д-р Марко Арндт, който оглавява софийското бюро на близката до германските християндемократи фондация "Конрад Аденауер" (kas.de/bulgarien). Къде той вижда възможности за излизане на "чисто"?

Според д-р Арндт възможности за позитивно развитие има, макар че българското православие е до голяма степен застинало в своите литургични канони. Тази промяна няма как да се случи без натиск от страна на миряните и на онази част от българското духовенство, която не е била свързана с Държавна сигурност.

Има много общи черти между действията на Държавна сигурност и ЩАЗИ при потискането и изтласкването на църквата от комунистическите общества в България и бившата ГДР.

Репресивните мерки са сходни: закриване на храмове, ограничаване броя на свещенослужителите, следене на богомолците и, разбира се, активно инфилтриране на агенти и информатори в църковните настоятелства и висшия клир.

Германският историк напомня, че верующите християни в бившата ГДР са били подлагани на огромен натиск: на младежите, които приемали причастие и се изповядвали, е било забранявано да полагат матура и да следват в университет.

Един от най-тежките проблеми пред съвременната православна църква е обвързаното с Държавна сигурност минало на мнозинството от митрополитите, изтъква д-р Марко Арндт:

"Имаше само краткотраен обществен интерес към проблема, след като Комисията по досиетата публикува разкритията си за агентурното минало на 11 от 15-те митрополити в Светия синод. По-дълбоко разследване, което да изясни защо тези църковни служители са сключили "сделка с дявола" и дали тяхното издигане в църковната йерархия не е било планирано от тайните служби, така и не беше направено.

Понеже почти всички митрополити са били сътрудници на ДС, е съвсем възможно бъдещият патриарх да бъде избран именно от този кръг", подозира германският експерт.

Защо присъствието на Българската православна църква е толкова вяло в обществения живот на страната, а в уязвими или ключови за бъдещето на нацията групи и сектори като училищата, ромските гета, болниците, хосписите и затворите то е само символично?

"Традиционното за България вероизповедание по своята същност е литургично. Това означава, че то се концентрира най-вече над църковните служби и спазването на обреди и церемонии според канона. Православната традиция го изолира от обществото, което е нещо необичайно за западните християнски църкви", отговаря д-р Арндт.

Изход от тази изолация германският историк вижда в по-активното присъствие на вярващите в живота на църквата, както и в създаването на авторитетен и действен Мирянски съвет към Синода:

"Само така може да бъде прекратена практиката висшият клир да взема решения единствено с оглед на собствените си интереси, а митрополитите да властват в епархиите си като феодални деспоти, без контрол и отчет пред някого", посочва шефът на софийското бюро на фондация "Конрад Аденауер".

Много показателен по отношение на безпринципността на висшия клир и неговата безотговорност и безотчетност пред миряните, е пресният скандал, свързан с ктиторството.

"Според мен е нормално БПЦ да дава титлата "архонт" на достойни хора, които са се отличили като дарители на храмове и епархии. Цариградската патриаршия прави същото.

Проблемът в България е липсата на ясна и категорична заявка от страна на Синода, че не всеки, който дарява пари, заслужава тази титла. В миналото много известни българи са дарявали парите си на църквата, без да искат в замяна някакви морални или други облаги.

Необходима е внимателна преценка на миналото и настоящето на тези, които дават дарения срещу църковни титли. Със сигурност сенчестите бизнесмени не правят дарения, за да изкупуват греховете си, а със съвсем друга цел", казва д-р Арндт по коментираната тема около скорошното титулуване на известен търговец на оръжие.

Германският експерт обръща внимание и на други нерешени проблеми на БПЦ - липсата на кадри, финансовото състояние и приеманите от митрополитите луксозни подаръци. Сега в българските православни храмове и манастири служат едва 1000 свещеници и 100 монаси. Това е крайно недостатъчно за ролята и мисията на църквата в българското общество, счита д-р Марко Арндт.

На фона на мизерното съществуване на много епархии, в които свещениците от месеци насам не са получавали малките си заплати, е неприлично хора от висшия клир да парадират със скъпи дарове от неизвестни дарители: "Това също води до пропукване на вярата в душите на миряните и е фактор за по-нататъшното отчуждение между обществото и църквата", обобщава шефът на софийското бюро на фондация "Конрад Аденауер".
Публикувано от в Няма коментари:




Бившият ректор два мандата на Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) Станислав Семерджиев е бил агент на Държавна сигурност от 1986 до 1990 г., съобщи Комисията по досиетата (comdos.bg).

Известният сред колегите си "Стенли" всъщност е донасял на Шесто управление на ДС под псевдонимите "Тодор" и "Янко".

Той беше ректор от 2003 до ноември 2011 г. Заема още много други длъжности: изпълнителен директор на Световната асоциация на филмовите и телевизионни висши училища (CILECT) в Брюксел, председател на Българската асоциация на филмовите, телевизионните и радио сценаристи, член на управителния борд на европейската сценарна програма SOURCES-2, член на Консултативния обществен съвет на БНТ, член на Обществено-експертния съвет по култура в Столичната община, член на Националния съвет за кино и др.

В НАТФИЗ са били проверени 13 лица.

Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на основание чл. 26, ал. 1, т. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е извършила проверка на ректорите, зам.- ректорите, деканите, зам.- деканите, директорите на департаменти и ръководителите на катедри в държавни и частни висши училища и университети.

През март т.г. Комисията по досиетата публикува имената на 39 агенти, сътрудници и дори щатни служители на бившата Държавна сигурност от проверените над 400 души от три университета.


Фактите, извадени от архивите, показват, че по време на комунистическия режим е било невъзможно някой да заеме дори най-обикновен ръководен пост в сферата на висшето образование, ако не е бил агент на службите.

Редица преподаватели, работили за Държавна сигурност, не са прекратили контактите си със специалните служби и след свалянето на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г. Други са били убедени, че всички документи, съдържащи уличаващите ги факти за работа с ДС, са били унищожени в началото на 1990 г.

В Международното висше бизнес училище в Ботевград агент на ДС е бил ректорът Руслан Станчев Пенчев.

Александър Христов Ганчев - ръководител на академично направление "Природо-математически науки" в Американския университет в България, също е донасял за ДС.

Десет души са били проверени в Европейския политехнически университет в Перник. За Държавна сигурност са работили Владимир Димитров Лазаров, Людмил Георгиев Даковски и Стефан Георгиев Николов.

В Химико-технологичния и металургичен университет в София са проверени 59 лица. Агенти и секретни сътрудници на ДС са били Пешко Христов Джамбов, декан, Кирил Георгиев Станулов, ректор до юли 2007 г., ръководителите на катедри Здравчо Маринов Здравчев, Жанета Маринова Българанова и Георги Стефанов Чолаков.
Публикувано от в Няма коментари:

МНОГО АГЕНТИ НА ДС В ТЪРГОВСКАТА ПАЛАТА

Очаквано: Много агенти на ДС в търговската палата

За Държавна сигурност са донасяли и предишният, и сегашният председател на БТПП, както и повечето членове на днешния Управителен съвет

 Председателят на БЧК Христо Григоров под псевдоним "Еленов" е донасял за ДС от 1980 г.
Както можеше да се очаква, в ръководството на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) винаги са работили извънредно много сътрудници и служители на бившата Държавна сигурност.

Комисията по досиетата е проверила 114 души, 22-ма са работили за ДС, 18 от тях са и в сегашната управа. Процентът на сътрудниците на ДС в палата е значително по-висок от средния за други институции и ведомства, където най-често работилите за бившите тайни служби са около една десета от проверените.

За ДС са работили предишният председател на УС на БТПП Божидар Божинов (нещатен агент) и сегашният Цветан Симеонов (щатен в Първо главно управление (разузнаване).

Трайно и тясно свързан с ДС е бил председателят на Българския червен кръст (БЧК) и член на УС на БТПП Христо Григоров - секретен сътрудник на Първо главно управление.

Бившият председател на Националното сдружение за "Недвижими имоти" Орлин Владиков е бил щатен служител също към ПГУ на ДС.

Членът на УС на БТПП Лъчезар Росенов е в списъка на нещатните сътрудници на ДС. Той е бивш кмет на Добрич, но името му досега не е излизало при проверките на комисията по досиетата на кметовете и членовете на общинските съвети.

 

Парламентът преизбра Евтим Костадинов за председател на комисията по досиета

Стари комунисти още дърпат конците в България

 


Щатен служител от ДС е и Радостин Генов, който е председател на Асоциацията на безмитна и ритейл търговия. Той не слезе от екраните на почти всички телевизии, за да протестира, когато бяха закрити безмитните магазини по сухоземните граници и все доказваше колко губи държавата от това решение.

Отново огласен като агент на ДС е, като член на УС на БТПП,  бившия директор на НДК Христо Друмев. Поради дългогодишната му работа за ДС, той в различни пероди е бил ръководен от общо 22-ма офицери от Софийско градско управление на МВР-ДС, отдел II, отделение IV; РУ на Генералния щаб на БНА-ДС, Първо Главно управление на ДС, отдели III, IV и XIII.

Такъв е и бившият зам.-министър на външните работи Константин Главанаков, който е бил секретен сътрудник на ДС.

Други бивши агенти на ДС са бизнес дамата Радка Стаменова ("Елеонора"), основателка на фирмите "Меридиан 22" ООД (1990) и ЕТ "Интербизнес" (1992), много активният в търговските дела през 1990 г. Аспарух Драганов Карастоянов, търговецът на произведения на изкуството и галерист Димитър Димитров Пампулов и др.

Агент на ДС под псевдонима "Калина" от 1978 г. до 1989 г. е била Анна Сендова - съпруга на бившия председател на Народното събрание и посланик в Токио акад. Благовест Сендов. За нея в архивите има пълен набор документи: собственоръчно написана и подписана декларация за сътрудничество, собственоръчно написани агентурни сведения, документи от ръководил я щатен служител, регистрационна бланка.
Публикувано от в Няма коментари:

неделя, 23 септември 2012 г.

"ГОЦЕ" ЗНАКОВО СЕ ПРИТАИ ЗА БЕЛЕНЕ

IncreaseБившият президент и кандидат-лидер на БСП, Георги Първанов, знаково се притаи за „Белене”. Не се обажда. Не громи ГЕРБ. Не подкрепя линията на БСП. Трае си. Да се обзаложим ли, че очаква нишан от Путин. „Гоце” българските интереси по енергийната тема си ги е формулирал отдавна. Няма какво да добави. Първанов вижда, че Борисов се гърчи. Уж влиза остро на руснаците, а сетне раздува как бил застанал срещу ЕК за „Южен поток”. „Какво искат повече в Москва?” е мехлем за русофилската душица на Г.П. Експрезидентът знае, че може лесно да разбие Б.Б. след тази вметка. Но не атакува. Защо ли? Да не би пък „Гоце” да е преценил, че неговият основен противник е Сергей Станишев?! Председателят на БСП иззе инициативата на Георги Първанов с подписката за „Белене”. „Гоце” раздуваше за „енергиен шлем, член, пакет” и прочие. Но С.С. му дръпна килимчето.
Притаяването на Георги Първанов трябва да внуши на публиката, че по толкова значими теми не бива да се бърбори с повод и без повод. Да не говорим, че не бива да се „заплашва партньора”, както геройски изхлипа в четвъртък  Сергей Станишев. Всъщност мълчанието на „Гоце” и дърдоренето на Станишев не са болка за умиране за Борисов. Той се кахъри от мълчанието на Путин. Срещу „заплахата” на нашия премиер Путин отвърна с ледено мълчание и задействане на говорителя си Дмитрий Песков. В момента руският президент се е развихрил. Подпукал е много яко министрите на Дмитрий Медведев. Явно е решил до 60-ия си рожден ден на 7 октомври да впечатли света с „твърда ръка”. Но за България мълчи. За Бойко Борисов – повече от нищо. Как да не се кефи „Гоце” и да не се таи?
Първанов е прав за себе си. Няма смисъл да се обажда сега. Нека се набутва Румен Овчаров и да обяснява защо кабинетът „Станишев” е угробил проекта „Белене” с безхаберни действия и скандално забавяне. Мълчанието пред публиката не означава, че „Гоце” и Б.Б. не търсят начин да влязат в контакт по енергийната тема. Колебанието им е продиктувано от медийната истерия. Евентуална тяхна „тайна среща” ще взриви обстановката. Янките в София тутакси ще ги подредят при медийните си храненици. И ще се почне. Линията на „Гоце” ще бъде „Аз казвах ли ви?!”, отсичат на „Позитано” 20. Не е съвсем сигурно, че медийната акция на Г.П. ще бъде насочена срещу Бойко Борисов.
В София вървят залози, че Георги Първанов е набрал страшно много на Сергей Станишев и готви серия от атаки, с които да го намачка здраво, за да го принуди да се оттегли от поста председател на БСП след избора в ПЕС. В лагера „Гоце” някои сънуват нов конгрес на БСП преди изборите. В тези кръгове основни влияещи фактори са доскорошни върли врагове като Румен Петков и като Татяна Дончева. Те са оставили енергийната тема на Румен Овчаров, защото ги интересува нещо съвсем друго – „Гоце” да вземе главата на Серж преди изборите и да поведе БСП към победа на вота.
bgsniper.com
Публикувано от в Няма коментари:

ЕДВИН СУГАРЕВ : СИНЯТА ВЛАСТ СЪЗДАДЕ ЧЕРВЕНИТЕ ОЛИГАРСИ

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Лошото в българската приватизация 
 
 
Лошото в българската приватизация не беше ниската цена, а това, че ни пришпорваха да бързаме, разказва Сугарев в интервю пред “Преса”. Имаше една Ан Макгърк от Международния валутен фонд, която буквално тропаше по масата и искаше да продаваме в най-кратки срокове. А на кого да продаваме, това никой не казваше.
Така се стигна до варианта “работническо-мениджърска приватизация” , разграбване на предприятията, които след това бяха продавани на безценица на бившите комунисти. Така този тип приватизация направи някои членове на БСП олигарси. За съжаление, получи се така, че синята власт създаде червените олигарси, смята Сугарев.
За мен д-р Желев е една от най-позорните фигури на прехода, той организира комплот срещу правителството на политическата сила, която го издигна за президент, твърди поетът. Действаше в пълен синхрон с Луканов и с фигури от бившата ДС като Бриго Аспарухов.
От всички комунисти Виденов ми е най-симпатичен, признава Едвин Сугарев. Според него това е честен човек, доколкото честен може да бъде член на тази партия. Виденов каза думи, които трябва да се помнят – България няма пари и всичко, дето са го говорили е било пълна лъжа, завършва Сугарев./БЛИЦ
Публикувано от в Няма коментари:

ПИСАТЕЛЯТ АЛ. ТОМОВ : РОБИ СМЕ ПО ДАДЕНОСТ , ПО ПРИРОДА

Писателят Ал. Томов: Роби сме по даденост, по природа
Александър Томов
Такова интервю не сте чели! Известният писател Александър Томов е по-откровен отвсякога, а изводите му са тежки, нелицеприятни, разголващи днешната действителност. „Какво означава за последните 25 години една група българи да ограби безпрецедентно останалите и те да не надигнат глас, да не се противопоставят, а да й разрешат да го направи? Отговорът може да бъде само един и той е крайно неприятен
Той е автор на над 20 книги. Някои от тях са остро критикувани, други са считани за класика. Романът му „Ала булгаро” е српавняван с „Под игото” на Вазов, „Тютюн” на Димитър Димов, тетралогията на Димитър Талев и романите на Емилиян Станев. Самият той прилича на вълк единак, който отдавна е извоювал своя територия в българската литература.
- Г-н Томов, преди дни откриха нова отсечка на магистрала „Тракия”, но пък поскъпна тока и се подпали гора на Витоша. Как да балансираме между добрите и лошите новини?

Трябва да се балансира умерено между доброто и лошото, които всъщност са двигателите на живота.

- Изследване на ООН ни нареди сред най-нещастните нации в света. Защо така?

Нареждаме се сред най-нещастните нации в света, поради една съществена причина - робското  у  нас се оказва водещо. Робът у нас е култивиран с векове, предимно последните пет  века робство. Отделните изблици на възторзи и емоции само потвърждават правилото на робското ни мълчание и тарикатлък, които са в основата  на нашата народопсихология. Какво означава за последните 25 години една група българи да ограби безпрецедентно  останалите и те да не надигнат глас, да не  се противопоставят, а да й разрешат да го направи? Отговорът може да бъде само един и той е крайно неприятен за всички нас:  може би сме роби  по даденост, по природа. В момента завършвам едно свое пространно есе под работното заглавие: ”Робска нация”, в което ще се опитам да обясня,   на какво се дължи това... Ужасно есе, бих предпочел да не го напиша, но изводите от писателската ми работа през целия ми съзнателен живот, ме водят към това.


- Как живее днес един писател, който е издал десетки книги?

Един писател живее като всички останали - оцелява. Трябва да заявя категорично, че лично аз съм си избрал и препочитам да живея, както всички останали. Така по-добре ги чувствам, иначе ми е невъзможно да пиша, невъзможно да ги тълкувам правилно и да оставя нещо след себе си евентуално. Това е съзнателен избор.

- Може ли човек да живее от писане?

Може да живее от писане, ако е много кадърен и талантлив, в противен случай се проваля. Но както е казал любимият ми философ  Шопенхауер: ”Всеки живот, в края на краищата, е един провал, поради простата причина, че завършва със смърт.” Както е добре известно на четящите,  в творчеството си  аз имам голяма слабост към тъмните тонове, към тъмните човешки драми. Въпрос на светоусещане. Напоследък например ми направи голямо  впечатление филмът на Ларс фон Триер „Меланхолия”, в който мотото  на главната му героиня е: ”Земята е зло. Не трябва да тъжим за нея.” Значи, предполагам сте наясно, на какви  всъщност състояния напоследък съм подвластен...

- Четете ли млади автори? Вярвате ли на техните истории?
Рядко чета млади автори. Аз съм затворен в своята самота човек. Предпочитам да чета мъртвите автори. От тях научавам много повече, отколкото от всички млади взети заедно. Предпочитам  да кажа за някой млад автор - не съм го чел, защото прилича на един друг автор, който също не съм  чел. Звучи мизантропично и против самия мен, защото ме обрича на забрава и липса на последователи, но за съжаление, е така. Любимият ми стих си остава този на големия италиански херметик Салваторе Куазимодо: ”Човек е сам върху сърцето на земята, пронизан от едничък слънчев лъч. И неусетно пада вечерта...” Това е.

- На какво ниво са, според вас, сценариите на последните български сериали като „Стъклен дом”, „Седем часа разлика”, „Под прикритие” и др.?

Сценариите на последните  нашумели български сериали са на средно ниво,нищо повече. Наши провинциални ерзаци, които не могат да направят никакво впечатление на големите ценители. Аз съм  един от тях, колкото и да им е неприятно на някои да го кажа. Мога дума по дума да обясня,  защо  и с какво Тарантино  или Дейвид Линч  са велики, а нашият Дюлгеров с неговия „Козел” посредствен. Анализът също е въпрос на талант, или го имаш, или го нямаш, простете за нескромността...

- Като писател замисляли ли сте се какво ни отличава от българите, живяли по времето на Борис Първи, например?

Ние не можем да кажем, какви са били  хората  по нашите земи от времето на траките, на прабългарите или на покръстилия ни Борис Първи. Психиката на траките например, е  крайно интересна, невероятна направо. Знайно е, че те са плакали, когато децата са се раждали и са се веселяли и ликували, когато са ги изпращали в гроба. Както е знайно, че са били безумно войнствени и безумно смели, освен това, и безумно жестоки. Съществувала е стара римска поговорка, която гласяла: ”Жесток като тракиец...” Какво сме взели и наследили ние, днешните българи от тях? Никой не може да каже. Траките са били безписмени, нищо не са оставили след себе си. Или, какво сме наследили от прабългарите на Борис Първи. Знайно е също, че при  покръстването, той е унищожил над сто болярски рода, които са продължили да почитат бог Тангра, до девето коляно. Какво е останало в нас от тази изумителна жестокост? Може ли да ми обясни някой? Пак повтарям, нашата робска психика се формира по време на петвековното турско робство до момента, в който отец  Паисий простенва в своята „История Славяноболгарская”: ”О, неразумни юроде...” На остатъците от тая наша психика се дължи и днешното отчаяно положение на нашия собствен народ, на всички нас, на това се дължи и последното ни място по стандарт в Европа.

- Какво ни липсва, за да сме щастливи?

Липсва ни борбеност, непримиримост, себеотрицание, смелост, жертвоготовност, всички ония качества, които са признак на гордост и на достойнство и са противопоказни  на роба в нас, към който роб, за съжаление, принадлежа и самият аз...


- Ваши литературни герои са били политици, мафиоти, бизнесмени. В книгата си „Йешуа” обаче навлизате по един необичаен, дори скандален начин в библейската тема. Как стигнахте до нея?

Последният ми роман „Йешуа” е сложен  и многопосочен психологически роман. Темата за месията Йешуа ме занимава много отдавна. Знайно е, че има историци, които се съмняват изобщо в неговото съществуване. Моят Йешуа е манипулиран от политиците националисти на тогавашна Юдея -зилотите, съгласява се в началото да им служи, но впослествие се отмята и е обзет от  фанатичната вяра за собственото си безсмъртие и собствената си непреходна слава и успява да я постигне, когато го разпват горе, на кръста. Това е роман за фанатизма на един  млад човек, който е много важен за християнството. В своята „История на западната философия” Бъртранд Ръсел посочва някои от точките, според английския историк Гибън, които налагат християнството като водеща религия по времето на Константин Велики. Една от тях е верската нетърпимост на християните, произтичаща от юдейската религия, но прочистена от нейния тесногръд и необщителен дух, който отблъсквал неевреите от приобщението към Мойсеевия закон. Втората точка е учението за отвъдния живот, а третата,  много важна, е чистата и аскетична нравственост на християните. Тъкмо тия точки са вложени подводно,  художествено в този мой роман и затова той не е никак лесен за тълкуване и за анализ. С други думи, това е един от редките ми интелектуални опити за роман.

- Близък ли ни е Юда?

Образът на Юда в този мой роман е един от най-сложните и най-драматичните. Той е едновременно манипулатор и жаден също за слава, с която го изкушава Йешуа. Напоследък се заговори за едно намерено евангелие от Юда, в което става дума за нещо твърде сензационно, че самите Йешуа и Юда взаимно са се уговорили за предателството по време на Тайната вечеря и, ако това е било наистина така, то преобръща с главата надолу цялата Библия. Удивително, нали! Аз като писател с въображение не мога да подмина подобни страховити драматургични обрати и това е една от причините за написването на този роман. Той е драматургичен от първата до последната буква. В него мисля, че съм надхвърлил себе си, но това е мое лично мнение, а  далеч по- важно е  мнението на негово величество читателя.

- Предатели ли сме българите, както често сами се наричаме?

Ние обичаме да се окайваме. Ако съществува предателското у нас, то се дължи единствено на нашата робска психика, която често е до такава степен  изродена, че  нашето предателство минава за благопристойност, за възпитание, за оцеляване, за дяволък, тарикатщина и за какво ли не друго. Аз неведнъж съм го казвал: у нас хитрите и подлите победиха... Да го тълкува кой както си иска и както му е удобно. За мен е така...

- Готов ли сте да спорите с представители на църквата, за да защитите романа „Йешуа”?

За мен църквата е институция, с която е невъзможно и не трябва да се спори. Познавам добре историята на човечеството. Въздигането на църквата и по-специално на Християнството е една от малкото добрини в тази история, която е пропита от Зло. Имайте предвид, че преди въздигането на църквата, по време на така наречения елинистичен период в историята на човечеството, доброто сред младите хора се е считало за нещо неестествено. Дайте си сметка, какво е било въздействието на църквата и на Вярата за налагането на морала. ”Йешуа” или който и да е роман е просто една от многото художествени интерпретации, на които който и да е писател има  своето право. Влиянието и въздействието на Църквата е нещо много повече. На нея лежи цяла една цивилизация, западната. Излишно е да се говори...

- Как ще коментирате акциите и съдебните процеси срещу организираната престъност?

Акциите и съдебните процеси срещу организираната престъпност поставят пред всички нас един фундаментален въпрос - за ползването на НАСИЛИЕТО като инструмент, като аз лично под насилие разбирам западния демократичен ред за въвеждане на закони и на правила, без които европейската цивилизация би била невъзможна.Тази така жадувана от повечето от нас  демокрация е изтъкана от закони и правила, в които насилието и наказанието е възприето от векове като нещо естествено. В Лайпциг веднъж ми показаха на тогавашния запазен средновековен пазар една килия, в която са затваряли всеки, който си е позволявал да лъже и мами в кантара. Всеки  е могъл да  го плюе и замеря с огризки, докато не се покае. Представяте ли си, да направят подобна килия за наказание на нашия Женски пазар? Опашката към нея ще бъде огромна. Искам да кажа, че насилието в определен момент може да дава и своите добри плодове, представете си. Петър Първи някога чрез насилие е създал руската аристокрация, която впоследсвие ражда руските гении Пушкин и Лермонтов, Толстой, Чехов и Достоевски. Нещата по този въпрос съвсем не са еднозначни. Историците твърдят, че осемте века невиждан терор на шогуните в Япония, е създал възпитаните японци, които благодарение на собствената си дисциплина, творят сега чудеса. А какво да кажем за жестокостта на конквистадорите, формирали католицизма на Латинска Америка. Тая изумителна магическа смес дала на света по-късно Алехо Карпентиер и  Маркес с техните „Изгубени следи” и „Сто години самота”? Осъзнатото насилие ражда закон и ред, без които една държава е немислима.

- Може ли да има справедливост и възмездие без ефективно правосъдие?

Абсурд. Без ефективно правосъдие, справедливостта и възмездието не съществуват.

- Смятате ли, че българската интелигенция е способна да поведе нацията, както това се е случвало в миналото?

Не. Докато родният интелигент не осъзнае и  не анализира роба    в себе си и не се освободи от него, е изключено да поведе когото и да е. Това освобождение понякога продължава цял живот. Знам го по самия себе си. Написах и издадох десетки книги и още не мога да се освободя от робското в  мен. Изглежда това е заложено,д аденост. Не мога да се залъгвам. Не забравяйте, че изходите от тая кошмарна дилема не са много, а най-често е един - евтаназия или още по-точно - обезболяване чрез смърт. В последния ми роман моят Йешуа избира тъкмо тоя път.

- Как ще коментирате носталгията по социализма?

Социализмът уреди някога държавата ни с насилие, спомнете си народния съд, въведе в нея ред чрез насилието. Това е една от основните причини за носталгията по него. Имаше наказание и възмездие. Да припомняме ли насилието на Ленин и Сталин, на Джерзински и Троцки? Днес ние говорим за демократично насилие, за демократични правила и закони и това ни звучи като утопия. Можете ли да си представите, какво и колко ни предстои? А, ако наистина се окаже  утопия? Не знам. Страх ме е да мисля и да расъждавам повече. Нашият противоречив преход разкри неведоми бездни у собстения ни народ, у самите нас, които тепърва ще ни се налага да преосмислим.

- Ще се завърнат ли някой ден, според Вас, българите, които живеят в чужбина?

Да. Ще се завърнат. Носталгията ще ги съсипе. Човек никога не може да се излекува от собствената си младост.

- Обаждат ли ви се с политици?

Не. Политиците не ценят собствените си писатели, не ги броят изобщо за такива. Особено самостоятелните и мислещите като мен. Противопоказен съм им. Има и друго, ние сме конкуренти за едно и също нещо - Славата и Безсмъртието, които са подвластни единствено на безмилостното ВРЕМЕ. Затова и винаги се отлага за небитието този толкова съдбовен  въпрос.

Въпросите зададе Огнян Стефанов
Публикувано от в Няма коментари:
Публикувано от в Няма коментари:

КРИСТАЛИНА ГЕОРТИЕВА ДОНАБУТА БОЙКО БОРИСОВ ПРЕД ВЛАДИМИР ПУТИН

Кристалина Георгиева, представяща се като най-върлата европейка в България, всъщност е свързвана в Брюксел с някои от най-проруските кръгове, категорични са източници на информация от посолството на САЩ в София. Потърсихме нашите хора в Амбасадата, за да коментират изявленията на Георгиева пред Нова тв. Те бяха недипломатично прями – „Кристалина Георгиева повтаря тези на президента Росен Плевнелиев, които самата тя му предложи преди време. Опитът за натиск срещу руснаците чрез Брюксел е рискова схема. На практика никой от чиновниците в Брюксел няма да си мръдне пръста заради вас”. Разбираме, че на янките в София им дреме за нашите проблеми с хората на Путин, но не може да се отрече – те имат вярна оценка за непукизма на чиновците в Брюксел. Кристалина Георгиева едва ли си прави илюзии за тяхната отзивчивост. Защо тогава споделя пред публиката нощните си фантазии на тема „Помощ от Брюксел срещу Москва”?!
Истината е, че Кристалина Георгиева донабута Бойко Борисов пред Владимир Путин. Загубилият усмивката си в последно време български премиер с основание може да потърси сметка от еврокомисарката заради нелепия опит да защити българските интереси. Кристалина Георгиева беше очевидно неподготвена по енергийната тематика. Бърборенето за „енергийна ефективност” е пушилка за пред медиите. Генерирането на очаквания, че Брюксел ще ни помогне срещу Москва е повече от цинично. Георгиева показа за пореден път, че е завършен кариерист. Някои я привиждат като „Костов в пола”. Всъщност с безхаберните си изцепки по Нова тв тя отвори писта за атака на Меглена Кунева. Напористата бивша еврокомисарка едва ли ще пропусне да забие повдигнатата топка в полето на Бойко Борисов.
Кристалина Георгиева разкри пред публиката притесненията на премиера Бойко Борисов. С преднамереното си преиграване пред тв камерите тя размаза опитите на Б.Б. да представи иска на руснаците като спор между фирми. Не че някой е вярвал в това след изявлението на говорителя на Путин. Но подир казаното от Кристалина Георгиева министър-председателят трудно ще маневрира по тази тема. Колкото  и да му дават „сламки от протоколирани срещи” с Путин неговите сътрудници, Борисов ще продължава да е на мушката на Вова. След като изля възмущението си от Кристалина Георгиева стар приятел на Бате Бойко пласира остър намек – „Преди два дни ми донесоха като дар един кангал и една каракачанка. Кучката ще я кръстя Сталина…”.
bgsniper.com
 
Публикувано от в Няма коментари:

СИНИ ТАЛИБАНИ ЦАР ОСВОБОДИТЕЛ

Сини талибани Цар Освободител

23 сеп
 
 
 
 
 
 
i
 
Rate This
Quantcast

Велизар Енчев


Депутатът Лъчезар Тошев с нова налудничава идея, прикриваща гузни комсомолски съвести и кагебистки досиета
Често съм се питал защо българите са последните балканци, освободили се от турско робство, и най-после намерих отговора. Благодарение на синия депутат Лъчезар Тошев открих защо гърци, сърби и черногорци отхвърлят турския ярем преди нас. Изведнъж осъзнах, че пет века народът ни е бил приспиван от хора като Тошев, за които робството е цивилизовано присъствие, Ботев – непрокопсаник, пройдоха и комунист, а насилственото ислямизиране и Баташкото клане – пропаганден мит.
Звучи налудничаво, но от доста време лудостта при сините е нормалното им състояние. Депутатът от Синята коалиция Лъчезар Тошев предложи паметникът на Цар Освободител да бъде преместен от площада пред парламента.
В проекторешение, изпратено до председателя на Народното събрание, Тошев иска демонтираният паметник на Александър II да отиде на друго място, а в тримесечен срок на площада да издигнем паметник на основателя на българската държава хан Аспарух.
В мотивите на Тошев четем, че преекспониране на паметници на руски личности в центъра на София довело до това, че няма къде да се поставят паметници на видни българи, което създавало впечатлението, че не уважаваме собствените си  заслужили дейци.
В заключение Тошев предлага руският император да се извисява или до Руската църква, или на мястото на Паметника на Съветската армия, който пък отива в музея на тоталитарното изкуство…
Доживях и това – сериозно да коментирам логореята на луди с депутатски имунитет. Вместо такива да се лекуват и да не припарват до парламента, в България те коват законите и командват държавата, както злополучният капитан Франческо Скатини управляваше пътническия лайнер „Коста Конкордия“.
Комичната война на Тошев срещу Александър II разсмива, но и провокира размисли за пагубния път, избран от синята десница. Като гледам парламентарните изяви на Тошев, истеричните му идеи за радикална декомунизация и патологичната му ненавист към всичко, идващо от Изток, разбирам защо Синята коалиция се спомина, а синята идея трайно се настани в музея на демокрацията.
Та кой почтен човек ще гласува за политици, излъчващи дива непоносимост към всяко мнение, което не се вписва в партийната им догма? Кой членувал в БКП, а те са поне един милион, ще пусне бюлетина за СДС или ДСБ, които им обещават само едно – да режат глави на комунисти, ако пак вземат властта?
Задавам тези въпроси и се питам дали сините лидери изобщо са учили аритметика? Защото, ако можеха да смятат, да събират и изваждат, щяха да изчислят, че лустрацията е не само антиконституционна, но и контрапродуктивна, тъй като им отнема солиден електорат и така ги превръща в жалки маргинали.
Само три дни преди кървавото си писмо до Цецка Цачева Лъчезар Тошев се издъни и в пленарната зала. Народното събрание не подкрепи неговия Закон за лустрацията и той падна още на първо четене.
От гласувалите 97 депутати 12 бяха „за”, 18 – „против” и 67 се въздържаха. Тошев иска на работилите в тайните служби на НРБ да се наложи десетгодишна забрани за заемане на ръководни постове в държавната и общинската администрация, както и да не бъдат назначавани за шефове в МВР, МО, разузнаването, БНБ, НЕК.
Впрочем изходът от вота бе предизвестен, след като Комисията по правни въпроси отхвърли лустрационния законопроект, защото ограничава конституционното право на труд и противоречи на Европейската конвенция за правата на човека.
Искра Фидосова постави Тошев на мястото, припомняйки му, че при прилаганите в европейски държави лустрационни закони е въведен принципът на индивидуално преценяване на всеки случай от орган, избиран от парламента с голямо мнозинство.
Отдавна наблюдавам изявите на Тошев и си спомням как синият талибан лансира и друг налудничав законопроект. Той предвиждаше присъди от 1 до 5 години затвор за преподаватели в училищата и университетите, ако омаловажават престъпленията на комунизма.
Същата санкция засягаше и журналистите в печатните и електронните медии, пропуснали да охулят комунистическото управление.
Мога да разбера идейната трансформация на комсомолски активист от научен институт при комунизма в изявен антикомунист при демокрацията. В края на краищата всеки има право на идейна промяна – дали поради искрено осъзнаване на обективната истина, дали поради субективното желание за политическа кариера и в новите условия. Но при Тошев промяната се изроди в жажда за мъст и ярост, деформирала и външното му излъчване, напомнящо твърде много на фюрера.
За да съм точен в оценките си, ще уточня, че Тошев само привидно е самотен десен воин. Всъщност той е огледален образ на лустрационния бяс на СДС и ДСБ.
Този бяс издава скромните духовни хоризонти на Иван Костов, Йордан Соколов, Асен Агов и още куп сини кинжали и в същото време е симптом за гузни комсомолски съвести и шпионски биографии.
Споменавам Костов и Соколов и не мога да скрия възмущението си, че обучавани в съветски кагебистки школи и щатни кадри на ЦК на ДКМС, днес са морални съдници на работилите в българското разузнаване на Балканите, които отстояваха националните ни интереси в Турция, Сърбия и Македония преди 1989 година.
Та бившият премиер Костов ли не знае, че разузнаването водеше кървави войни срещу македонизма на югославска територия, когато в София и Москва управляваха Тодор Живков и Юрий Андропов?
Коментирам реваншизма на сините и питам: защо лустрирате ченгетата, а амнистирате кадрите на силовата групировка СИК? Вярна ли е мълвата от Брюксел, че по инструкция на десния Жозе Барозу СДС и ДСБ не посягат на члена на ЕНП Бойко Борисов и неговите сикаджии? Като сте толкова праволинейни, защо не искате лустрация за партийните и комсомолските секретари?
И добре зная отговора: защото партийно-комсомолската лустрация ще засегне не само една синя съпруга, но и президента Росен Плевнелиев – любимецът на дясната Ангела Меркел. Ето това е моралът на СДС и ДСБ – каляш другите, но подличко пазиш своите партийци и герберските мутри.
Но да се върна на абсурдния план Александър II да се прогони от  площада и на неговото място да дойде хан Аспарух. След като коментирам налудничави идеи, ще дам своя принос към жанра, предлагайки нещо по-рационално: руският император само да слезе от коня пред Народното събрание, а на неговото място да седне хан Аспарух. Руският император може да обязди друг кон, например американско пони, което ще се впише в евроатлантическата ни ориентация.
Чудно е как Лъчезар Тошев още не е поискал и демонтаж на наскоро издигнатия паметник на опълченеца. Защото Българското опълчение е организирано и въоръжено от руснаците, а и Самарското знаме е със съмнителен славянски произход.
При това опълченците се сражавали срещу редовна турска армия, а за СДС и ДСБ Турция е най-добрият ни приятел на Балканите, докато Русия е най-опасният враг.
Талибанското мислене на Лъчезар Тошев поразително напомня на афганистанските му първообрази, които унищожаваха скулптури на Буда, понеже не се вписвали в постулатите на Корана. По тази първобитна схема и скулптурата на освободилия България руски император също не се вписва в десните ценности на Тошев и сините му командири.
Ако това са ценностите на синята десница, значи варварите са превзели СДС и ДСБ.
http://www.desant.net/show-news/25461/
Публикувано от в Няма коментари:
Абонамент за: Публикации (Atom)